/КРОСС/Тия дни в столицата се проведе кръгла маса „Образованието като фактор за национална сигурност". Освен, че новината е никаква, вероятно буди недоумение формулировката на темата.

Един по-задълбочен анализ обаче несъмнено ще открие връзката, тъй като и двете сфери са в ресора на вицепремиера Меглена Кунева. Най-вероятно това първоначално са били две отделни кръгли маси, чието обединение се е наложило с цел икономия на средства, предвид тежките разходи, които предизвика всенародния учителски събор.

Събитието щеше да отмине, без да предизвика особен обществен интерес, ако в изказването си на форума просветната министърка не беше посочила главния виновник за състоянието на образователната ни система и националната сигурност, задавайки пламенно въпроса: „Къде са родителите?".

Понеже г-жа Кунева явно не знае къде са, ще се наложи да обясним.

Можем да започнем с припомняне на констатациите от единственото засега мащабно изследване за ефектите върху децата, оставени от родители, които работят и живеят в чужбина. То бе представено още през 2014-а година от Уницеф България. Според него на 23,1 % (или над 270 хиляди от учениците) от пети до единадесети клас поне единият родител е в чужбина. Основните приемащи страни на трудовата емиграция са Испания - над 170 000 работещи, Гърция около 120 000 (от които 70 000 заселници), Великобритания - към 70 000, Германия - 60 000 и т.н. Ето ги конкретните данни за местонахождението на част от родителите.

Защо са там?

Според данни на Евростат почти две трети от паричните преводи към България - средно 60-70 милиона евро месечно - идват от страни от ЕС, а семействата на емигрантите изразходват „помощите" отвън за храна, сметки, медицинско обслужване и образование.

Междувременно се роди и феноменът „скайпродители", който е резултат от реалните икономически обстоятелства в страната, а не от желанието на родителите да са възможно най-далеч от децата си. И в тази статистика се нареждаме на трето място в Европа след Полша и Румъния.

Какво още сочи проучването?

74,1 на сто от изследваните ученици живеят в България с двамата си родители, на 5,3 % от децата само майката е в чужбина, на 15, 1 % само бащата, а на 2,7 и двамата родители; 2,8 % има родител чужденец, който също е в чужбина.

Какво правят родителите, които са все още са тук, при децата си?

От изказването на министър Кунева става ясно, че не правят необходимото, за да подпомогнат реформаторските процеси в образователната система. И това е „многопластов" проблем, който изисква съвместните ни усилия, защото след семейството, образователната система е най-важният фактор за формиране на националните ценности.

Така на родителя, който е призван да осигури финансово жизнения стандарт на детето и логистиката на образованието му, се пада и отговорната задача да постави основите на тези ценности. Понеже когато става дума за ценности нещата опират и до грамотност, родителите, които министърката не знае къде са, ще трябва да мотивират децата си да учат от най-ранно детство. Може да се започне с четене на приказки с разбиране, защото беше установено, че българчетата не вникват в съдържанието на текстовете в учебниците. Въпросът със съдържанието на учебниците също е „многопластов", тъй като непрекъснато е предмет на обсъждане с нулев успех, но родителите трябва да са съпричастни към процесите и да компенсират с инвестиране в частни занимания с цел запълване на пробойните в системата.

Не бива да се пренебрегва и осигуряването на сборници, помагала и други образователни материали на множество издателства, посочени от министерството. Всичко това върви успоредно със създаване на нагласата, че образованието е пътят към прогреса, подминавайки факта, че у нас можеш да бъдеш общински съветник дори с 2,63 на матурата по български.

После същите родители ще трябва да доразвият „новаторската" идея за професионалното и дуалното образование, убеждавайки детето си, че да си работник е ако не престижно, то национално отговорно. В тези си усилия те няма да бъдат сами, защото по думите на Кунева това трябва да се случи при „споделено лидерство между Министерството на труда и социалната политика и Министерство на образованието и науката в институционално отношение. Град по град, село по село, училище по училище, дете по дете трябва да се видят какви са възможностите".

Докато министерските апостоли обикалят по паланки, родителите, разбира се, трябва да се включат и в процесите на контрол върху учебния процес с участие в нароилите се обществени и други съвети и настоятелства. Така ще могат да въздействат ефективно върху управлението на детските градини и училищата. Видно е, че очакванията са големи, делегираните правомощия и задължения - също. Но те ще се справят, защото, както се оказа, това е въпрос и на национална сигурност.

А ако не, дай Боже, все още имат малко свободно време, нищо не пречи да се уединят с детето си и да порешават малко задачи със сложна лихва по депозит, да обяснят, че държавата не гарантира инвестициите в акции в случай на обезценяването им или, че БНБ обявява валутните курсове и цената на златото. Няма кой да свърши това вместо тях, ако не искат да се червят при някое следващо проучване, заради слабата финансова грамотност на децата си.

Всичко това би трябвало да отговори донякъде на въпроса: „Къде са родителите?", който за разлика от другия - „Къде е Кунева?", не е риторичен.

Източник:Милена Петкова, news.bg