/КРОСС/Министерство на образованието демонстрира професионална фригидност по отношение на реформата в сектора. Националният учителски събор бе обида към учителите, а подхвърлянето на трохи към учителски заплати затвърди усещането, че реформата е сделка, а не същностна промяна.

Организиран само 40 дни преди влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищно образование, според Министерството съборът трябваше да включи учителите в процес по истинска промяна в системата на образованието. Това би означавало смислена дискусия относно потенциалните ефекти (позитивни и негативни) от въвеждането на закона, нуждата от нови методи и подходи, вземане под внимание на аргументите на засегнатите институции и групи, включването на учителите и т.н. На практика обаче се проведе повърхностна беседа в "разясняване" на новостите в държавните стандарти, а учителите не просто не бяха поставени в „центъра на образованието", а бяха сведени до публика на реформата. Зле замислен и организиран, съборът уби още в зародиш възраждането на тази иначе позитивна платформа за дискусия върху проблемите на българското образование.

Налице са съществени пропуски и забавяния в приемането на наредбите и стандартите, съпътстващи новия закон; неясна е ролята на новите Обществени съвети, както и функционирането на делегираните бюджети- теми, които от години са проблематични за българското образование. Същевременно продължава да е тема-табу създаването на система за атестации и кариерно развитие на учителите, докато от тях се очаква иновативност. Напълно отсъстваше от събора и темата за външно оценяване на учениците, което отчете трагични резултати само няколко седмици по-рано.Вместо анализ на тези резултати, учителите получиха празни обещания за 10% увеличение на заплатите, което заедно с промяната на имената на училищата и пенсионирането на директори се превърна в еманация на гръмко прокламираната реформа.

За Синьо Единство този събор е огледало на реформаторското безсилие на Меглена Кунева и Реформаторския блок. Системата на образованието се нуждае от радикална и истинска промяна, на която все по-малко двигател може да бъде това управление. Блокът катастрофира във всички сфери, които имаше амбицията да реформира и в името на които употреби доверието на хората, влизайки във властта. Липсата на елементарна съгласуваност на действията на министър Кунева с Министерски съвет и с министър-председателя показва пълния разпад на управленската формула и неспособността на РБ да влияе върху процесите в страната, още по-малко да бъде гарант на реформите. На този фон предсрочните избори са единственото решение на задълбочаващата се криза.