Такава груба военна провокация към Русия не е правена дори в годините на Студената война
Секция: Интервюта
11 Юли 2016 15:31
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Такава груба военна провокация към Русия не е правена дори в годините на Студената война

/КРОСС/ Някои от участниците на форума на НАТО във Варшава на 7 и 8 юли го оценяват като исторически. Не поясниха обаче какво му е историческото. Дали ще се окаже триумф или пирова победа за американската външна политика, бъдещето ще покаже. От публикуваното комюнике, речите, отправените заплахи и декларации за единство и солидарност могат да бъдат направени няколко съществени извода.

С фанфарите и помпозните изказвания се направи опит да се внуши, че оздравителният процес на Североатлантическия пакт, след продължителното му „боледуване", е успешно завършен. Той отново е в кондиция и под сриктното и мъдро ръководство на Вашингтон шумно се завръща на световната сцена.

Тъй като НАТО е първият военен съюз в световната история, поддържан в мирно време, то за него са необходими „специални грижи". Най-важната от тях, която да оправдае неговото съществуване е да му се намери подходящ, сериозен враг. Иран и Северна Корея са слаби противници за неговите мащаби. А „Ислямска държава" е друг случай. От противник може да се окаже, ако се наложи, съюзник.

Най- подходяща е Русия. Размахването на „руската заплаха"е „убедителен" аргумент за продължаване живота на пакта. Срещу такъв сраховит противник е най-подходящ и девизът на срещата „единство и солидарност". А това означава - никой да не си и помисля, че може да се измъкне от общия антируски фронт.

Респектиращата „руска заплаха"може да бъде туширана само с допълнително въоръжаване, което бюджетите на европейските съюзници трябва да осигурят. А както е добре известно, новото оръжие е американско производство.

За да бъде оправдано бързо нарастващото военно присъствие на НАТО край руските граници, Русия трябва да бъде „демонизирана". Във Варшава главен обвинител на „агресивната" политика на Москва са американците, на които най-усърдно пригласят някои от представителите на източноевропейските държави, сред които ярко се откроиха и гласовитите български русофоби.

Инициаторите на новата надпревара във въоръженията, носеща допълнителни огромни финансови дивиденти, не се смущават от очевидния факт, че митът за „руска заплаха" е несериозен, наивен и буди не страх и размисъл, а насмешка и съжаление. Те не се съобразяват и с мнението, анализите и заключенията на най-авторитетни международни политици и военни експерти, включително и много американци, които категорично изключват Русия като заплаха за НАТО или пък за отделен нейн член.

Абсурдно е твърдението, че една страна, чийто военен потенциал в конвенционално оръжие отстъпва три пъти на този на натовските държави, ще предприеме война срещу тях. И защо? Историята свидетелства, че войни са водени за територии и ресурси. А Русия ги има в достатъчни мащаби.

Във Варшава стана очевидно повишеното самочувствие на американците. Менторският тон, натрапващото се англосаксонско превъзходство над европейците показва кой е стопанинът на НАТО. Дори изразената от Барак Обама твърда увереност в оставането на Великобритания в ЕС, е демонстративен акт, напълно пренебрежително отношение на американската страна към волята на когото и да било, включително и към референдума на англичаните.

Впрочем, това дразнещо в миналото американско самочувствие за превъзходство и пренебрежително третиране на европейците, провокира реакцията на европейските лидери от втората половина на XX век, като ген. Шарл Де Гол, Валери Жискар Д'Естен, Франсоа Митеран, Конрад Аденауер, Хелмут Шмит и други, които застанаха зад идеята: „Европа на европейците". Тези достойни личности и държавници остро реагираха на поведението на Вашингтон да третира европейските народи като хора от втора ръка.

Форумът на НАТО в полската столица впечатли с посредствеността и сервилността на много от европейските лидери и ръководители на ЕС. Това е и причината на срещата да не бъдат обсъдени реалните фактори, довели до крайно дестабилизираната обстановка в редица райони на света. Не бяха посочени причините и подбудителите за серията от провокирани военни конфликти, граждански войни, огромните жертви, разрушения и мащабни мигрантски вълни.

Като най-заинтересовани от положението в Европа, участниците на срещата във Варшава вместо да направят обективен анализ на обстановката в Украйна, факторите и външните сили, които я дестабилизираха и провокираха гражданска война, те се подадоха на американския натиск за продължаването на санкциите срещу Русия.

А такова сервилно поведение пред Вашингтон е не само в ущръб на европейските държави, които понасят огромни загуби, но и не спомага за разрешаването на украинската криза. Такава безлична политика е в интерес единствено на определени американски и транснационални олигархически среди, които поощряват агресивното поведение на управляващите в Киев.

Разбира се провокираните отвън събития, довели до дестабилизацията на Украйна, е по-малкият провал на европейската външна политика.

Далеч по-укоримо е поведението на европейските управляващи, които най-лекомислено и безотговорно се оставиха дъ бъдат въвлечени в очевидно бързо нарастващия агресивен курс на Вашингтон в Европа. Вместо да положат усилия за сдържане на войнствуващите военно-олигархични американски кръгове, част от европейските лидери станаха съучастници, включвайки държавите си в една крайно рискована военна авантюра. Такава груба военна провокация като разполагането военни поделения и ракетни комплекси на границата с Русия не е провеждана дори в годините на Студената война.

За всички опитни политици и вещи военни анализатори е ясно, че Русия няма да бъде „респектирана" с четири батальона и няколко ракетни комплекса. Не би се уплашила от натовския флот в Черно море. Очевидно и тези, които се упражняват във военна риторика и провеждат многобройни военни учения, нямат намерение да воюват с Русия. Затова и бе отворена вратата за политически диалог между НАТО и Русия. Все пак това е могъща ракетно-ядрена сила, чиято ответна реакция може да има непоправими последици.

Срещата във Варшава свидетелства за неукротимите амбиции на Вашингтон да продължи външнополитическия курс към световен хегемонизъм. А този курс без Европа е обречен. Единственият инструмент, който може да застави европейските държави обаче да подкрепят американсия път към планетарно господство е НАТО. Затова САЩ, т.е. заинтересованите американски кръгове, ще полагат огромни усилия и ще продължават да прилагат познатите средства, като: натиск, шантаж, заплахи, груба намеса при издигане на ръководни кадри, за да държат НАТО в добро „здравословно" състояние.

Автор: Йордан Величков
Източник: Епицентър.бг