/КРОСС/- Г-н Сидеров, защо сега, а не по-рано идва идеята за нов патриотичен блок?

- Защото явно сега му е дошло времето Някои неща трябва просто да узреят. Вече се видя, че разпокъсването на патриотичния вот не води до нищо добро. Правим различни групи, борим се поотделно, а електоратът е един и същ.

- Личностите ли узряха, или назряха политическите условия?

- И двете. В момента антиглобалистките настроения в Европа се засилват. Расте съпротивата срещу миграцията, срещу това, че Европа се превръща в континент, който губи своята идентичност. Всичко това увеличава подкрепата за подобни партии.

И при личностите мисля, че има еволюция. Вече направихме една среща с Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, която целеше възвръщане на доверието.

- Само една ли е срещата, или има и други?

- Една е официалната, на която си стиснахме ръцете и си казахме, че бихме могли да работим заедно. Каквото било - било. Липсата на комуникация и враждебността не може да продължават години наред. Времето минава, ние не ставаме по-млади, а трябва да сме по-мъдри. Защото сме влезли в политиката с идеи, а не да оправяме лични вражди.

- Правите ли връзка между тези начални крачки на обединение и последните социологически изследвания, които показват ръст на електоралната подкрепа на патриотичните сили?

- По принцип социологическите изследвания не са ми стимул По-скоро гледам как вървят нещата в национален и международен мащаб. Затова съм убеден, че трябва да се върви към обединяване на патриотите в този вот. Президентските избори може да станат сериозен тест за това. Основният ми поглед обаче е към следващите парламентарни избори. Тъй като при обединяване на вота може да се получи акумулиране на усилията, което да доведе до по-голяма патриотична група в НС - примерно до 45-50 депутати. При това положение ДПС вече няма да е онзи балансьор, който е свикнало да бъде. И така има всички шансове блокът да стане втора политическа сила, която много по-успешно може да се бори за реализацията на своите идеи. Докато сме в опозиция, почти всичко, което предлагаме, остава нереализирано.

- Може ли да се смята, че изборите наесен са тест за вашата съвместна политическа изява?

- Да. Ако можем да се обединим около една президентска двойка, ще е силен политически знак за бъдещи действия.

- Вече няколко пъти използвате термина патриотичен блок, така ли ще се казва новата коалиция?

- Това е моето виждане. Ако създадем блок, има шанс партиите в него да запазят своята идентичност и самостоятелност. Всеки от нас, създал партия, гледа на нея като на отгледано дете и не му се ще да го загуби. Но енергиите може да се обединят.

- Накъде вървят нещата - към вътрешна обединяваща кандидатура или към надпартийна?

- За мен и двата варианта са работещи. Надпартийната фигура би дала равна дистанция от всяка партия, да не се чувства ощетена.

- Вече казахте, че има и по-добри варианти от вас за президент. Какви?

- Да, действително не смятам, че моята кандидатура трябва да бъде наложена непременно, тъй като аз съм приеман различно от хората. Ако използваме думите на Ботев, мен силно ме любят и мразят. Това го разбирам добре, а тук целта е да обединим повече хора. Да, нашите активисти ще предпочетат мен, но този път трябва да помислим за обединяваща фигура, която да разшири вота и да постигнем по-висок резултат.

- Така би трябвало да разсъждава и Валери Симеонов. Може ли тогава да се смята, че кандидатурата на Каракачанов, който е един от вас, но минаваше за посредник при вашето сдобряване, ще обедини гласовете на патриотите?

- Може. Затова не е лошо да направим допитване до партийните членове. Да видим как се приема идеята. Аз лично го допускам, защото ми се ще нещата наистина да станат.

- Ако потърсите фигура извън трите формации, не рискувате ли спадане на подкрепата?

- Има такава опасност. Пред нас са много достойни имена, но това е политически избор, който изисква солиден опит в отстояването на позициите. Политиката е жестоко занимание, тя не е академичен или литературен кръг. Там се изискват издръжливост, хъс и разпознаваемост.

- Смятате ли, че България в момента има две външни политики - една на РБ и една на ГЕРБ?

- Дилемата е по-скоро за ГЕРБ. За РБ е ясно - там се съблюдава силно изразена атлантическа позиция, която не проявява никаква критичност спрямо политиката на САЩ. Каквато например се забелязва в много европейски партии. При ГЕРБ липсват ясно изразени виждания с изключение на последната контрапозиция за флотилията от страна на Борисов, за което го поздравих публично.

- Той изненада ли ви?

- Откровено казано - да. Но оценявам намесата на премиера като ясна, точна и бърза. Въпросът е как това поведение ще се поддържа и в бъдеще. Защото ситуацията в региона ще става все по-натегната След срещата на върха на НАТО във Варшава се очаква засилване на напрежението, нашите източноевропейски държави ще бъдат превърнати в мини-НАТО по отношение на Русия. Въпросът е дали Борисов ще удържи тази линия като последователна политика. Моето мнение е, че Турция ще се опитва все повече да изостря напрежението в региона. Очаквам такава провокация, че да се стигне до ситуация, в която Русия няма как да не отговори.

- Нещо от рода на сваления самолет на турско-сирийската граница?

- Още по-тежко, за да бъде принуден Путин да отговори. В такава ситуация ролята на България ще бъде ключова.

- Идеята за американска военноморска база край Бургас трябва ли да се разглежда в контекста на скандалната флотилия, или не?

- А как иначе?! Срещу кого ще бъде насочена такава база - срещу Русия, разбира се. Това ще бъде прието като предизвикателство, ще последват ответни мерки.

- Соломон Паси твърди, че балансът в Черно море е нарушен, след като в Крим вече са разположени ракети с 1500 км обсег. И затова е нужна такава база в Атия.

- Паси не е случаен човек, явно разполага с актуална информация. Ако тръгнем по метода на надиграването обаче, няма да стигнем до нищо добро. Подобни действия само ще повишат напрежението. България става заложник на опасни геополитически игри. Виждате, че Западна Европа се въздържа, Германия и Франция открито искат падане на санкциите срещу Русия.

- Като че ли сте друг човек след раждането на малкия Волен? Миналата седмица го кръстихте!

- Да, кръстихме го навръх Петдесетница. Няма по-подходящ ден от този. С Деница отдавна се канехме, кръщенето не трябва да се отлага много. Дойде добър случай. Избрахме стария софийски храм "Св. св. Кирил и Методий". А кръщенето стана много красиво. Сега малкият Волен има и ангел пазител.

- Ще има ли той братче или сестриче?

- Дай боже! По-важното е, че Деница е "за" второ дете. Казвам това, защото повечето днешни млади българки не смеят да повторят. А как ще решаваме демографския проблем?

Източник: в.24 часа