/КРОСС/ Просветното министерство изостава фатално с подготовката на държавните образователни стандарти, които следва да "обезпечат" влизането в сила на новия училищен закон на 1 август. До момента са приети едва 4 стандарта, а в рамките на един месец трябва да се подпишат още 15 стандарта - нещо, което изглежда почти невъзможно, при положение че проектите за повечето от тях още дори не са представени публично, пише "Сега".

Както "Сега" многократно е писал, училищният закон съдържа твърде общи разпоредби, а детайлите бяха оставени за държавните образователни стандарти. За да влезе реално в сила новият училищен закон от 1 август, МОН трябва да приеме 19 нови стандарта, които да уредят всички въпроси за училищното образование - от заплащането на учителите до средата за преподаване. Първите три стандарта - за учебния план, за общообразователната подготовка и за учебниците, бяха приети от предишния екип на министерството начело с проф. Тодор Танев, за да може на тяхна основа да се изготвят новите учебни програми за първолаци и петокласници - първите два класа, които наесен ще учат по нови правила. Новият екип на министър Меглена Кунева от встъпването й в длъжност през февруари т.г. до сега успя да приеме един-единствен стандарт - за предучилищното образование, уреждащ новостите при детските градини. Отделно от това ведомството представи за обсъждане други два стандарта - за институциите, където са правилата за иновативните школа, и за документите в системата. За останалите стандарти от МОН твърдят, че са в доста напреднала фаза, но черно на бяло още никой не ги е виждал.

Става дума за изключително важни области, без които новият закон няма как да се задейства, като например - за нормирането и заплащането на труда, за финансирането на институциите, за инспектирането, за управлението на качеството, за статута и професионалното развитие на учителите и директорите и др. Сред "висящите" все още стандарти са тези за усвояването на българския книжовен език, за профилираната подготовка, за приобщаващото образование, за оценяването на резултатите от обучението, за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, за физическата среда и т.н. Последно в петък по време на парламентарен контрол Кунева обеща да публикува на сайта на ведомството стандарта за оценяване в рамките на настоящата седмица.

Повече от ясно е, че за един месец, колкото остава до 1 август, няма как да се представят проектите на тези стандарти, учителите да си кажат мнението, МОН да отчете препоръките им, след което те да бъдат подписани. Единственият вариант пред ведомството е да обяви всички 15 стандарта накуп в началото на юли, но това почти сигурно означава общественото обсъждане да се направи проформа.

До този момент от МОН не са поискали удължаване на законовите срокове за изготвяне на стандартите. Позицията на министър Кунева е, че законът е чакан от години и не бива да се отлага. Опасността обаче от фалстарт става все по-голяма.

Пак заради забавяне учебниците за първи и за пети клас ще останат за другата година, въпреки че децата започват да учат наесен по новите програми. Изключение ще бъде направено само за историята в 5-и клас, където има най-много новости в сравнение със старата учебна програма, като тук очакванията са учебниците по този предмет да са готови към края на първия срок.