/КРОСС/Според статистически  данни в световен мащаб, всяко пето лекарство, закупено от пациент, е „фалшиво". Ако запитаме дословно действащия Закон за лекарствените средства за значението на понятието: „Фалшив лекарствен продукт" е лекарствен продукт с посочени върху продукта, върху първичната или друга опаковка, или в листовката, неверни данни за неговите идентичност (напр. подвеждащо твърдение относно името, състава, количеството на активното вещество в дозова единица или други елементи), история или произход (напр. подвеждащо твърдение относно производителя, държавата, в която е произведен, държавата на произход или притежателя на разрешението за употреба). Фалшивият лекарствен продукт може да съдържа правилните съставки или други съставки, да не съдържа активно вещество, да съдържа активно вещество в различно от правилното количество или да е с фалшифицирана опаковка. Законно разрешените за употреба лекарствени продукти, с отклонения в качеството или такива с несъответствия с изискванията на добрата производствена практика и/или добрата дистрибуторска практика, следва да се разграничават от фалшивите лекарствени продукти."

Според резултатите от статистическо проучване / контролна група от 1270 участника от цялата страна/, провеждано на страниците на www.framar.bg, над 44% от потребителите в България нямат никаква идея как да различат оригиналния и фалшивия лекарствен продукт. Други 34% смятат, че биха го различили единствено по ефекта върху заболяванията. Високите проценти показват много ниското ниво на информираност и обща грамотност по повод възможните фалшиви продукти онлайн и офлайн.

Съвсем логично, 84 % твърдят, че само са чували, но никога не са виждали такива лекарства. Едва 16 % заявяват, че лично или техни приятели/роднини са попадали на такива продукти.

Като основен източник за разпространение се смятат интернет /44%/ и черният пазар /28%/, като аптеките се възприемат за относително „чисти" - едва 5% проявяват съмнение, че там би могло да има фалшиви лекарствени средства.

Участвалите в анкетата си признават, че не проверяват за легитимност онлайн аптеките, от които купуват. 52% не знаят как да го направят, а допълнителни 11% се доверяват сляпо.

Припомняме, че от доста време ИАЛ въведе обозначителни знаци за всяка онлайн аптека, които да са гарант за нейната легитимност, както и за доброто качество на продуктите вътре.

Интересно е, че 53% желаят да уведомят контролните органи и ИАЛ при всяко свое евентуално съмнение, въпреки че доста голяма част /24%/ просто предпочитат да им се върнат парите и да не ескалират въпроса на по-високо ниво.

Едва 21% биха завели дело срещу търговец на фалшиви лекарствени продукти, като броят им скача на 31%, ако намерят подкрепа от правозащитна пациентска организация. Твърди 35% смятат, че няма никакъв смисъл във водене на такива дела.

Въпреки многото сигнали и общественото мнение, в България няма целенасочена политика за превенция употребата на фалшиви лекарства, като не се говори дори и за най-елементарните неща - като регистър на продуктите с описания на таблетките, опаковките, което би позволило и информиран избор за всеки потребител. Сериозен процент  - над 55% - биха проверявали преди или по време на покупка. Още 45% биха проверявали там при всяко съмнение.

Вредата от „фалшивите продукти" е сериозна и не бива да се подценява, най-малкото защото не спомагат за провеждане на правилно лечение, което води до хронифициране на заболявания, без положителен ефект дори и при дълга терапия. Неконтролираният състав и пропорции на тези медикаменти могат да бъдат вредни за здравето, а това е особено валидно за закупени „на черно" и в интернет лекарствени форми. Държавните контролни органи са длъжник на обществото, заради системното непровеждане на обучителни кампании, които да повдигнат нивото на информираност в пациентите, както и да ги обучат за техните права.

Източник: www.framar.bg