/КРОСС/ „Турция и Русия се целунаха и се помириха. Или поне извършиха равнозначни дипломатически стъпки“, пише Forbes, цитиран от RT.

Реджеп Тайип Ердоган се извини за сваления руски самолет, а Владимир Путин започва да отменя ответните санкции. Страните заговориха за възможно сътрудничество в Сирия.

Понижаването на напрежението между Русия и Турция е благоприятно не само за двете страни, но и за целия близкоизточен регион, както и за САЩ и НАТО, пише американското списание. „Въоръженият конфликт между Москва и Анкара около гражданската война в Сирия би бил истинско безумие. А ако в това бяха въвлечени и САЩ и НАТО, то той щеше да се превърне в истинска катастрофа“, пояснява Forbes.

Следващата стъпка трябва да бъде „възстановяването на работните отношения“ между Русия и Съединените щати.

Разваляйки отношенията си с Москва, Анкара отстъпи в геополитически план. Във въпроса за сваления самолет Вашингтон и НАТО, макар и да се изказаха в подкрепа на съюзника си, в същото време изразиха раздразнението си от безразсъдната постъпка та Ердоган, припомня изданието. В резултат на това отношенията между Турция и САЩ също се влошиха. Съединените щати се съсредоточиха върху борбата с ИД и при това, рискувайки да си навлекат гнева на Ердоган, дори си сътрудничиха с кюрдите.

От предишното търпимо отношение на Анкара към ИД неотдавнашният терористичен акт на летището в Истанбул не остави и следа. Малко преди атентата турското правителство представи редица дипломатически инициативи и успешно реализира част от тях. Анкара постигна споразумение с ЕС, имащо за цел да спре потока от незаконни мигранти на север, и след шест години на напрежение нормализира отношенията си с Израел. И ето че сега Турция се оттегля от конфронтацията с Русия.

В края на юни Реджеп Тайип Ердоган изпрати на руския президент писмо, в което изрази съболезнованията си към семейството на загиналия пилот на Су-24. И макар въпросът, да се счита ли писмото на турския лидер за извинение, да си остава спорен, изразяването на съболезнованията говори за това, че „Анкара е отстъпила“, счита авторът на публикацията.

Разрешаването на разногласията с Москва отбелязва връщането на Анкара към предишната външнополитическа доктрина – „нула проблеми със съседите“. Поради намаляването на влиянието на Турция в региона (дори в близост до границите й) тази политическа линия отслабваше. „Възстановяването на работните отношения с Русия (и Израел) трябва да позволи на Анкара с по-голяма увереност да ръководи развитието на събитията в региона в правилната посока, включително и да формира политика по отношение на Сирия и кюрдите“, пише изданието.

Вашингтон също може да извлече полза от сближаването между Русия и Турция, отбелязва Forbes. Според списанието, „Америка и така не можеше (и не може) да влияе забележимо върху събитията в Сирия“, а след скарването с Русия Турция заплашваше да въвлече американската администрация в нова война.

„Нещото като сътрудничество“, което се създаде между Анкара и Москва може да отслаби противоречията по въпроса за регионалната политика между Русия и САЩ. Съгласието на Турция, „макар и неохотно“, за запазването на власт на Башар Асад може да смекчи настоятелните искания на Вашингтон за оставката му. Усилията на Турция в борбата с терористите от ИД в Сирия могат да убедят Америка да намали подкрепата на кюрдските отряди. „Ако в сирийския конфликт пропастта между Анкара и Москва може да се намали, то същото може да се случи и между Вашингтон и Русия“, убеден е авторът на публикацията.

Готовността на Анкара за компромиси в името на помиряването с Москва е пример за администрацията на Обама.

Логично е, че поглъщането от Северноатлантическия алианс на бившите съветски републики и разширяването му в близост до руските граници Москва не може да разглежда по друг начин, освен като проява на враждебност. Обещанията за членство в алианса на Грузия и Украйна, както и нахлуването на НАТО с цел свалянето на избрания от народа украински президент изиграха съдбовна роля. Само си представете как би реагирал Вашингтон, ако Москва се държи по подобен начин в Мексико, пише изданието.

Според автора, съществуват немалко области, в които Русия и САЩ биха могли да си сътрудничат: Сирия, Северна Корея, Иран, Китай, както и в борбата с ИД и международния тероризъм. Русия иска стабилност, включително и в Европа. За западния либерален ред Путин не е приятел, но това не означава, че Русия и Европа нямат общи интереси.

Сдобряването на Москва и Анкара служи за доста положителен пример. Той показва, че независимо от разногласията в политиката, балансиращи на ръба на конфликта страни могат да постигнат поне „студен мир“. Вашингтон следва да си вземе поука от тези положителни промени, съветва американското списание. „Путин не е борец за демокрация, но той, както обикновено, действа изключително прагматично. Ако Турция и Русия могат да се помирят, то Вашингтон и Москва също могат да го направят“, отбелязва изданието.