/КРОСС/Да вдигнеш сватба с над 1000 гости, облечени изцяло в народни носии, а софрата да е застлана с черги, положени на земята, не е често срещано събитие днес, пише Труд. Но Ангел и Катя от Згориград успяха да върнат времето назад, и сякаш възпроизведоха емблематичните кадри от романа на Антон Дончев „Време разделно". А отзвукът от грандиозната венчавка, която съпътстваше фолклорния фестивал „Леденика" във Врачанския балкан, отеква вече седмица.

„Единственото условие беше гостите да са в изцяло традиционни български облекла - казва младоженецът Ангел Петров, който е треньор и международен съдия по борба. - Е, след първия час вече започна да става неудобно да се седи долу и повечето се хванаха на хорото. Специално моите дрехи бяха от вълна, но се издържа, въпреки летните температури."

А за гощавката отидоха солидно количество курбан-чорба, сготвена в 600-килограмов казан, 10 агнета на чеверме, изпиха се 250 литра вино и 80 литра ракия. А за спомен всеки от присъстващите си тръгна с глинена купа, в която се е хранил, и дървена лъжица.

„До преди 20-ина години сватбите в нашия край бяха много големи - с по 500 души - разказва Ангел. - И почти всички знаеха северняшките ритми. Така сме възпитавани от нашите родители - на народни танци и борба. Искаше ни се нашата сватба да не е луксозна, а непретенциозна, селска, да съберем най-близките ни приятели и роднини."

Вече 10 години Ангел и Катя са семейство, имат и две деца--Александра (6 г.) и Пламен (10 г.), но така и не намират време да сключат брак. Преди два месец обаче общината им „хвърли ръкавица". Предлага им да вдигнат сватба - за финал на фолклорния фестивал.

„Казахме си: Защо не? Отдавна го мислим, а и съвпада с нашата идеята", разкрива Ангел.
В помощ по приготовленията за грандиозното събитие се включват и момчетата, които младоженецът тренира в клуба по борба „Ботев 93" (Враца).

Младите борци, които той не само тренира, но и възпитава, чевръсто се включват нареждането на софрата.
„Не е лесно да се възпитава деца - казва треньорът. - Тe се впечатляват от личния пример. Имат ли го - следват го. Затова е много важна и ролята на родителя."

Синът обаче не тръгва съвсем по стъпките на баща си - играе във футболния „Ботев" (Враца), в който и таткото е ритал преди време за кратко. Дъщерята също е спортна натура, но засега не се е ориентирала към нещо специално.
„Нашето село си е уникално - с около 2500 жители, в Балкана, заобиколено е от котловини, а въздухът е кристален - казва Ангел. - И е само на 3-4 километра от Враца."

Той признава, че никога не е мислил да напуска България. Напротив, със семейството си се чувстват прекрасно в Згориград. Спокоен е и за децата си, които след игра из селото сами могат да се приберат у дома.

„Проблемът на българина е, че не си цени това, което има - допълва той. - Ето например моите баба и дядо тази година навършиха 90 години и имат 70 години брак. Но живеят горе в Балкана, на 1200 м надморска височина. Тя още тропа хора, а той си гледа животните. Къде го има това на друго място?"

Двамата със съпругата му освен че работят, но и още учат. Той е вече V курс треньорски профил в Националната спортна академия (НСА), а тя е счетоводител в местна фирма, но следва магистратура „растителна защита" в Аграрния университет в Пловдив.

Въпреки че двамата са много заети, винаги намират време и за хобитата си. Той е потомствен ловец и може да се похвали с богат улов на прасета, зайци, пъдпъдъци. А местните още говорят за завоеванията на неговия баща Петър, който наведнъж отстрелял 3 вълка. Тя пък е част от фолклорната формация „30 +", където усвоява в тънкости нашенските танци.

„Всичко си зависи от нас как ще си подредим живота - допълва Ангел. - Най-важното е да си запазим традициите, че иначе какво е народ без традиции. Ние дадохме своя пример. И дано той бъде последват и от други!".