/КРОСС/ "Брекзитът е поредното неочаквано предизвикателство, за което европейските лидери отново не са готови. Вече втори ден се забелязва, че няма план Б. Отново събитията изпреварват политиците и дипломатите. За пореден път се доказа, че има голяма пропаст между политическия елит и обществата в националните държави и на ниво ЕС." Това каза в ексклузивно интервю за "Гласове" професорът по международни отношения Нина Дюлгерова. По думите ѝ от резултатите от референдума във Великобритания печелят ИДИЛ, Арабската лига и САЩ, а не Путин, както по-рано в събота коментира френският посланик в България.

- Изненадана ли сте от резултатите от референдума във Великобритания? 

- Да, защото през последните години референдумите за сецесия на територии в рамките на Европа завършваха с негавитивен резултат, който не променяше статуквото. Такива бяха провеждани в Каталуния, Шотландия, но те завършваха с резултати, които не променяха териториалния интегритет на Испания и Англия. 

- Малката разлика в гласовете „за" и „против" означава ли, че е възможно да се спекулира с това от страна на привържениците на ЕС? 

- Да не забравяме, че референдумите нямят задължителен характер. Освен това шокът от резултатите от този референдум отприщи много политическо говорене, декларации и прокламации.

Премиерът Дейвид Камерън подаде оставка, привържениците за оставането в ЕС  изпратиха в английския парламент подписка за втори референдум, но все още ситуацията е извън контрол.

Единственото, което се появи като успокоителна новина в европейското пространство беше, че до две години не трябва да се очаква съществена промяна в двустранните отношения Лондон-Брюксел, тъй като няма изработен механизъм за излизане от ЕС. 

- За нас, струва ми се, най-важният въпрос е как ще се отрази случилото се върху България и българите тук и зад граница. 

- Политици и посланици заявиха, че в образователната сфера няма да има промяна спрямо студентите, които продължават обучението си във Великобритания. Може да се очакват проблеми за живеещите и работещите в страната българи.

Това е логично, защото от десетилетия Англия беше желана дестинация за хора от целия свят. Отрицателният резултат е мотивиран от желанието на средното и по-възрастното поколение англичани да работят в собствената страна без да бъдат конкурирани или елиминирани от чужденци (вече без значение дали са от Европа или от друг континент).  

- Уплашени ли са лидерите в ЕС? Какъв е коментарът ви на техните реакции? 

- Не зная доколко думата уплаха е точна. От 2014 г.  (от началото на украинската криза) европейският политически елит е в перманентно състояние на стрес, който намира конкретен израз в засилващия се ритъм на многобройни срещи в различен геополитически, но с висока степен на конюнктурност, формат.

Брекзитът е поредното неочаквано предизвикателство, за което европейските лидери отново не са готови. Вече втори ден се забелязва, че няма план Б. Отново събитията изпреварват политиците и дипломатите. За пореден път се доказа, че има голяма пропаст между политическия елит и обществата в националните държави и на ниво ЕС. 

- Възможните сценарии оттук нататък? Меглена Кунева заяви, че „добър сценарий за ЕС няма". 

- Да не пресилваме нещата. Меглена Кунева, както и много други български политици, дълго време работили и продължаващи да работят на високи позиции в ЕС или в национален план, отдавна са загубили реална престава за живота извън „златната клетка" на привилегии, филтрирана информация и доказана безотговорност. 

Многобройните прогнози, които се появиха след референдума, за пореден път доказват, че взаимно изключващата се реторика води до много лъжи, страх и объркване. Реалността е политическото сътресение в Англия, сривът на британската лира, борсовите отклонения, засилената активност на европривържениците  във Великобритания, както и поредицата на срещи на високо равнище в европейски формат.  

- Появиха се коментари, че започва разпадането на ЕС подобно на това, което се случи преди повече от 20 години със СССР? 

- Ще поживеем и ще видим.  

- Ще има ли промяна в отношенията между Русия и ЕС след излизането на Великобритания от съюза? 

- Да, и то в посока на засилен разнобой и отсъствие на единна европейска позиция по важните за двата субекта проблеми. Досега отсъствието на единна позиция се елиминираше чрез задкулисен или директен натиск върху нежелаещите да бъдат единни в крайните решения. Сега може да се очаква засилване на центробежните сили. 

- Френският посланик в България коментира, че  от Брекзита печели Путин. Уместна ли е такава трактовка?  

- Реакцията на френския посланик може да се приеме като емоционална, а не като мотивирана и прагматична. Печели ИДИЛ, Арабската лига и САЩ.

Мигрантската криза, засиленият ислямски тероризъм, както и откритото желание на Вашингтон европейските държави членки на НАТО да увеличават военните си бюджети и да бъдат въвлечени в една несъществуващта заплаха от Русия, която има своите информационни параметри и финансови потоци, отслабват Европа.

Кремъл се нуждае от силна Европа, а не раздирана от политическата нестабилност, икономическа криза и социално напрежение.  

- Допускате ли провеждането на нов референдум - британските поддръжници на евроинтеграцията са събрали повече от 420 хил. подписа в петиция в интернет, в която настояват за нов референдум за членство в Европейския съюз. 

- Напълно е възможно. Играта вече се играе без правила, емоциите са повече, общественият натиск - също. 

- Очаквате ли да се повиши вниманието към големия евразийски проект и в какво би се изразило това? 

- Не, европейският елит не може да преглътне още брекзита, а както се забелязва от доста време, политическата динамика в ЕС е подчинена на конюнктурата, а не на стратегията.