/КРОСС/ Министър-председателят Бойко Борисов поиска Черно море да бъде превърнато в демилитаризирана зона, а в същото време президентът Росен Плевнелиев се обяви за засилено присъствие на НАТО в Черноморския регион. Тези противоречиви послания могат да бъдат обяснени по два начина.

Първо, може да става дума за драматичен разнобой между президента и премиера, в който единият си позволява да говори истината и това, което мисли, а другият се съобразява с електоралните нагласи преди предстоящите през есента президентски избори и се опитва да привлече на своя страна русофилско настроените гласове.

Последните са подложени на сериозна пропаганда от страна на Москва и са настроени негативно към всякакъв опит балансът в Черно море да бъде спазен. Точно това поставя Борисов в обичайната му роля на популист, който се интересува само от това да бъде обичан, а не да казва истината.

В противен случай при другия вариант би могло да се смята, че това е координирано поведение на президента и премиера, при което присъстващият на срещата във Варшава да изразява позицията на страната ни пред съюзниците ни от НАТО, а другият да успокоява духовете в България, твърдейки абсолютно противоположните неща. Грубо казано разпределяйки си ролите на доброто и лошото ченге - да сме добре с всички.

Но категорично времето на подобна политика на шикалкавене отдавна отмина. Много наивен би бил този политик, в случая министър-председателят, който си въобразява, че тя ще остане незабелязана и ще мине. Такъв тип говорене може да послужи само за вътрешна употреба, но само донякъде. Днес нещата са твърде сериозни и много отдавна са надскочили вътрешния популизъм. По тази причина на Борисов скоро ще му се наложи да преосмисли позицията си и да спре да тича на политическата сцена с маслинова клонка в ръка.

Ако той иска да говори за Черно море като демилитаризирана зона, ще трябва да се обърне първо към президента Владимир Путин и към Русия. Единствената държава, която значително увеличи военния си ресурс в Черно море, е Русия, а не някоя друга страна в региона. Но аз не съм забелязал подобни стъпки от страна на премиера. Всичко това изглежда като някакъв повик, отправен към Луната, а не някакво сериозно политическо поведение.

България на практика не може да провежда друга политика, извън тази в НАТО. А ако има подобно желание, би трябвало да извади своите аргументи на масата. Северноатлантическият алианс ще вземе своето решение за Черно море през октомври. На срещата във Варшава само бяха маркирани намерения. Ако страната ни наистина има някакви сериозни аргументи в посока на твърденията на Бойко Борисов, би трябвало да ги представи пред съюзниците си. Такива аргументи нямаше и не бяха чути нито от министъра на външните работи, нито от министъра на отбраната, които представляват Министерски съвет, т.е. волята на министър-председателя. Подобни словоизлияния на премиера са по-скоро за вътрешна употреба. Те са абсолютно несериозни в международен аспект.

България много отдавна не може да си позволи индивидуална политика в сферата на сигурността поради факта, че ние сме с пренебрежима военна сила и се намираме в незавидно икономическо положение и няма как да защитим дори собствения си суверенитет. Това е добре известна истина, колкото и неприятно да звучи.

Акваторията на Черно море се превърна в една рискова зона не заради България или нашата политика. Тя се превърна в зона на замразени конфликти - в Приднестровието, в Грузия и Абхазия, да не говорим за инвазията в Украйна и завладяването на Крим. Тази зона на замразени конфликти се превръща в рискова. Това се случва най-вече заради поведението на Москва. НАТО дефинира абсолютно ясно коя е основната опасност за сигурността пред алианса и от много години насам дефинира, че това е Русия.

Абсолютно логично е да се вземат някакви мерки. Те вече бяха набелязани. Тези мерки в никакъв случай не са адекватни и не са равностойни на струпването на въоръжение и армия от страна на Русия. Те са в пъти по-малки. НАТО дава заявка, че няма да позволи и няма да търпи по-нататъшно поведение от страна на Москва, която потъпква международни граници, правила и споразумения, установени преди десетилетия на европейския континент. Русия като източник на напрежение и риск няма да бъде търпяна. В същото време алиансът даде да се разбере, че е готов на диалог с Москва. Тоест има и протегната ръка за разговор. Топката е в полето на руснаците и те са тези, които трябва да преценят как да я отиграят. Една надпревара във въоръжаването не е в интерес на Русия, тъй като финансовото състояние на тази страна е в незавидно положение на фона на алианса и на страните, които го съставят.

Подобряването на отношенията между Турция и Русия не трябва да въвежда в заблуждение никого, а още повече премиера Борисов. Това че Анкара и Москва са решили да възстановят взаимните си отношения в никакъв случай не значи, че Турция излиза от орбитата на западния блок и на НАТО.

Заплахата за България идва от североизток. Ние сме изключително неподготвени за пропагандната война, която се води от страна на Русия. Всички пропагандни тези, които се лансират от приятелите на Русия, влизат абсолютно меко и необезпокоявано на българска територия и влияят на общественото мнение. Те поставят много сериозно въпроса пред службите и органите, които са ангажирани с националната ни сигурност.

Надявам се, че и министър-председателят, и министърът на вътрешните работи виждат това. Остава ни да се надяваме, че освен да го виждат, имат намерение и да направят нещо.

Автор: Арман Бабикян, експерт по политически ПР
Източник: Темаonline