/КРОСС/ Днес отбелязваме 113-aта годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание - естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ.
Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.
В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му.
Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол.
Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни.
Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор.
Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

Днес венци и цвета ще бъдат поднесени на паметника на Революционерите за свободата на Мизия,Тракия и Македония, който се намира на кръстовището на булевардите „Тодор Александров", „Христо Ботев" и „Стефан Стамболов" в София.
От 18 часа венци и цветя ще бъдат положени и на морената на Илинденско - Преображенското въстание в парк "Св. Троица", район Илинден, София.
На 23 юли от 11 часа в парка ще има историческа възстановка, посветена на Илинденско - Преображенското въстание.

По повод 113 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание „Българския културен клуб-Скопие" („БККС") организира тържествено отбелязване на тази забележителна дата от общата история на Р Македония и Р България, което ще се проведе на 23 юли 2016 г., събота, от 18:00 часа в Смилево, Република Македония, където ще бъдат положени венци и цветя пред паметника на Дамян Груев.
На честването са поканени президентите и премиерите на Р Македония и Р България на председателите на политическите партии, представени в парламентите на Р. Македония и Р. България, български представители в Европейският парламент, дипломатическите представителства в Скопие на САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Холандия и др.), много институции от двете страни на границата и потомци на известни македонски войводи и възрожденци. Присъствието на високопоставените гости ще представлява принос в благородната кауза за развитие на добросъседски отношения между Република Македония и Република България и за опазване на общото им културно-историческо наследство.

На 30 юли община Гоце Делчев организира традиционния събор в село Попови ливади по повод 113-та годишнина от избухването на Илинденско - Преображенското въстание.
Програмата ще започне в 10.30 часа пред паметника на Гоце Делчев на Попови ливади със заупокойна молитва за загиналите в Илинденско - Преображенското въстание и молебен за здраве, които ще отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим. След това на паметника на Гоце Делчев ще бъдат положени венци и цветя в знак на признателност и преклонение пред паметта на участниците във въстанието.
В 11.30 часа, на голямата поляна в село Попови ливади, ще започне празничният концерт, в който ще вземат участие изпълнителите Боряна Карпузова, Цветанка Воденова, Георги Жбантов, Иван Арнаудов, Мария Христова, Васил Пиргов и Ирина Паскалева, както и сборен оркестър от Гоце Делчев с ръководител Здравко Георгиев.
Специално участие в програмата ще вземат Володя Стоянов, Кирил Костов, Кирил Митоски, Сузана Спасовска и Наум Петрески. Тази година на събора ще се проведат и народни борби.
Осигурен е организиран транспорт от Гоце Делчев до Попови ливади. Автобусите ще тръгват от площад „Гоце Делчев" от 8.00 часа и ще се връщат обратно след 16.00 часа.

На 2 август, когато се отбелязва Илинден по стария календар, по повод годишнината от Илинденско-Преображенско въстание ще бъдат поднесени венци и цветя и пред паметника на героите в м. Предел, гр. Разлог.

Снимка: Изгубената България