Al-Monitor: Ердоган може сам да е организирал „фалшивия преврат“
Секция: СВЯТ
18 Юли 2016 12:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Al-Monitor: Ердоган може сам да е организирал „фалшивия преврат“

/КРОСС/ През 20 в. в Турция различни групи извършиха няколко опита за сваляне на властта в страната, но никой от тях не бе толкова спонтанен и зле обмислен, както неотдавнашния опит за държавен преврат, пише анализаторът от интернет портала  Al-Monitor Дженгиз Чандар.

„Защо пучистите, знаейки, че Ердоган не е нито в Анкара, нито в Истанбул, а на почивка в средиземноморското крайбрежие в Мармарис, не се опитаха да го хванат? Те му позволиха да се добере от Мармарис до най-близкото летище в Даламан, откъдето за по-малко от час той стигна до Истанбул“, отбелязва експертът.

Не е ясно също защо метежниците използваха един от най-малко рейтинговите телевизионни канали – TRT – и не се опитаха да превземат основните медии в страната, добавя анализаторът. В резултат на това най-популярните телевизии в Турция заработиха в интерес на властите, които получиха възможност да прегрупират силите си и да се обърнат към народа не само чрез социалните мрежи, но и по телевизията. Премиерът Бинали Йълдъръм говори пред NTV, докато Ердоган излезе в ефира на CNN Turk през мобилното приложение Facetime.

Анализаторът обръща внимание и на факта, че движението на моста на Босфора е било прекратено само в едната посока – от азиатската част към европейската.

„Що се отнася до проваления опит за преврат възникват повече въпроси, отколкото отговори за това, кой го е направил и защо всичко бе изпълнено толкова глупаво и небрежно“, пише анализаторът.

Според него, съмнителни са и версиите на властите за възможния организатор на опита за сваляне на властта. Анкара обвинява за това живеещия в САЩ опозиционер и известен религиозен деец Фетуллах Гюлен, но Чандар се съмнява, че ключовите постове в турската армия се контролират от ислямисти.

Сред близо 3000-те арестувани пучисти има около 40 генерала, добавя анализаторът. Сред тях е и командирът на армията, отговорен за граничещите със Сирия и Ирак региони, десет бригадни генерала, командващият сухопътните съединения и подразделения на вътрешната сигурност, съсредоточени върху борбата с кюрдските бунтовници. Според Чандар, тези хора едва ли биха могли да бъдат заподозрени в симпатии към „гюленизма“.

Освен това, в продължение на едно денонощие са били задържани под стража 140 съдии от Държавния съвет и апелационния съд. Според анализатора, общо от съдебната система са били „извадени“ близо 2 475 съдии, включително и члена на Конституционния съд – висшата съдебна инстанция в страната.

„Скоростта и мащабите на действията на изпълнителната власт са поразителни. Създава се впечатлението, че Ердоган и правителството са били готови за опита за преврат и са разполагали с достатъчно сведения за това кой от властовите структури би могъл да бъде замесен в това“, предполага експертът.

Като цяло методите за сваляне на властта са доста праволинейни, разсъждава той. Първо метежниците залавят лидера, след това медиите, за да могат после да покажат всичко това в ефир. Вместо това обаче, пучистите този път решиха да организират преврата по време на отпуската на Ердоган и дори не се опитаха да го заловят.

След това всичко буквално полетя в ада: Привържениците на пуча призоваваха хората да се разотидат, докато другите, напротив, подтикваха ги да излязат по улиците в подкрепа на Ердоган. Нещо повече, предполага се, че пучистите са стреляли по мирните жители, което е напълно лишено от смисъл – при подобно развитие на събитията на страна на властите ще преминат дори и тези, които първоначално са симпатизирали на метежниците.

„По този начин, ми се струва много вероятно, че Ердоган със съгласието на западните сили, е работил със своите хора във военните структури върху организирането на фалшивия преврат. Това ще се стори възмутително за тези, които виждат в това победа на демокрацията над насилственото превземане на властта от „група предатели“, но при наличието на толкова много въпроси, оставащи без убедителен отговор, многообразието от появяващите се теории на конспирацията не бива да учудва никого“, обобщава анализаторът на  Al-Monitor.