/КРОСС/Г-н Найденов, каруцата май се слага пред коня, ако парламентът гласува декларация срещу евентуалното участие на България в Черноморска флотилия на НАТО, каквато от АБВ обявиха, че инициират? 

Това, което наблюдаваме през последната седмица, е тревожно. Точно преди 7 дни за пръв път се появи информация за тази регионална инициатива на Румъния. Но всъщност тя не е единствената, защото като такава може да бъде разглеждано и намерението за създаването на многонационална бригада със сухопътни войски с включването на Украйна. Имаме една поредица от регионални инициативи, които според БСП са неприемливи. Това събужда историческите спомени за подобни участия на страната в различни оси, от които имам изключително горчив опит. Особено опасно е тогава, когато зад такива инициативи прозира насоченост срещу трети държави. В този смисъл трябва да кажа, че официалните държавни институции - президент, Министерския съвет и премиер с министрите му, внасят допълнително объркване и с коментарите, и със сигналите, които излъчват.

Иначе как да приемаме думите на министър-председателя Бойко Борисов, че са водени разговори, включително от неговите министри, за които той не е бил информиран? Или пък коментара му, че са поемани ангажименти зад гърба му. И той го казва едно към едно! Това означава, че или премиерът не е в състояние да координира дейността на правителството по отношение на сигурността и външната политика, или че неговите министри, зад гърба му, правят неща, за които не смятат за необходимо да го уведомят. Някой трябва да си тръгне по този повод, след като има ясно нарушаване на субординацията.

Звучи сякаш министърът на отбраната Николай Ненчев е водил разговори със свои колеги от други страни, задкулисно и без знанието на министър-председателя на България.

Точно това имам предвид.

Възможно ли е Ненчев да инициира по собствено усмотрение въвличането на България в евентуална военна коалиция?

Нека все пак да поясня, че приемам инициативата за Черноморска флотилия не като българска. Все пак ние не сме водещите в това предложение. Но е възможно да се водят подобни преговори и е възможно министрите на отбраната да са говорили за участие и на нашата страна с нейни военни части, без за това да е бил информиран премиерът. Допускам и версията за театър - разпределение на ролите, като в тях от едната страна да стои президентът Росен Плевнелиев и министрите на отбраната и на външните работи - Николай Ненчев и Даниел Митов, а в другата роля да играе премиерът Бойко Борисов.

Т.е. на доброто и на лошото ченге?

Именно. Театър. Допускам го, но според мен е все по-малко вероятно.

Как коментирате обаче заглавията в руската преса „България обърна гръб на НАТО", след като Борисов, Ненчев и Плевнелиев излязоха и заявиха, че страната няма намерение да се включва в т.нар. Черноморска флотилия?

Не е обърнала гръб на НАТО. Няма обръщане на позициите. Не смятам, че някой би търсил такъв ефект от казаното на национално равнище. Напротив, изявленията бяха ясни от властимащите - че каквото и да се прави от тук нататък, то ще е само в рамките на Алианса. Няма основание за подобни интерпретации в руските медии.

Като се има предвид, че непрекъснато се водят учения и на наша територия, и с наш ресурс в други съюзнически държави, защо изведнъж темата за флотилията се превърна в такъв горещ картоф? Заради Турция ли е? Заради Украйна?

Тези инициативи не се заключават само в увеличаване на броя на бойните кораби в Черно море, съответно повече учения на военните, а става въпрос за развитието им в бъдеще. И те имат дългосрочни ефекти. Впрочем министър-председателят, въпреки че отрича участие във флотилията, продължава да говори за това. Т.е. той ни дава буквално всеки ден аргументи и на нас за определена парламентарна активност, и на хората - за подклаждане на страховете им. В случая изобщо не става въпрос само за броя на ученията. Напомням и че идеите за увеличаване на броя на съвместните учения и на участващите в тях бойци, както и развитието на военната инфраструктура, засиленото присъствие на американските войски, не са от тази година, а предшестваха срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. Т.е. вече виждаме развитието им днес.

БСП ще подкрепи ли декларацията на АБВ?

Не мога да се ангажирам с определено мнение, защото досега не сме го обсъждали на заседание на парламентарната група. Иначе в текста на декларацията откривам много общи неща с моето собствено разбиране, както и с позицията, разгледана от Изпълнителното бюро на БСП. Партията настоява за изслушването и на външния, и на военния министър в парламентарните комисии, като това трябва да завърши с даването на мандат за воденето на преговори за каквото и да е българско участие, в каквито и да е конфигурации. В БСП нагласите са за подкрепа за отказа да се участва в такава флотилия, както и разбиране, че държавните институции най-накрая трябва да положат усилие да сложат край на политиката, която генерира напрежение. Това е политика, която ни вкарва в спиралата на ново противопоставяне между изтока и запада.

От години сме между чука и наковалнята.

И става все по-зле, като се има предвид и че става все по-трудно отстояването на българските интереси, не само в сферата на сигурността. Имаме определени икономически интереси, да не го забравяме. В БСП сме убедени, че развитието на добросъседството трябва да се развива именно предимно икономическите и социалните дадености, а не чрез военно сътрудничество.

Но и санкциите срещу Русия от страна на ЕС продължават.

Затова и ние имаме определени инициативи за преразглеждането на санкциите. Това се демонстрира и от представители на други държави в рамките на ЕС, като Франция, като Германия. Това са много силни сигнали.

Ние ли пострадахме най-много икономически от санкциите?

Абсолютно.

Сега декларацията на АБВ ли ще бъде първият сближаващ елемент с БСП?

Ако трябва да говорим за мост, по който да върви сближаването, приемете, че по-солидна основа дават разговорите, които водихме на ниво парламентарни ръководства с АБВ. В рамките на възможните съвместни инициативи може да бъде разглеждана и евентуална подкрепа на декларацията, но сближаването не се изчерпва само с това.

Има ли такова вече? 

Вижте, ние очертахме 7 теми, сфери на обща парламентарна активност, като сред тях е и политиката за сигурност на страната. Дали има сближаване, не мога да кажа, но е факт, че очертахме възможности. Не ми се иска да гадая.

Ако не успеете да се съюзите до президентските избори, няма ли да е това последният изпуснат шанс за обединение вляво?

Не искам да е толкова категорично, но е факт, че ако не се случи, действително възможностите за обединение ще се стеснят.

Възможно ли е наистина БСП и АБВ, при тези обстоятелства сега, да излъчат обща кандидатура за „Дондуков" 2? 

Аз вярвам, че може. Това е моето лично мнение обаче и не го обвързвам с никого другиго. Смятам, че не просто е възможно, а е необходимо. Ако разчитаме на успех, трябва да търсим обединението зад определена кандидатура. Трябва да търсим и други партии за целта, а не да се ограничаваме само в конфигурацията БСП-АБВ, а дори бих казал, че трябва да привлечем и част от центъра.

Играе ли си Георги Първанов с огъня, като намеква, че може да се кандидатира за трети мандат?

Вижте, в момента не е добре да се коментира точно това, възможните кандидатури на други партии.

Защо лидерът на БСП Корнелия Нинова не прояви смелост да посочи в анкетната карта за предстоящия вътрешнопартиен референдум за президентския вот конкретни имена?

Защото те биха могли да се посочат едва след като се види мнението на електората - първо, за начина, по който ще участваме в тези избори - сами или в коалиция, и второ, с кои партии може да се случи това партниране. В случая е основателно да не се коментират имена.

Парадоксално ли е, че персоналният рейтинг на Нинова е по-висок от електоралната подкрепа за партията?

Не, напълно нормално е. Обратното би било проблем - ако партията има по-висок рейтинг от лидера си. 

Тоест, повече хора биха дали гласа си за Нинова, да речем, като кандидат-президент, отколкото а БСП?

Да, защото има много хора, които я харесват, а не биха дали вота си за партията. И не само в БСП е така. Същото се случва и при местни избори - кандидатурите ни имат по-висок процент персонално, отколкото за листите.

Да разбирам, че въпреки всички трудности новият председател тръгва добре?

Да, напълно споделям такова разбиране. Една смяна винаги носи опреден заряд, импулс и съживяване.

А предишното ръководство съживи ли се?

Важното е, че наблюдаваме позитивно развитие, увеличаване на доверието и подкрепата за БСП и покачване на рейтинга на партията. Не е лесно.

Източник: "Всеки ден"