/КРОСС/ Проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, в интервю зао "Сега" 

- Г-жо Христова, спонтанно или обмислено Бойко Борисов заговори за предсрочни избори при евентуална загуба на ГЕРБ на президентските?

- Не мисля, че изказването беше спонтанно. В момента политическите процеси са много динамични и всички партии действат в много висока степен на неопределеност. Говоря, първо за неизвестността около кандидатите за предстоящия вот, което създава силно напрежение. Никой не може да започне да се готви за състезанието, да тича по пистата. Всеки още търси коза, който да извади от ръкава в съответствие с коза на противника. Втората степен на неопределеност е свързана с повишеното напрежение в близост до границите ни, с постоянната заплаха от миграционна вълна, от тероризъм. В близко бъдеще няма перспектива ситуацията да се успокои. Този вид неопределеност може да се определи като заплаха за страната в двете основни направления - икономическата и социална стабилност. В ситуация с толкова висока неопределеност е логично в стратегията на всички партии да влизат и евентуални предсрочни избори. Затова казвам, че коментарът на Борисов не беше случаен. Да, в неговото поведение има и доза на спонтанност, но тя е свързана с гордостта, с чувствителността му, ако не бъде одобрен, ако големи групи хора го критикуват. В случай че ГЕРБ загуби изборите, гордостта на Борисов няма да го остави да не предприеме нещо, да не поиска вот на доверие. И той вече ни предупреди за това.

- Апел за предизборно стягане на редиците в ГЕРБ ли бяха думите му?

- На мен не ми звучаха така. По-скоро предупреждение за възможно развитие на ситуацията, насочено към всички избиратели.

- В едно на пръв поглед рутинно интервю за ядрени преговори Борисов вкара доста политически анонси - предсрочни избори, евентуални смени в кабинета, покана към другите лидери да участват лично в битката за президент, в която самият той няма намерение да участва. Как си го обяснявате?

- За мен е видно, че ГЕРБ има проблеми с Реформаторския блок. Нито един от съставните части на блока не играе коалиционно коректно. В момента всяка от партиите провежда някаква имиджова кампания на гърба на ГЕРБ. За ДСБ е ясно, там няма какво да говорим, те са опозиция. Какво обаче да кажем за ДБГ? В министерството на образованието има проблеми, колкото и те на този етап да се потискат. Министър Кунева обеща увеличение на учителските заплати, което определено си беше предизборно послание. Заплатите обаче не ги вдига образователният министър, а финансовият. Тези думи на Кунева вкараха Борисов и Владислав Горанов в сложна ситуация. В същото време във втория си мандат Борисов изгражда образ на толерантен и добронамерен човек. Той допусна лидери на конкурентни десни партии да са лица на неговата власт, да смучат от енергията на управлението. И ги търпи, независимо от поредицата им от грешки. Сега обаче властта се намира в нова ситуация, идват избори. Борисов хем трябва да продължи да поддържа образа си на обединител, хем не може да толерира опозиционното поведение на реформаторите. В момента ГЕРБ и РБ са в етап на разграничаване, което със сигурност ще продължи до вота. С анонса за промени Борисов подсказа на реформаторите какво може да се случи, ако не ограничат опозиционното говорене. Въпреки че не назова имена, според мен министри за смяна може да се търсят от квотата на РБ. Това е сложно говорене и поведение, което трябва да съчетае разграничението и образа на "добронамерения премиер".

- А защо се появи призивът за лидерска битка?

- За мен това изказване на Борисов не беше премерено. То даде възможност на Корнелия Нинова да реагира по мъжки, от което тя моментално се възползва. В политиката, когато жена-лидер реагира по мъжки, ходът е печеливш. Нинова веднага излезе и даде на самия Борисов 48 часа той лично да се кандидатира. Наложи се след това премиерът да излиза отново и да неглижира думите й, да ги омаловажава. Затова мисля, че ходът не бе добре преценен. Може да има и друга възможност. Изборът на Корнелия Нинова за лидер беше силен ход от страна на БСП. Тя е забележима, закачката между нея и Борисов фокусира обществено внимание. От левицата зависи дали ще съумее да използва този шанс. Може да звучи парадоксално, но не е невъзможно Борисов да се опитва да помогне на БСП да стъпи по-стабилно вляво, легитимирайки Нинова като лидер на левицата. Аз съм от хората, които са твърдо за двупартийния политически модел, вярвам, че вдясно-център и вляво-център трябва да има по една силна партия. Според мен разбиването на пространството на по-малки партии отслаби България. Ако ГЕРБ успее да заеме цялата територия вдясно, мисля, че Борисов може да се опита да помогне на Нинова да изведе БСП като хегемон вляво. Със словесни престрелки, с подобни лидерски битки и т.н. Това може да е дългосрочна стратегия, макар че в конкретния случай можеше да се избегне апелът за персонален сблъсък на изборите.

- Все по-често се чуват коментари, че за пръв път от години Борисов не е напълно уверен в предстоящата победа на ГЕРБ. Виждате ли го в думите и действията му?

- Не виждам неувереност, виждам как Борисов все още преценява многото фактори, които ще повлияят върху избора на кандидата на ГЕРБ и има повече въпроси, отколкото отговори. Макар да отрича, че може да е и самият той, все пак си мисля, че продължава да обмисля и подобна възможност. Няма как да не забелязва, че обществените нагласи са, че по-силна кандидатура от неговата собствена не може да се издигне. Затова допускам, че в крайна сметка решението може и да е в тази посока.

- Политиците и вляво, и вдясно обаче все още спорят дали новият президент на България трябва да е партиец или гражданска фигура. Как ви се струват нагласите в обществото?

- Не съм сигурна, че хората разсъждават конкретно над въпроса дали президентът да идва от партия, или от гражданския сектор. Избирателите не харесват структурата на политическата система като цяло, смятат, че тя боксува. Проблемът е по-сериозен от това кои са конкретните имена и лица, той е в институциите. За голяма част от гражданите институциите в България са напълно изчерпани, системата е прогнила, има нужда от нова енергия. Българите се нагледаха на сложната комуникация между президент и министър-председател. Те и досега не могат да си отговорят на въпроса кога и как той от партийна кандидатура става глава на нацията, случва ли се изобщо това. Ако има кой да сложи тази и подобни теми на масата, големият въпрос в кампанията може да е за свикване на Велико народно събрание и за генерални промени в начина, по който държавата функционира. Голяма част от избирателите очакват именно такава дискусия, без значение дали ще я повдигне граждански, или политически кандидат. Не лицата са важни, а предметът на разговора. Ако България за пореден път избере президент, който ще продължи да се държи като партийна креатура, той може да е всякакъв: мъж, жена, да идва от партия, вероятно от ГЕРБ и т.н. Ако в предстоящата кампания обаче се поставят истинските и сериозните въпроси, които гражданите очакват, следващият президент със сигурност трябва да е мъж със силно присъствие, идващ от политическа партия. В първата ситуация може да е жена, във втората - не. Във втората и гражданският кандидат също така няма да свърши работа.

- Виждате ли политик, който да е готов наистина сериозно да постави подобна тема за обсъждане и да се нагърби да реализира резултатите?

- Не искам да посочвам имена, защото не знам дали изобщо се мисли в тази посока.

- Според вас коя партия първа ще обяви кандидата си?

- Може би БСП. И то не, защото на Корнелия Нинова няма да й издържат нервите, а защото при тях може би първо ще завърши процесът по преговори, отсяване на номинации и т.н. От този свой ход Нинова може да се опита да натрупа и позитиви във връзка с образа на мъжко момиче, който вече описах- "Ето, на нас не ни пука какво правят останалите, решаваме и действаме". Това може да се окаже положителен ход за левицата.