/КРОСС/Британският образователен модел влиза в последните два класа на българското училище, когато гимназистите няма да учат всички предмети. Задължителни за тях ще останат базови дисциплини като българският език, математиката, физическото, но освен това те ще могат да избират само три или четири предмета, по които да се готвят по-задълбочено. Това е заложено в новия училищен закон, който влиза в сила от първи август, а от днес просветното министерство пусна за обществено обсъждане и наредба, която уточнява как точно да се провежда профилираната подготовка в 11 и 12 клас. Тя обаче ще влезе в сила за първи път за учениците, на които сега предстои да бъдат петокласници. Това означава, че по нея ще се учи за първи път през учебната 2020-2021 г., когато тазгодишните петокласници ще стигнат ХI клас.

Профилът представлява съвкупност от три или четири профилиращи учебни предмета. Всеки от тях се състои от задължителни и избираеми модули

Разликата е, че за първите се утвърждават национални учебни програми, задължителни за всички. За вторите всяко училище пише собствена програма, като в нейните рамки е възможно и преподаватели от висшите училища или хора от бизнеса да влизат в клас и да обучават учениците. Задължителните модули се изучават в ХI клас със 144 учебни часа годишно и в ХII клас - със 124 часа. Избираемите фигурират в програмите за ХI клас с не повече от 144 учебни часа и не по-малко от 36 учебни часа годишно. В 12 клас те се учат с не повече 124 часа и не по-малко от 31 учебни часа годишно. Профилите са общо 11, като във всеки от тях МОН определя два от задължителните учебни предмети, а останалите са по избор на училището. В профил чужди езици например задължителни са двата чужди езика, които са се учили от детето в предходните години. В хуманитарен профил ученикът комбинира задължителната литература с история или философия по избор. В обществени науки можеш да учиш история и география или да замениш географията също с философия.

Има и икономически профил, който комбинира географията с математика или чужд език. Новост са профилите по информатика и предприемачество, а има и профили по природни науки, изобразително изкуство, музика и физкултура в специализираните за тази цел гимназии. Знанията, които учениците ще получават по тези предмети, ще бъдат много по-задълбочени и на по-високо ниво от това, на което се учат сега. Това важи особено за избираемия модул, където ще се надграждат знания, които децата са получили в задължителния. Просветното министерство пусна и приложения със задължителните умения, които абитуриентите трябва да придобият на финала. По български език например от учениците се очаква да бъдат способни да правят анализ на "социолингвистичните характеристики" на хората, участващи в дадена речева ситуация. От тях се иска също да могат да създават собствени текстове, които съответстват на дадената речева ситуация. Като цяло нивото на очакваните знания вече гравитира към онова, което до момента се изисква предимно от студентите. По история те трябва да могат да анализират глобални световни проблеми и да предлагат подходи за разрешаването им. Трябва да могат да пишат и анализи по научни въпроси на базата на различни исторически източници, както и да оценяват ролята на различни идеи и личности в историята. Учениците, които се профилират в областта на информационните технологии, ще учат мултимедия и уебдизайн. Записано е, че те трябва да могат да създават и поддържат уебсайтове.

Бъдещите предприемачи пък ще учат всичко за пазарите и ще трябва да могат да ги анализират, както и да познават цялата нормативна база и организационно-правните форми на бизнеса. От тях ще се иска също да разработват бизнес планове за конкретна предприемаческа дейност, както и да умеят да вземат управленски решения.

Като цяло идеята за профилирането в последните класове е на неговата база учениците да се насочат само към знания, които след това ще им бъдат необходими в университета, а не да учат от всичко по малко, но на по-ниско ниво. Самите училища ще определят своя профил, така че след десети клас децата отново ще имат възможност да кандидатстват в друго училище, ако в тяхното липсва профилът, в който искат да се развиват. Засега не е ясно дали това кандидатстване ще се случва на базата на резултатите от матурите в десети клас, които също ще бъдат въведени с новия закон.

Британската система на обучение позволява на учениците в последните две години на т. нар. A-level също да изберат три или четири учебни предмети, по които на финала държат матури. Все по-често се случва техните университети да отправят и допълнителни искания за матура по конкретен предмет и към българските си кандидати, което означава, че нашите абитуриенти трябва да положат не само задължителните две, а и трета матура. Обикновено допълнителното изискване е за матура по английски или математика, която все по-често се гледа от британските висши училища като задължителен вход към тях. При това става дума не само за специалности, свързани с точните науки, а дори и в такива области като правото. Освен резултатите от тази матура обаче британските вузове гледат и хорариума от часове, които е взел кандидатът. Така се оказва, че много деца, които не са в математически гимназии и не могат да отговорят на тези изисквания, трябва да наваксват невзетите си часове в частни школи или допълнителни форми на обучение, разказва Светлан Данев, координатор на проекта "Световно образование". Великобритания всъщност направи реформа в цялата система на средното си образование, с която увеличи часовете по математика за учениците. Това означава, че на нашите кандидати ще бъде все по-трудно да покриват високите критерии на британските университети, ако не са ученици в природо-математически гимназии.