/КРОСС/ Руският комплекс за бойна екипировка „Ратник“ ще бъде с вградено гласово управление. По този начин войникът ще има възможността да я управлява с електроника, подобна на тази в смартфоните. Това разказа председателят на съвета на директорите на компанията-разработчик „Титан-информационен сервиз“ Константин Ламин, предаде RT.

„На бойното поле ръцете на пехотинеца са заети с оръжието, а очите – с наблюдението на противника. Ако искаме да развиваме интелектуални електронни системи за пехотата, то без гласов интерфейс няма да минем. В САЩ гласовата система за управление засега само се планира, а ние разполагаме с технология, която е готова за внедряване още сега. Ние сме малко по-напред в тази непрестанна технологична надпревара“, цитира в. „Известия“ думите на Ламин.

В електрониката на екипировката „Ратник“ влизат модули за насочване, връзка, обработка и изобразяване на информация в реално време, система за разпознаване “свой-чужд” и средства за позициониране. Всички тези модули се управляват с помощта на бутони, но в условия на бой това не е удобно. За повишаване на ергономичността на екипировката на войниците ще бъде предоставена възможност да управляват цялата тази електроника гласово, без да отвличат вниманието си от бойните задачи.

Командирът ще може да дава заповеди на подчинените си с помощта на тази система. При това всички съобщения ще бъдат кодирани, така че противникът да не може да наруши връзката.

По думите на завеждащия катедрата по гласови информационни системи в университета ИТМО Юрий Матвеев, възможна перспектива за развитие на подобни системи може да стане комуникацията и управлението на електрониката с помощта на жестове.

„Що се отнася до перспективите, актуална тенденция в момента е разработването на мултимодален гласов интерфейс за взаимодействие „човек-човек чрез машина“, като в този случай устройството може да се управлява не само с глас, но и с мимики, жестове и т.н. Това ще позволи на операторите, например войници, да общуват помежду си в условията на силен шум“, разказа той.

Внедряването на новата технология се очаква да се състои до 2020 г.