/КРОСС/ Председателят на ДОСТ Лютви Местан внесе жалба във Върховния касационен съд срещу отказа новата партия да бъде вписана в регистъра на политическите партии.

От ДОСТ считат решението да не се допусне регистрация на партията за "нищожно, евентуално за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необосновано".
В жалбата до ВКС, цитирана от БГНЕС, Местан настоява за открито съдебно заседание, което да бъде насрочено възможно най-скоро „с оглед осигуряване възможността при евентуално положително за ПП ДОСТ Ваше решение, партията да може да участва на предстоящите президентски избори".
В жалбата си до ВКС от партията на Лютви Местан излагат аргументите си в 55 точки на цели 17 страници. Според партията има достатъчно факти, които доказват липсата на субективна безпристрастност у съдията-докладчик по разглеждане на заявлението.
"Първият мотив на първоинстанционния съд да откаже регистрацията на политическата партия, който оспорваме изцяло като незаконосъобразен, е установено според съдията-докладчик нарушение на чл. 6 ЗЗП, тъй като абревиатурата на наименованието на партията - ДОСТ била чужда, турска дума и използването й съставлявало забранена от цитираната законова норма публична проява на чужд език в политическия живот на партията. Думата „ДОСТ" се съдържа в „Българския тълковен речник", съставен от най-високите авторитети на българската тълковна лингвистика - Л. Андрейчин, Л.Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив.Леков, Ст.Стойков, Цв. Тодоров. За да се разбере какво означава статията в цитирания речник за думата „дост" - „[пер.-тур] остар. Приятел", е необходимо да се изследва предговорът (уводните бележки) на въпросния тълковен речник, при това сравнително - на предходното и на последното му издание, където и в двете издания думата „дост" се съдържа. В предговора на четвъртото издание на „Българския тълковен речник", съставен от цитирания авторски колектив, Наука и изкуство, София, 2015 г., изрично е посочено, че „това ново, допълнено и преработено издание (на речника - бел. наша) има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество". Също така е посочено в предговора, че „словникът на речника е обогатен с много нови думи, дошли от вън .... и настанили се трайно в него", като „в същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително". С оглед изложеното в предговора на последното издание на речника, присъствието на думата „дост" в същото това издание означава, че тази дума продължава да присъства убедително в съвременния български писмен и говорим език. С оглед разясненията в уводните бележки към предходното издание на „Българския тълковен речник", съставен от същия авторски колектив, БАН, София, 1993 г. отбелязването „остар.(остаряло)" (използвано за „дост") се използва за „думи, които са се употребявали в недалечно минало, а днес се чувстват остарели", като това отбелязване е различно от „старин (старинно)", което се използва за думи, които са употребявани като обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта. Съгласно следващи разяснения в същите уводни бележки отбелязването „[пер.-тур]" (използвано за „дост") означава, че думата „дост" е персийска дума, проникнала в българския език през турския език. Присъствието на думата „дост" и в двете последни издания на българския тълковен речник недвусмислено означава, че „ДОСТ", макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език. Следва да се има предвид, че става въпрос не за самостоятелна лексема, а за абревиатура на същинското наименование на партията, което е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност".
Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че „дост" е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като „герб", „атака", „баста" (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като „политика", „демокрация", „министър" и още десетки и десетки хиляди думи.
С отказа на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ по обсъдения мотив - използване на чужда дума в българския език за абревиатура, първоинстанционният съд извърши неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация както на новоучредена политическа партия, така и на нейните членове-учредители. Това е пряко нарушение на основното човешко право за равенство пред закона (чл. 6 от Конституцията, чл. 20 от Хартата на ЕС) и равенство във възможностите за участие в обществения живот - защитени цели по чл. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДис) За съпоставка, съкратеното наименование на управляващата в РБългария политическа партия, с което същата се афишира в обществото и което също се скандира по митинги и други публични прояви - ГЕРБ, също е чужда дума, която в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Чужди думи са и „БАСТА" и „АТАКА", използвани за наименованието на регистрирани в България политически партии, така също и думата „демокрация" - съдържаща се със свои производни в наименованието на множество партии. Да се откаже право на членовете на ПП ДОСТ на гореобсъденото основание, означава противоконституционно да се привилегироват членовете на други политически партии, като им се даде право да се сдружават в партии с наименования, използващи чужди думи, навлезли в българския език, а такова право да се откаже на членовете на ПП ДОСТ. По този начин ПП ДОСТ и неговите учредители са дискриминирани по произход, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и на чл. 21 от Хартата на ЕС, на абревиатурата (наименованието) на партията спрямо други политически партии с имена, които съдържат думи с произход от чужд език, или чиято абревиатура съставлява такава дума.
На следващо място, дори да се вземе предвид произходът на думата и по-специално езикът, през който думата е навлязла в българския език - турският език, то не смятаме, че използването на тази дума като съкратено обозначаване на наименованието на политическата партия би съставлявало нарушение на чл. 6 от ЗЗП. Действително Законът за политическите партии изисква публичните прояви на партиите да се провеждат на български език. Това изискване е неразривно свързано с основната цел на политическите партии, закрепена в чл. 11, ал. 3 КБР и в чл. 2, ал. 2 ЗПП, да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. С оглед разпоредбата на чл. 3 от Конституцията, обосновано е законовото изискване публичните прояви на политическите партии, чрез които се изразява политическа воля, да бъдат на официалния в България български език.
Въпросът, който е съществен и който въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, е дали има израз на политическа воля при произнасяне на думата „ДОСТ", която на всичкото отгоре означава „приятел". Отговорът на този въпрос е единствено отрицателен.
Отново за сравнение, за разлика от думата „дост", политическа воля може да се открие в думата „атака", използвана за наименование на друга политическа партия, надлежно регистрирана и участваща в политическия живот на България, което също се скандира по митинги и други публични прояви. И в тази връзка отказът на първоинстанционния съд е дискриминационен по отношение на ПП ДОСТ и нейните членове".
ДОСТ възразява и срещу твърдението, че е етническа партия.
"За да обоснове етническия характер на партията, на първо място, съдът изтъква, че преобладаващият брой учредители били с турски имена. Без да акцентираме, само споменаваме, че е по принцип проблематична правата връзка между име и етническа принадлежност. Този мотив, заимстван от съда от т.нар. „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия", е, от една страна, неверен, от друга, е силно дискриминационен. Очевидно решението на съда в тази си част кореспондира с тезите, застъпени в цитираното гражданско писмо, че 99% от учредителите идват от райони, в които преобладава турскоезично и мюсюлманско населени и че сред учредителите имало „за цвят по някой и друг, който е различен от етнически турчин". При преглед на представения по делото Списък на членовете-учредители на ПП ДОСТ се установява, че измежду всички 1084 учредители, явили се за участие на Учредителната конференция на партията и подали декларации по чл. 11 ЗПП, 247 учредители носят български имена, тоест почти една четвърт (1/4) от всички учредители. Също така от Списъка на членовете-учредители се установява, че за Учредителното събрание са се явили граждани с избирателни права от всички 28 области на България, както и такива, временно пребиваващи в чужбина, като единствено от Варна, Добрич и Шумен няма учредители с български имена. Нормално е от райони с преимуществено турско етническо население, какъвто е област Кърджали, учредителите с турски имена да са преимуществен брой, но дори и от този район учредителите с български имена са 26, което е почти 10% от всички учредители от района. Не така стоят обаче нещата за други райони. Например - за Пловдив-град 71 от всички 99 учредители са с български имена, за София-град 54 от всички 64 учредители са с български имена, за София област всички 13 учредители за с български имена. Следва да се има предвид и че двама (2) от членовете на изпълнителния съвет на партията, единият от които и Заместник-председател, са етнически българи. В обобщение и което считаме за съществено, учредители на ПП ДОСТ, видно от представените писмени документи, са граждани с избирателни права по българското законодателство от цяла България и от различни етнически групи.
Отказът на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ и по обсъдения втори мотив - определяне на партията като създадена на етническа основа, заради преимуществено присъствие на учредители с турски имена, също съставлява неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация на новоучредена политическа партия и на нейните членове-учредители. ПП ДОСТ е приета за турско-етническа партия и е отказано на членовете й да се сдружат в една партия, тъй като съществена част от учредителите имали турски имена. По този начин ПП ДОСТ и нейните учредители са дискриминирани по етническа принадлежност, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и чл. 21 от Хартата на ЕС, на мнозинството членове спрямо други политически партии, съществена част от чиято членствена маса също са граждани, чиито имена не са български по произход. Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии „Атака", „Национален фронт за спасение на България". Може да се заключи, че при всички партии в България така или иначе преобладава един етнос като членска маса. Означава ли, че всички български партии са етнически, или става въпрос за дискриминация на един конкретен етнос.
Съдът с решението си в частта с турските имена поставя един много сериозен правен и ценностен въпрос - нима гражданите с избирателни права по българското законодателство, които носят „турски", „цигански" или други етнически имена и които желаят да изразяват политическа воля чрез участие в политически партии, следва да сменят своите имена с български, за да могат да упражнят това си право. Според нас отрицателният отговор на този въпрос е категорично поставен със стартиране изграждането и утвърждаването на България като демократична и правова държава и приемането на новата Конституция на РБългария, в чл. 6 от която равенството на хората е прогласено за основно начало и е конституционно забранена всякаква дискриминация основаваща се наред с друго на етническа принадлежност," пише ДОСТ.