/КРОСС/ На днешния ден преди 25 години влиза в сила новата българска Конституция. След четвърт век четвъртата българска Конституция вече е втората по продължителност на действие след Търновската. Това се дължи на факта, че тя е сплав от модерния конституционен опит и от и традициите на първата ни Конституция. 

Драматични процеси и събития съпътстват дейността на Великото народно събрание. Това е парламентът, избран с най-голямо мнозинство след политическите промени през 1989 г. и съпроводен с най-големи очаквания.
Във време на остро политическо противопоставяне Конституцията допринесе за запазване на гражданския мир и за създаване на новите държавни институции. Днес трябва да благодарим на тези 313 народни представители от БСП, СДС, БЗНС и други, които подписаха основния закон. Да отбележим, че има политици и държавници, които през годините последователно отстояват разпоредбите и особено духа на Конституцията.
БСП е републиканска партия, която е за парламентарно управление. Ние носим изстрадан исторически опит, който ни задължава да се противопоставяме срещу едноличната власт, срещу принизяването на парламента и срещу подчиняване на държавата на частни и корпоративни интереси. Затова ние сме политически защитници на конституционализма и демокрацията.
Конституцията на Република България е проектът за демократична, правова и социална държава, който сме длъжни да следваме и утвърждаваме. За съжаление действителността в значителна степен се разминава с тези конституционни повели. Ние носим част от отговорността, че в законодателството и в текущата политика допуснахме отклонение от началата на модерната социална държава.
През 90-те години мнозинството от българската десница критикуваше и дори отричаше Конституцията. Водещата дясна партия днес не се противопоставя на Конституцията, тя дори се легитимира чрез нея и работи на принципа „Конституцията не ни пречи, ние управляваме както ни е удобно и изгодно."
Доказателство за достойнството на Конституцията е това, че ДПС, което тогава не подписа Конституцията, днес отбелязва нейните положителни качества. Днес Конституцията е изправена пред няколко национални и европейски изпитания.
Основните права все повече се принизяват до публични или частни услуги. В редица случаи с ниско качество и значително доплащане. Най-красноречивият пример е с правото на здравно осигуряване.
Демокрацията се запазва като форма, но като състояние на обществото е в упадък - в Европа и особено у нас. Казано накратко, глобалният капитализъм победи демокрацията. Равенството пред закона е в основата на демокрацията, а социалната поляризация е нейно отрицание. Дори основни права - като правото на избор, за които десетилетия наред са се водили борби за тяхното признаване и разширяване, днес се представят като задължения!
Докато създателите на Конституцията не позволиха отклонение от класическия принцип на давността за наказателно преследване, то сегашни „реформатори" и „демократи" предлагат давността да не се отнася за деяния, извършени по време на предишната политическа система.
В съвременния свят на изпитание са поставени както сигурността, така и свободата. Не бива заради сигурността да жертваме свободата, нито да си представяме, че можем да сме свободни без сигурност. Този сложен баланс следва да е нашият ориентир, когато обсъждаме законодателни инициативи за борба срещу тероризма.
Конституцията е определила юридическите форми за ползване на най-важните природни и икономически блага. Законодателната уредба и особено практиките на концесиониране и приватизация не отговарят на заложените конституционни стандарти. Как да постигне просперитет нацията, когато мнозина гледат на европейските фондове и на присвояването от държавата като на главни приходоизточници.
Разкъсването на връзките между политическия елит и гражданите, деполитизирането на партиите, постоянните акции, в които на критичен прицел е преди всичко парламента, ни отдалечават от ценностите и принципите на конституцията. В тези условия прогласеното парламентарно управление у нас функционира като авторитарна власт. Има партии и политици, които са готови да узаконят това състояние, но с друг адресат, като лансират идеи за полупрезидентско управление.
Не по-малки са европейските изпитания, на които е подложена Конституцията. В това отношение като нормативен текст тя се оказва на ниво. Тя бе използвана от други страни от Източна Европа, които по-късно приеха нови конституции. С незначителни изменения българската Конституция се вписа в европейското правно пространство.
Член 1 от нея прогласява, че цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Според закона, решенията, приети на национален референдум са задължителни. Тези категорични и ясни постановки не позволяват у нас да се застъпва теза, каквато развиват тези дни хиляда британски адвокати по повод резултатите от Брекзит. Те твърдят, че „в нашата демокрация парламентът е суверен - ние няма как да бъдем управлявани чрез референдуми или плебисцити".
Нашата Конституция признава приоритет на международните договори, които България е ратифицирала, пред нормите на националното законодателство, когато те им противоречат. Това налага участието на България в такива договори, каквито са военни споразумения, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и други да бъдат задълбочено обсъждани и внимателно решавани. Да не се превръщат те в неравностойна разменна монета, какъвто е случаят с присъединяването към споразумението между ЕС и Канада, за да отпаднат визите за българските граждани.
Остро актуален е въпросът кой и как формира българската външна политика и политиката на сигурност. Едни изявления, често провокативни, чуваме от официалните ни представители на международни форуми - президент и министри и други - успокоително-миролюбиви, казани от премиера, но предназначени само за вътрешна консумация от широката публика.
Демокрацията не изключва различните позиции от различните държавни институции. Но трябва да е ясно кой от техните представители какво наистина отстоява и последователно да се придържа към направените изявления.
Ако днес много неща в България не са наред, то не е заради Конституцията, а въпреки нея. Вместо да посочим политиката и лицата, заради които мнозинството от хората са разочаровани, по-лесно и по-удобно е да се обяви, че причина за това е Конституцията. Така недостатъците на управлението и злоупотребите с властта дискредитират самата Конституция.
Днес с увереност можем да кажем, че Конституцията на Република България, съдържа принципи и правила, които я правят актуална и сега. Тя позволява да се формира нова следпреходна политика, чрез държава, която е активен регулатор, собственик и инвеститор. Чрез насърчаване на кооперации, стопански и граждански сдружения. Конституцията има потенциал за развитие и може да допринесе за развитието на България, като суверенна, справедлива и просветена държава.
Честит конституционен юбилей!