/КРОСС/ Над 6.5 млн. души умират всяка година заради замърсен въздух. По този показател България е с четвъртата най-висока смъртност на всеки 100 хил. души - класация, която се води от Грузия. Това сочи годишното изследване на Международната енергийна агенция за енергийното и въздушно замърсяване. Според последните данни, замърсяването на въздуха е четвъртият най-голям риск за човешкото здраве в глобален аспект след високото кръвно налягане, лошите режими на хранене и пушенето.

Като основен източник на замърсяване от агенцията смятат, че енергийният сектор трябва да бъде на предна позиция, когато става дума за решаване на проблеми. Регулации в САЩ, Европейския съюз и Япония са спомогнали за драстично намаляване на вредните емисии в някои сектори. Обратното обаче се случва в развиващите се страни в Азия, където заради липса на регулации върху горива и енергийна ефективност вредните емисии търпят постоянно увеличение.

Лошото представяне на България

България е с четвъртата най-висока смъртност на глава на населението, породена от замърсяване на въздуха. Около 170 на всеки сто хиляди умират всяка година. Данните са за 2012 г. Лидер по този показател е Грузия с почти 300 души на всеки сто хиляди. След България са Китай и Индия, а Франция, Норвегия и САЩ са сред най-добре представящите се по този показател.

Името на България се среща още веднъж в доклада, отново по негативни причини. Заедно с Румъния двете държави са отговорни за 40% от вредните емисии, идващи от строителния сектор. През последното десетилетие Европейският съюз е намалил до голяма степен вредите, които нанася на околната среда по този показател, и насърчава използването на възобновяеми материали, но страните от Източна Европа продължава да изостава в тази област. В началото на юли тази година ТЕЦ "Марица-изток 2" и ТЕЦ "Бобов дол" попаднаха в списъка на 30-те най-вредни за човешкото здраве въглищни централи, част от доклада на алианса на неправителствените организации "Здраве и околна среда".

Най-големите замърсители

Основните замърсители са енергийните централи, транспортът, индустрията и мините. Фокусът на доклада пада именно върху тях, с още по-голяма концентрация върху енергийния сектор. Страните с най-силно замърсяване на въздуха са Китай, САЩ и Индия, но високи нива на замърсяване в зависимост от различните категории се срещат и в Европейския съюз и Африка (виж графиките).

През 2015 г. енергийният сектор е бил отговорен за 80 милиона тона емисии серен диоксид, от които над една трета идват от Китай и Индия. В Китай вредите идват предимно от индустриалния сектор, след като електрическите централи в последните 25 години са се насочили към ограничаване на замърсяванията, причинени от тях. В Индия строги регулации все още няма и над 53% от деветте милиона тона идват от електроцентралите.

При нитрогенните емисии (общ показател за нитрогенен оксид и нитрогенен диоксид), възлизащи на 107 млн. тона за 2015 г., Китай е отново първа с 23 млн. тона, но второто място по този показател се заема от САЩ с 13 млн. тона. Следват ги Европейският съюз и Индия с по 7. Най-големи замърсители при почти всички държави в тази област са транспортът и индустрията освен в Русия, където най-висок е процентът на замърсяване при електроцентралите. Концентрацията на нитрогенен диоксид се е увеличила през последните 25 години, особено в Китай, Индия и Близкия изток. Това се дължи предимно на увеличаващия се брой автомобили в съответните региони. Вредните нитрогенни емисии обаче намаляват в градските зони с високи икономически показатели.

Вредите за икономиката

Замърсяването на въздуха влияе на икономиката по много различни начини, основните от които са паричните средства за лечение на белодробни заболявания и пропуснатите работни дни. В това отношение, най-голям е делът на заболявания, причинени от транспортния сектор.

В Европейския съюз загубите за икономиката варират между 440 млрд. и 1.25 трлн. евро за 2010 г., откогато са последните данни. Щетите за икономиката се увеличават и в Китай, където през 2003 г. годишно за лечение са отивали между 85 и 280 млрд. долара, докато за 2012 г. разходите са нараснали до над 2.1 трлн. долара (виж графиките). Голямата петица по загуби се допълва от Индия, Русия, САЩ и Индонезия. В България всяка година се плащат между 150 и 200 млн. лв. за лечение на белодробни заболявания.

Прогресът в Европейския съюз и САЩ

Според доклада от Европейския съюз са взети сериозни крачки по посока подобряване на качеството на въздуха през последните няколко десетилетия. От 1990 г. до 2013 г. емисиите на серен диоксид са намалели с 90%, докато нитрогенните с повече от половина. Освен това според сегашната политика на съюза енергийното ползване трябва да намалее с 15% до 2040 г. Повишена ефективност на сградите и нови по-стриктни политики за контрол над въздушното замърсяване трябва да доведат до намаляване на вредните въглеродни емисии с 13% по план 2040.

В САЩ се работи по контролирането на вредните емисии още от 60-те години на ХХ век. Това е довело до видими резултати. Въпреки увеличението на населението, икономиката и повишеното ползване на енергия вредните емисии в страната са намалели с близо 70% от 1970 г. досега. На национално ниво всички шест опасни показателя са намалели. Въпреки това 40% от населението на държавата живеят в зони, където поне един от националните стандарти не се спазва. В големите мегаполиси обаче положението е по-добро, като Ню Йорк въпреки своята огромна икономическа дейност и наситеност на населението е един от големите градове с най-чист въздух в света.

Сред целите на САЩ са намаляването на вредните емисии серен диоксид с 50% и на нитрогенните с 40% до 2040 г. Енергийният сектор е с най-голям дял в замърсяването на въздуха, като през 2015 г. от него са излезли 4.4 млн. тона емисии серен диоксид. Използването на въглища в енергийния сегмент е спаднало с 20% през последното десетилетие.

Източник: Капитал Daily