/КРОСС/Турция, Русия и Израел готвят нова газова сделка - няма вечни врагове, казва арабистът проф. Владимир Чуков пред "24 часа"

- Какви са вашите хипотези, кой може да е отговорен за атентата на летище "Ататюрк" в Истанбул, г-н Чуков?

- След като ПКК официално осъди атентата в Истанбул, очевидно основният заподозрян остава "Ислямска държава". Има по-малка вероятност да са "Соколи на Кюрдистан", отцепници от ПКК. Те имат същия почерк като "Ислямска държава". Но мащабите и стратегическият характер на атентата подсказват, че по-скоро ИДИЛ стои зад този терористичен акт. До официалното потвърждение от турска страна обаче съмненията си остават.

- Каква може да е целта на този атентат?

- Няколко са пистите, по които може да се разсъждава. Това, към което турската държава тласка турските медии, е, че причината е нейната външнополитическа активност, най-вече разведряването в отношенията с Израел и демаршът, който правят с Русия.

Аз обаче смятам, че по-скоро този атентат е част от войната в Сирия и най-вече е свързан с полевите действия там. В момента се води много ключова битка - за град Манбидж в северната част на Сирия, на 30 километра от границата. Това е класическият път, по който минават чуждестранните джихадисти към териториите, които се контролират от "Ислямска държава". Неслучайно наричаха този град "Малкия Лондон". Каналът е точно летище "Ататюрк" - през Турция и Манбидж.

През последните седмици Турция бе сложила чадър над превземанато на този град, тъй като се страхуваше кюрдите да не направят своята автономия, т.е. да свържат кантона Африн с кантона Кубане.

Натискът на американците над турците да отстъпят от тази позиция обаче бе изключително силен и зоната от 45 километра се намали на 15 километра. Защо? Защото американците имат нужда от кюрдите като единствената боеспособна полева армия, която може да изтласка "Ислямска държава". Турция, кюрдите и САЩ се договориха и днес има съобщения, че успешната операция в Манбидж е прелюдия към превземанато на Рака.

Тази въртележка предизвиква много силен гняв у "Ислямска държава", тъй като до този момент Турция й бе нещо като чадър. След като Турция отстъпи, Манбидж остава в кюрдската зона и реакцията е ясна - наказателна срещу Турция.

Ако погледнем детайлите в терористичния акт на летището в Истанбул, мишените не са чужди граждани, както бе преди няколко месеца на площада в Истанбул.

Очевидно мишената е Турция в светлината на неблагоприятното за "Ислямска държава" развитие на битката за Манбидж.

- Защо удрят точно летище "Ататюрк"?

- За да има по-голям резонанс. Ако беше атентат в някой малък провинциален град, нямаше да се обърне толкова внимание. Идеята е силно да прокънти. "Ататюрк" е летище, през което миналата година са минали 60 милиона пътници.

Идеята е да се внесе възможно най-голяма парализа.

Освен това точно през това летище, както казах, минаваха чуждестранните джихадисти на път за Сирия. От там започва каналът, който споменах.

- Според вас докъде може да стигне сближаването между Русия и Турция?

- Всъщност сближаването е тристранно. Първо, между Израел и Турция. След дълги преговори, продължили около година, преди два дни бе подписано споразумение. Интересите зад него са икономически - съвместната експлоатация на газовото находище, открито от Израел.

Русия пък в лицето на "Газпром" има инфраструктурни възможности - строене на газопроводи, а Турция има възможността да пренесе през своята територия този газ.

Така че според мен икономически са интересите, които тласкат тези три страни да се сближат. Очевидно няма вечни врагове, а вечни интереси. Но дали ще се стигне до тотално размразяване на политическо равнище? Говори се за обмен на информация между отделните служби. Показателно е, че турските и израелските служби са заловили арабин от Израел, който е искал да се присъедини към "Ислямска държава". Очевидно има размразяване - извинението на Израел към Турция, извинението, макар и частично, на Турция към Русия. Аз обаче мисля, че на бойното поле в Сирия те ще си останат от двете страни на барикадата.

- Това сближаване има ли връзка с европейската криза, започнала след решението на Великобритания за Брекзит?

- Според мен това са по-скоро регионални процеси, които тлееха много преди Брекзита, и директно влияние от него по-скоро няма.

- А какво влияние ще окаже на България това сближаване?

- При всички случаи е по-добре около нас да няма напрежение, да няма ситуации, в които България трябва да избира.

Това поляризира много силно нашето общество.

Видяхме го в края на миналата година, както и съвсем неотдавна покрай флотилията в Черно море. Това са силни предизвикателства, които по-добре да нямаме пред нас. Колкото един регион е по-стабилен, толкова по-добре за всички, които живеят в него.