А дали превратът не е театро? Тогава Ердоган е Шекспир
Секция: Интервюта
18 Юли 2016 10:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
А дали превратът не е театро? Тогава Ердоган е Шекспир

/КРОСС/ Както е известно, Ердоган обвини за вдъхновител на преврата мюсюлманския идеолог Фетхуллах Гюлен. Той пък отговори от своята резиденция в Пенсилвания, че турският президент вероятно сам си го е организирал.

Възможно ли е Ердоган сам да си е врътнал преврат? Тази версия също заслужава внимание. Дори защото добре знаем, че обикновено совите не са това, което са, особено ако совите са турски.

Съмненията тръгват от

малоумната

организация

на преврата

Както знаем, турските военни са високи професионалисти в този жанр. Трудно е да повярваме, че могат да сътворят толкова гафове. Ето само 3 от тях:

Първо. Превратите се извършват около 3-4 часа през нощта, когато народът спи. На сутринта, когато народът тръгне на работа, вече има нова власт и няма мърдане. В случая обаче превратът започна в най-гледаното телевизионно време вечерта. Населението веднага влезе във фейсбук, видя призива на Ердоган за съпротива и хукна по улиците. И какъв е смисълът да окупираш централната телевизия, когато не си блокирал интернет?

Второ. Превратите задължително започват с арест на държавния глава или държавния ръководител, който дърпа конците на власта. Вържи попа, да е мирно селото. Сега обаче Ердоган бе оставен на свобода, за да организира спокойно съпротивата. А добре известно е, че на свобода той е непобедим. Няма начин превратаджиите да са толкова невежи.

Трето. Вместо да вържат попа, превратаджиите се захванаха с показни глупости. Какъв е смисълът да се хвърлят бомби по правителствени сгради посред нощ, когато вътре няма никой? Какъв е смисълът изтребители да прелитат ниско над тълпите по площадите? Явно целта е да се осигурят живописни кадри за световните телевизии.

Основна цел на всички превратаджии е рано или късно да постигнат признанието на чуждите правителства. Това никога не е лесно. Но ако цялата работа е свършена културно и по терлици, това много помага. Излишните фойерверки пречат на дългосрочната цел на един преврат. Освен когато няма дългосрочна цел.

Ето само три причини да се съмняваме. Когато има убийство, полицията работи по няколко версии. Така е и с превратите. Версията за инсцениран преврат е само една от възможните.

Интелигентният човек би започнал с

класическия

въпрос на

Цицерон -

Cui bono?

Кой печели от цялата дандания? Естествено, че Ердоган. Ходът на събитията показва, че той има предварително готов сценарий за действие. Например още докато превратът затихваше, бяха освободени близо 3000 съдии, а стотици бяха арестувани. Какво общо могат да имат те с метежа? И как бяха разкрити толкова бързо? Явно отдавна са в списъка.

За нас превратът е изключително събитие. Но цялото управление на Ердоган е една

непрестанна

битка с ламята

на преврата

Той постоянно ѝ реже главите и те постоянно израстват пак. Рядко минава година, без поредната клика генерали и офицери да попаднат зад решетките.

Най-знаменитата чистка в миналото е заговорът "Ергеникон" - серия от публични съдебни дела срещу стотици офицери, депутати и журналисти, която започна през 2008 г г. и продължи до 2011 г., а и след това. Нищо чудно неуспешният преврат онзи ден да е венецът на "Ергеникон".

Добре, а защо му е на Ердоган да си инсценира преврат? Защо са му тези излишни тревоги? И не рискува ли твърде много?

Както знаем, от 2-3 години турският лидер се опитва да промени конституцията, за да може като президент да получи абсолютна власт. По мирен път това не му се удава. За да получи по-голямо мнозинство на последните избори, той наруши доста правила на демокрацията и на практика разпали гражданска война с кюрдите. Но конституционното мнозинство отново му се изплъзна.

И след като вече е предизвикал толкова насилие, защо да не инсценира и преврат? Мокър от дъжд не се бои. Важното е, че резултатът е налице - Ердоган вече разчисти опозицията и промяната на конституцията вече е една формалност.

Проблемът на Ердоган е как да изманипулира образованите турци, които споделят западните ценности и държат на демокрацията и светската държава. Тъкмо превратът временно ги обръща срещу собствените им интереси и разбирания. Гледах например по телевизията как наш репортер разговаря на развален английски с турски младеж в Истанбул. "Аз съм кюрд, - каза той, - и не одобрявам Ердоган. Но сега съм на негова страна, защото вярвам в демокрацията!"

Ами вярвай. А в това време цялата съдебна система на Турция е прочистена.

Но щом има преврат, трябва да има и виновник, нали така? Когато Ердоган обвинява прокудения идеолог Фетхуллах Гюлен,

той всъщност

обвинява ЦРУ

Не защото Гюлен работи за ЦРУ (възможно е да няма нищо общо), а защото без активната помощ на службите Гюлен не би могъл да си организира от далечна Пенсилвания дори един колет с локум.

Гюлен вероятно е ценен за САЩ, защото има милиони последователи в Турция и защото проповядва демократичен ислям. Но пък Ердоган е хардислямист, лежал е даже в затвора за ислямизъм. Неговият ислям е доста близо до идеите на "Ислямска държава". За него Гюлeн e опасен вероотстъпник и трябва да му се отреже главата - това изисква шериатът.

Както е известно, разривът между Ердоган и САЩ все повече се задълбочава. Напоследък Белият дом принуди Турция да влезе в сблъсък с "Ислямска държава" (ИД) и това доведе до кървавия атентат на летище "Ататюрк" в Истанбул. Разбира се, бяха извършени дежурните арести, но липсва нещо много важно - войната срещу идеите на ИД, които убиват невинни хора.

И той като духовните лидери в Турция са твърде близо до ИД като религиозни разбирания, за тях е по-лесно да подминат ислямския фундаментализъм и да хвърлят вината за атентата изцяло върху Запада. И най-вече върху ЦРУ.

Разбира се, властите не биха го изрекли, но близките до тях медии го правят. "ЦРУ стои зад атаките!" бе заглавието в близкия до партията на Ердоган всекидневник "Йени Акит" на 30 юни, веднага след атентата. То се базира на статия в "Таквим", друг проердогановски вестник. В нея се развива тезата, че ръката на ЦРУ личи зад атентатите в Бостън, Париж и Брюксел. Според автора това е пореден етап в Третата световна война, която се води от ЦРУ чрез подставени лица.*

Тази теория e класика в неформалните сайтове. Но само в Турция я виждаме в официалните медии. Например Бетул Боздуган, популярна водеща в държавната телевизия TRT, издаде книга с 19 интервюта с проправителствени "учени". В рекламното видео се твърди следното:

"Глобализационният проект рухна. Капитализмът е на ръба на смъртта... И докато тъмата на нихилизма обзема света, ислямът е последната цитадела на свободата, която предлага глобална съпротива. Затова Господарят на света извади ново изобретение, с което да превземе цитаделата: "Даеш", който иска да обедини исляма с тероризма."

Това се налага като официалната идеология в Турция напоследък - виновни за всички беди са Господарите на света, демек Белият дом. И не може да се отрече, че Белият дом мечтае да смени Ердоган с някой по-послушен. Но чак да организира умишлено атентати по летищата?

Всъщност всичко е възможно. Може и превратаджията да е Путин. Затова интелигентният читател е длъжен да държи в главата си поне 2 или 3 версии и постоянно да си задава въпроса на Цицерон - Cui bono?

Автор: Валери Найденов
Източник: "24 часа"