/КРОСС/ Територията, въздушното пространство и териториалните води на Република България да не бъдат използувани като плацдарм за извършване на враждебни действия или въоръжени акции срещу територията на Руската федерация, както и срещу руски самолети, кораби и други обекти, намиращи се извън българските сухоземни, въздушни и морски граници, предвижда проект за декларация на 43-то НС за отказ от враждебни действия между Република България и Руската федерация, внесена от народния представител Велизар Енчев.
Декларацията е по инициатива на СПС „Защита", КВ на НВУ „Васил Левски", Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, ОБК "Васил Левски", Асоциацията на военните разузнавачи, Съюзът на парашутистите, НД „Русофили", Национална асоциация „Сигурност" .

Този ангажимент от наша страна ще бъде в сила, докато Руската федерация не предприеме или не обяви, че предприема такива действия срещу Република България.

Тази декларация на Народното събрание ще даде възможност на България да се утвърди като важен стабилизиращ и миротворчески фактор в случай на повишаване на международното напрежение, особено в Черноморския регион и на Балканите, обяснява В. Енчев в мотивите към внесената декларация.

Предложението означава от българска територия и териториални води да не бъдат изстрелвани ракети, насочени срещу Русия, нито да излитат самолети, които да атакуват руски обекти. Но то предполага, че Русия също няма да използува военна сила срещу България и ще се въздържа от враждебни действия срещу нея.

По време на Втората световна война България бе съюзник на хитлеристка Германия. Въпреки това цар Борис Трети, облегнат на подкрепата на общественото мнение, не позволи български войски да бъдат изпратени на Източния фронт.

Благодарение и на това обстоятелство България запази Южна Добруджа и не бе принудена да отстъпва своя земя на страните-победителки.

Не бива да се забравя, че ако правителството на Богдан Филов бе предложило въздържане от враждебни действия и не бе обявило война на Англия и на Съединените щати, София нямаше да бъде разрушена през 1943-1944 г.

С тази декларация валидността на договора с НАТО няма да бъде накърнена, ако се вземе предвид, че през март 2003 г. парламентът на Турция, воден от специфичните интереси на страната, отказва да разреши използуването на базата Инджирлик и другите военни съоръжения на турска територия във войната срещу Ирак. Въпреки това никой не е подлагал под съмнение принадлежността на Турция към НАТО и значението на договореностите й със САЩ.