/КРОСС/ Има стари къщи, чиито греди и трегери са толкова разнебитени и пропаднали, че архитектите при вида им се питат как все още не са рухнали. На строително - технически език това се намира "статична нестабилност". Понякога една къща се крепи само на тапетите, които незнайно как все още държат стените.

Същото може да се каже и за НАТО, уж най-могъщият отбранителен съюз в световната история, във връзка с най-мащабните военни маневри след края на студената война.

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предупреди след десанта на няколко десетки хиляди НАТО - войници в Източна Европа за "опасно дрънкане на оръжие и подстрекателство към война" до границата на Русия. Ако военните експерти в Кремъл наистина са възприели като заплаха ученията от миналата седмица, то това е много благосклонна реакция от тяхна страна.

Шумотевицата, която създаде НАТО по време на маневрите "Анаконда" в Полша по-скоро бяха едно скрибуцане и скърцане със зъби. Както политически, така и военно обещанието за взаимопомощ звучи изключително неблагонадеждно. Но щом осъществяването на основното задължение е поставено под съмнение, то тогава изобщо живо ли е НАТО? Или отдавна е мъртво зад политическия тапет?

Гледан от хеликоптер пейзажът в Северна Полша е истинска идилия: в морето плуват платноходки, на брега са кацнали туристически вили. Но войниците на борда на военните хеликоптери Black Hawk виждат отгоре нещо съвсем друго: проблеми. Един много труднопроходим терен, реки, които трябва да се преодолява, мочурища, в които може да се скрие бойна техника.

Генерал Бен Ходжис, главнокомандващ сухопътните сили сипи на САЩ в Европа натиска бутона на бордовата радиостанция и следи въздушния десант върху картата.

"Географията не е предимство за отбраната" - казва той. Поради това Полша иска от партньорите от НАТО гаранции, че при необходимост те ще й се притекат на помощ възможно най-бързо.

Но още във фазата на планиране на маневрите стана ясно, че тази солидарност може да бъде много ограничена. Военните учения "Анаконда" официално не са натовско, а само полско военно учение. В тях участват 25 000 войници от 22 държави, но за Германия и Франция те бяха прекалено провокационни, поради това те не бяха съгласни да се наричат "маневри на НАТО". Не е ли странно това? Генералът вдига рамене: "Руснаците сравняват тези маневри с Плана "Барбароса" - с нападението на Вермахта над Съветския съюз през юни 1941. "Очевидно някои политици се впечатляват прекалено много от руската пропаганда" - вероятно това иска да ни каже ген. Ходжес с това повдигане на раменете.

Полското правителство гледа на маневрите като реакция на мащабните маневри на руската армия, в които през миналата година участваха 95 000 войници. Те "отработваха" отразяване на агресивен сценарии на границата с НАТО. Руската армия вече бе отработила сценариите с нападение с ядрени ракети срещу Варшава и нападение срещу Прибалтийските държави. Маневрите им носеха кодовото название "Запад". С военен бюджет от 4.5 процента от БВП, Русия отделя повече от два пъти повече средства за армия и въоръжение от държавите от НАТО.

Хеликоптерът Black Hawk каца във Венгожево, малко градче на около 20 км от руския анклав Калининград. Във вътрешния двор на полската казарма се е разположила Четвърта пехотна дивизия от Форт Карсън, щат Колорадо - във футуристични палатки с кълбовидна форма. Покривите са в жълта охра, осветени от жарещото слънце, които подгрява и бойните машини Humvee на плаца. Маскировъчният цвят за пустинята в екстериора на средноевропейския ландшафт от зелени поляни се набива на очи като сигнален цвят: "Е, и какво? Няма да ги пребоядисваме са едно учение!? - шегува се един ог офицерите.

Във вътрешността на главната палатка войниците се събират около четири големи маси, отрупани с компютри. Битката се разиграва най-вече върху компютърните дисплеи. "Ако ни спре тока или ни хакнат, имама под ръка като резерва ето това" - разказва офицерът за връзки с медиите. Показва ми маса за покер с червени и бели чипове. Те показват тактическото разположение и в момента то изглежда така: "Ботнийците (както наричат тук руската армия) нахлуват в Полша от север, целта им е да заграбят петролните резерви на страната. Те са подкрепени от юг от нерегулярна армия (армията на Беларус) и водят паралелно с това "информационна война", контролирана от Кремъл. Броят на бежанците е над 100 000, които използват същите пътища, по които войските на НАТО имат намерение да осъществят офанзива за отразяване удара от север.

Картата с покерните чипове е само привидно фиктивна. Всъщност те изобразяват регион, който според военните стратези в момента е най-уязвимото място на страните от Алианса - територия от около 120 км по дължината на полско-литовската граница, който на север опира в Калининград, а на юг в Беларус. По този коридор, наречен "кухината Сувалки" (както го нарича НАТО), трябва да бъдат прехвърлени цялото оборудване и тила за офанзивата в северна посока, за да бъдат защитени балтийските държави. За да осъществят тази операция съюзниците имат нужда от време между 36 и 60 часа, преди руските части да са превзели столиците на Естония и Литва - Талин и Рига. До такъв резултат стигна изследователската симулация, извършена от американския центъра за стратегически изследвания RAND.

За НАТО остава единствено възможността да си върне обратно окупираните територии. Но прогнозите на RAND, тези опити ще завършат с катастрофа. Батальоните на НАТО ще се изправят пред численото превъзходство на бронираните дивизии на Русия, те не са в състояние дори да мобилизират бронетанковите си сили. От силно укрепения пристанищен град Калининград руската армия е в състояние да блокира морските съдове на съюзниците в Балтийско море, а кухината Сувалки става непроходима заради мощния артилерийско огън на руската армия. По този начин пехотата на НАТО се оказва в блокаден обръч и дори не е в състояние да отстъпи и ще бъде унищожена на място до последния човек.

Генерал Ходжис не оспорва този сценарии, също като неговите колеги и представители на НАТО. "Вярно е, Русия е в състояние да превземе прибалтийските държави по-бързо, отколкото ние сме в състояние да реагираме, за да ги защитим" - убеден е той. Затова навсякъде, където се окаже за инспекция генералът изисква от своите войници само - "темпо" и "скорост". Всеки пропуск, на който е натъкне веднага се превръща в имейл до неговите подчинени с точни указания как да действат.

"For god's sake ..." - изпъшква генералът, щом научава за проблемите в жълтите палатки във Венгожено.

Оказва, че, ще са необходими товарни вагони, които спешно да се доставят от базата в Чехия.

войниците са тук, за да помогнат на полската армия да унищожи вражеските артилерийски огневи точки. Радар изчислява по траекторията местоположението на руските артилерийски оръдия и след това предава данните на гаубица, готова на позиция за ответен огън. В идеалния случай радарът и гаубицата трябва да са свързани директно с дигитална връзка. Но в този случай те са полско и американско оборудване и не могат да бъдат свързани. Поляците съобщават данните по телефона или имейл, след което те се въвеждат ръчно в компютъра на гаубицата. Това отнема време и докато се случи, руснаците вече са се преместили и оръдията на НАТО ще стрелят напразно.

Следващият мейл на Ходжис решава проблема със станциите за зареждане с гориво. Американските цистерна могат да зареждат полски, канадски и литовски машини, но не и германските, английските, френските, дори унгарските. Затова се налага да бъдат монтирани адаптори за унифициране. Американската армия разполага с 36 комплекта адаптори, но нито една от другите държави не е оборудвани с такива - с изключение на французите. Генерал Ходжис се опитва да реши и този проблем.

Но веднага го връхлита следващият: телекомуникационната техника. "Нито радиостанциите, нито имейлите са сигурни. Трябва да се съобразявам с това, че всичко, което пиша с моя Blackberry, ще бъде прочетено и от някой, който не трябва".

Който и да ги е чел в Москва през последните седмици е наясно, че е много трудно Русия да бъде обкръжена от имперския агресор НАТО.

Западният Алианс през всичките тези последни 20 години на съвместни операции така и не успява да действа като една единна бойна сила. НАТО си остава съюз на национални и технически военни острови - и заради това още на структурно ниво се оказва в неблагоприятна позиция спрямо компактната, единна, централизирана руска военна машина.

Член 5 от Договора на НАТО, писан преди 67 години от политици от съвсем друга генерация и за съвсем други цели повелява, че всяко нападение срещу държава-членка се счита за нападение срещу Алианса. Постижими, възможно и реално ли е това днес?

В подкрепа на операцията на НАТО в защита на Полша от руската агресия от север в рамките на ученията "Анаконда" Германия участва с 400 войници. Но не бойна група, а технически батальон за строен на понтонни съоръжения. Но когато пристигат на място установяват, че той нито е оборудван, нито е подготвен да действа в условията на мочурлива речна делта с фронт от 350 км. За да достави допълнителни амфибии Бундесверът трябва да използва чешките ж.п. линии, защото германските железници не разполагат вече с подходящи за тази цел товарни платформи.

Доста недоумения предизвика също така огромната хартиена бюрокрация, която съпътства ученията на НАТО. За да могат да се придвижат на изток американските контейнери и товарни камиони трябва да запълват цял куп документи на митницата. За частите на НАТО Шенген не важи. Ето още един огромен недостатък в НАТО в сравнение с руската армия.

В щаба на генерал Ходжис се утешават с мисълта, че в крайна сметка тук става въпрос само на военни маневри, а не са реална ситуация и всичко ще става много по-бързо и безпроблемно, когато "лайното се сблъска с вентилатора" (when the shit hits the fan) - както се изрази образно един от помощниците на главнокомандващия сухопътните сили на САЩ в Европа. Но друг офицер ми каза: щом при маневри се сблъскваме с толкова засечки и проблеми, какво ли ще ни връхлети, когато нещата станат сериозни?".

Ако Путин е наблюдавал през последните дни точно тези учения, той вече знае, че е достатъчно само една малка провокация някъде, за да загуби НАТО напълно доверието в себе си.

Йохен Битнер, репортер на германският седмичник Die Zeit. Репортажът му е от мястото на събитието по време на военните маневри "Анаконда 16" в Полша, провели се между 7 и 17 юни

Източник: So gefährlich ist die Nato wirklich

Превод: Темаonline