/КРОСС/ Европейската комисия е поредната официална институция, която направи низходяща ревизия на прогнозите си за икономическия растеж в еврозоната и Великобритания след вота на британците за напускане на Европейския съюз на проведения в края на миналия месец ключов референдум.

Според предварителни оценки на ЕК, представени от европейския комисар по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси пред финансовите министри от еврозоната, Великобритания ще бъде по-силно засегната от решението за Brexit, съобщава агенция Reuters.

Комисията очаква, че общото негативното влияние върху британския брутен вътрешен продукт ще бъде в размер между 1% и 2,5% през 2017 година. Трябва да се има предвид, че предишните прогнози на ЕК бяха за растеж на британската икономика с 1,8% през тази и с 1,9% през следващата година, което означава, че нейните нови оценки на изключват възможността за рецесия.

В същото време икономическият растеж в еврозоната вероятно ще бъде намален с между 0,2% и 0,5% през 2017 година в резултат на изхода от британския референдум, посочи Московиси на проведената в понеделник среща на Еврогрупата. През май ЕК прогнозира растеж на БВП в еврозоната с 1,6% през тази и с 1,8% през следващата година.

Трябва да се има предвид, че в края на миналата седмица МВФ също отчете потенциалното негативно влияние от Brexit и намали своите прогнози за растежа на еврозоната до 1,6% от 1,7% за 2016-а и до 1,4% от 1,7% за 2017-а година

От своя страна ЕЦБ прогнозира преди дни, че Brexit може да намали общия икономическия растеж в региона в рамките на следващите три години с между 0,3% и 0,5% спрямо предишните прогнози на банката.

Финансовите министри от еврозоната, които вчера се срещнаха в Брюксел, също изразиха безпокойство, че несигурността относно бъдещите отношения на Обединеното кралство с ЕС представлява основен икономически и финансов риск за региона, съобщава The Wall Street Journal.

Изданието цитира Пиер Московиси, който е посочи пред Еврогрупата, че вотът Brexit e изненадал финансовите пазари и е довел до значително увеличаване на икономическата несигурност. Колкото по-дълго продължава тази несигурност, толкова тя ще струва по-скъпо на нашата икономика.

Разбира се, че в момента има висока степен на несигурност относно икономическия и политически ефект в рамките на еврозоната от това решение на британците, е заявил на срещата и председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум.

Една от най-големите икономически заплахи произтича от несигурността по основния въпрос: какви в крайна сметка ще бъдат бъдещите отношения на Великобритания с ЕС и респективно с еврозоната, за която Обединеното кралство е основен търговски партньор. Години с малка или никаква яснота относно тези бъдещи взаимоотношения вероятно ще възпрепятстват инвестициите и ще окажат допълнително напрежение на финансовите пазари, посочват пред WSJ участници на вчерашната среща във Брюксел.

Никой не се нуждае от дълъг период на несигурност - нито Великобритания, нито Европа, заяви след срещата австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг. Несигурността не е добра за капиталовите пазари, което не е добре за ЕС, допълни той.

В същото време, евроскептичните партии в някои страни от ЕС настояват за аналогични референдуми в техните собствени държави и това подчертава рисковете за възможен политически заразен ефект от британския вот върху останалата част на съюза.

Днес трите водещи икономически институти на Германия (Ifo), на Франция (Insee) и на Италия (Istat) представиха своите последни съвместни прогнози за растежа на икономиката на еврозоната, като и те предупредиха, че несигурността след гласуването за Brexit вероятно ще навреди на растежа в региона поне в краткосрочен план.

Последиците в краткосрочен план от решението на Великобритания да напусне ЕС вероятно ще бъдат ограничени до последното тримесечие на 2016-а година с оглед на отражението главно върху каналите за търговия. Последиците в дългосрочен план обаче ще зависят до голяма степен от вида на споразумението, което ще бъде постигнато между бившите партньори, се посочва в общия анализ на Ifo, Insee и Isat.

Въпреки рисковете, свързани с Brexit, водещите европейски институти очакват повишение на БВП на еврозоната с 0,3% през второто тримесечие след изненадващо силния растеж с 0,6% в началото на годината, след което може да има дори известно ускоряване на икономическата експанзия с 0,4% през третото тримесечие, преди ново забавяне на темпото на растеж до 0,3% в края на годината.

За цялата настоящата година те очакват икономически растеж в региона от 1,6 на сто - малко по-добър от предишната им прогноза през април за растеж с 1,4 на сто.

Инфлацията се очаква да нарасне слабо през останалата част на годината, което ще доведе до повишение на индекса на потребителските цени (CPI) с 0,3% през цялата година.

Според последният доклад на трите водещи института, потреблението в еврозоната се очаква да остане основен двигател на растежа, подкрепено както от ниската инфлация, така и от по-добри условия на трудовия пазар.