/КРОСС/ Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата-музей на поета в София.

По този повод Националният литературен музей организира пресконференция на 1 юли т.г. от 11 ч. в двора на къща музей „Иван Вазов", ул. „Иван Вазов" №10.

Музеят кани всички да поднесат венци и цветя в 11 ч. пред паметника на Иван Вазов на ул. „Г.С. Раковски" в столицата на 9 юли - рожденият ден на поета.

Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П.И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя" от 24 до 28 септември.

Скръбта на 22 септември 1921 г. е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки сърцето на поета, искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя".

„Вазов умира от инфаркт на 71 годишна възраст, пръска се сърцето му, побрало всичките български епохи, които е провидил, описал и изстрадал. Затваря се кръгът от „Тъгите на България" до „Не ще загине", макар и доста по-рано поетът да е обзет от страшното си прозрение - „разгром на своя свят дочаках" - и дори да го е приел. Обожаван и ненавиждан, средоточие на народното упование, духовна държава в държавата, Вазов побира във високата си, изправена и монолитна фигура всевъзможните противоречиви български енергии. Той има толкова невъзможно сгъстен и напрегнат живот, умножен поне по две от писателския му кръст, не спира да работи, не спира да обича - и как да издържи сърцето му? Как да понесе народното признание? Как да понесе погрома подир националните катастрофи? И едновременно любовта в залеза на дните си? И да ги възпее...", казва поетесата Мирела Иванова - дългогодишен уредник на къщата-музей в София, в есето си „Смъртта на Вазов".