/КРОСС/ „Законът за професионалното образование, който беше приет, по никакъв начин не решава ключовите въпроси. Проблемите са значителни - липса на интерес в учениците и родителите, липса на връзка между българската икономика и подготвяните кадри, липсата на мотивация в местните органи на властта да поддържат и развиват професионалното образование, както и на планиране от страна на държавата на потребността на кадри". Това заяви народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Валери Жаблянов пред журналисти в парламента. Според него тези въпроси не са решени по никакъв начин. Той подчерта, че открит остава въпросът и за професионалните земеделски училища, издръжката им, както и за съдбата на приетите начални паралелки в съществуващите към момента професионални гимназии, които ще бъдат трансформирани по новия закон в колежи. „Всичко това ще предизвика още по-голям хаос в системата на средното образование, ще демотивира учениците и кандидатите, а липсата на планиране ще превърне закона в сбор от празни текстове", каза още Жаблянов.

„Около 30% са намалели учениците, които постъпват в професионални гимназии през последните години, а в същото време за около 170 професии има недостиг на кадри. Смятаме, че в закона за професионалното образование трябва да бъдат направени сериозни задълбочени промени, а не козметични, които се предлагат в приетия днес закон", допълни народният представител от левицата Мариана Бояджиева. Тя подчерта, че план-приема ще бъде на база на общински и областни стратегии за развитие в отделните райони на страната. „План-приемът трябва да се базира на национална стратегия на национални икономически приоритети, което в момента нямаме в България", каза още тя. Според нея, когато по-голямата част от професионалните училища преминат към общините, няма да има добра перспектива за тях на места със сравнително затворен пазар на труда, защото младите хора няма да могат да се реализират. „Ролята на държавата трябва да остане и да дава обща оценка на пазара на труда и да предвиди специалности, които да задоволят потребностите от средни специалисти в отделните сектори", каза още Бояджиева.

„В сферата на селското стопанство функционират 76 професионални гимназии с дълъг стаж. Обикновено са в земеделски региони, в които търсенето на работна сила с определени професионални направления решава част от проблемите там", обясни народният представител Светла Бъчварова. По нейните думи законът предполага преминаването на тези гимназии към общините. „В повечето случаи, разглеждайки финансовите си планове, установяват, че нямат възможност да ги издържат. Не става въпрос само за средства, които ще получат от делегираните бюджети, а за средства и издръжки, които да се осигуряват", каза още тя. Бъчварова посочи, че за момента има искане от 12 гимназии, които да не бъдат към общините. „В следващата година, когато се оценят ресурсите и приемът намалее, тези гимназии ще станат безпредметни и ще започне процес на сливане", коментира народният представител.

„Законът трябваше да е готов на 1 май. Бърза се да бъде приет, без да има значение дали решава проблеми или създава такива", коментира депутатът Стоян Мирчев. Според него това е синхронизиращ закон. "Този допълнителен закон не прави нищо друго, освен да задълбочава проблемите и кризите, които всяка седмица са факт", заключи Мирчев.