/КРОСС/„Днес отново не сработи социалната чувствителност и отговорност на управляващите, недопускайки в програмата на парламента нашия (на „БСП лява България") законопроект за допълнение на ГПК, продиктуван от протестите на родителите на деца с увреждания, хора чийто живот е белязан с огромна трагедия", така коментира народният представител от Стара Загора Георги Гьоков, зам.-председател на социалната комисия в Народното събрание. По думите му властимащите не осъзнават, че символ на управлението им като цяло ще остане бездушието и абсолютната социална нечувствителност към проблемите на хората с увреждания и на обществото като цяло.

„Няма да коментирам спора си с г-жа Цачева по процедурата, тъй като тя от позицията си на председател на НС не ми позволи да мотивирам допълнително предложението. Но какво да се прави сега са силни и демонстрират нежелание да се отзоват на проблемите на хората. Но надявам се българите да не забравяме това", написа в социалната мрежа Георги Гьоков, публикувайки снимка, на която се вижда отношението по групи към предложението на Парламентарната група на „БСП лява България".

ЗАКОНОПРОЕКТЪТ предвижда освобождаването от държавни такси и от разноски за производството на родители (осиновители) на деца с увреждания за образуваните по тяхно искане дела за поставяне на детето под запрещение. Като се предлага и поемане на възнаграждението за адвокат от бюджета на съответния съд.

За родителите (осиновителите) на дете с увреждания искането и производството за поставяне под запрещение е действие, което стои извън тяхната воля, извън тяхното желание или нежелание. Институтът на дееспособността, неговата философия и промяната/развитието на отделните му елементи в хода на израстване на децата на практика не оставят избор на тези родителите. Най-късно към момента на навършване на пълнолетие на детето, те са „принудени" да инициират и да преминат през производство по поставяне му под запрещение. За да могат да продължат своята отговорност, закрила и грижи (а и изобщо - за обезпечаване на статуса на детето), и особено - за обезпечаването на признат гражданско-правен ефект на действията им, родителите се „нуждаят" от приложението на института на настойничество и попечителство. Учредяването на който институт от своя страна изисква и предпоставя предварителното поставяне на детето под запрещение.

Понесли тежестта на отглеждането на дете с увреждания и осигуряването на неговата социализация, тези родителите се явяват принудени ако искат да продължат да изпълняват отговорностите си, да преминат през съдебен процес. Таксите и разноските за който процес са между 1 500 и 2 000 лв., което в повечето случаи се явява непосилна за тях сума. Защото се касае за семейства, в които ако не двамата, то поне единият родител не работи, за да могат да се осигурят грижите за детето, а помощта, която получават е едва 240 лв.

Предложението за освобождаването от такси и разноски е необходимото въвеждане на справедливост, необходимото минимално компенсиране на затрудненото материално състояние на тези лица, а от друга страна - ще облекчи достъпа до тези съдебни процедури.

Що се касае до финансовите средства, свързани с промяната - на практика става въпрос за пренебрежимо малко случаи, за да се говори за допълнителни средства от държавния бюджет.