М. Манолова: Не е виновна Конституцията за слабостите на политическата класа
Секция: БЪЛГАРИЯ
11 Юли 2016 12:04
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
М. Манолова: Не е виновна Конституцията за слабостите на политическата класа

/КРОСС/„Не е виновна Конституцията за слабостите на политическата класа или за неспособността да бъде постигнато съгласие по важни теми от публичния дневен ред. Не отричайте Конституцията, заради грешките на тези, които я прилагат и изпълняват". 

Това каза омбудсманът на Република България Мая Манолова по време на Националната конференция на тема „25 години Конституция на Република България в перспективата на върховенството на правото, демокрацията и защитата на основните права".

„Възхвалявана и абсолютно отричана всъщност Конституцията не даде възможност за отклонение от демократичните стандарти, даже в периоди на най-остри политически или обществени и социални кризи или граждански конфликти", заяви Манолова. „Много често вгледани в политическото злободневие от различни страни на политическия спектър към Конституцията бяха отправяни упреци, които по-скоро са присъщи на недъзите на едно или друго политическо управление или неспособно политическо мнозинство", коментира тя. 

Конституцията от 1991 г. е едно от най-сериозните демократични постижения на българската нация, посочи в изказването си омбудсманът. Манолова подчерта, че днешният повод да се говори за основния закон не трябва да се свежда просто до отбелязването на поредната годишнина от приемането на действащата Конституция. "Днес е ден на демократичната българска държавност, на широката обществена воля за изграждане на демократична България, в която да властват върховенството на правото и на правата на човека", заяви Манолова.

Според Мая Манолова Конституцията от юли 1991 г. не е била резултат от домогванията или конюнктурните политически сметки на една или друга политическа партия, а "резултат от желанието на огромната част на българското общество да „демонтира" тоталитарната държава и да постави трайните конституционни основи на свободата, на демокрацията, на уважението към отделната човешка личност".

Учредителната власт в лицето на 7-мото Велико народно събрание имаше възможно най-широката демократична легитимност, която никое последващо Обикновено народно събрание така и не можа да постигне, защото 7-мото Велико народно събрание беше избрано при избирателна активност от 90,3%", отбеляза омбудсманът. По думите й 7-мото Велико народно събрание е било излъчено от едно огромно конституционно, обществено мнозинство с една конкретна цел и историческа мисия - да изработи новата Конституция на демократична България.

„Ако отворим стенограмите му и прочетем пресата от този период и новинарските хроники, ще се убедим, че тогава имаше една истинска атмосфера на политически кипежи, но и едно държавническо вдъхновено усилие и истинско желание, истински сблъсък на визии и концепции, на различни виждания за бъдещето на България, но над всичко това, стоеше един истински и почтен стремеж народните представители от този период да бъдат на висотата на историческия момент. Настина забележително усещане", обърна внимание Манолова.

„Казвам го не просто, за да придам някаква излишна тържественост на днешния ден, а защото според мен актът на приемане на действащата Конституция, не може да бъде просто дата от обществено политическия календар", посочи тя. „Според имаме право да имаме съзнанието, че Конституцията от 1991 г. е едно от най-сериозните демократични постижения на българската нация", заяви Манолова. Тя допълни, че тази Конституция наистина се е превърнала в трайна основа на демократичните промени, като не е позволила обратимост на този процес, а в същото време е дала хоризонт за следващо развитие. „Длъжни сме да отдадем дължимото уважение към тези, които направиха така, че да е възможно изработването и приемането на тази конституция", каза още тя.