/КРОСС/На територията на Италия има около 15 000 езера, повечето от които малки планински водоеми. Алпийските се считат за най-живописните - това са езерата в подножието на Ломбардските Алпи: Гарда (най-голямото в страната), Маджоре, Леко, Комо, Исео и Лугано. Те се отличават с приятния си полу средиземноморски климат и са заобиколени от уханни горички с маслинови и цитрусови дървета.

В близост до Милано и Верона се намират красивите алпийски езера: Гарда, Леко и Маджоре. Палми, кипариси, олеандри, маслинови, лимонови и портокалови дървета, цъфтящи храсти и лозя украсяват бреговете им. Старинни дворци и замъци, а също и модерни хотели, разположени в живописните кътчета на почти дивата местна природа, се вписват хармонично в околния пейзаж.

В покрайнините на Ломбардия, само на половин час път от Милано, се простира една от природните забележителности на Италия - езерото Гарда (Lago di Garda). Сините води на езерото са заобиколени от буйна зеленина и могъщите склонове на Алпите. Гарда е най-голямото езеро в страната, неговата дължина е 52 км, ширина - 17 км, с площ на водната повърхност - 370 км2. Езерото и прилежащите към него територии са идеалното място за почивка, както през лятото, така и през есента. Мек и топъл климат, разкошни гледки и безброй възможности за организиране на свободното време.

Формата на езерото, ако го погледнете от височина, прилича на брадвата на неандерталец. В най-дълбоката си част достига почти 350 метра. Този красив кът на Италия е бил любим на много поданици на Римската империя. Те обичали да прекарват времето си на брега на Benacus lacus - „благословеното езеро". По-късно получило италианското наименование Гарда. По отношение на името „Гарда" има две версии. Според една от тях думата произхожда от немската дума „Warda", което в превод означава „стражеви пост". Според друга версия езерото е наречено в чест на града, разположен недалеч от него в региона Венето.

Второ по големина в страната е езерото Маджоре, представляващо изключително живописен кът. Както и Комо, Маджоре се намира на самата граница с Швейцария. Основните забележителности на езерото: архипелагът на Боромейските острови, състоящ се от трите острова Изола Бела, Пескатори и Мадре и две по-малки островчета. Почти цялата територия на Изола Бела е заета от двореца Боромео в стил ломбардски ранен барок. Днес в двореца се помещава експозицията на музея. Освен това дворецът се отличава със зали, украсени с черупки. Швейцарската част на езерото Маджоре е известна със своята ботаническа градина.

Езерото Комо е трето по големина езеро в Италия и едно от най-дълбоките в Европа (в някои места дълбочината достига до 410 м). Комо се намира само на 40 км северно от Милано на височина 199 метра над морското равнище и е получило името си от едноименния крайбрежен град. Основните забележителности на езерото са красивите вили, с които е отрупан целия бряг. В една от къщите е заснет един от фрагментите от филма „Междузвездни войни". Сега във вила се помещава музей на Италианския фонд за опазване на околната среда, а градините му са отворени за публиката. Красотата на езерото може да се види и в други филми, например в „Бандата на Оушън" и в „Казино Роял".

Комо се отличава със забележителната катедрала „Санта Мария Маджоре", построена през 1399 г.; църквата Сант Абондио в романски стил; базиликата Сан Феделе в ломбардски стил; дворецът Бролето. В Комо си струва да се повозите на кабинковия лифт, издигащ се над една от околните планини и да се насладите на страхотни гледки.

Една от най-посещаваните природни забележителности в Европа - Плитвичките езера, се намира в централната част на Хърватска. През 1949 г. живописните Плитвички езера са придобили статут на национален парк, а от 1979 г. се намират в регистъра на „Световното наследство" на ЮНЕСКО. През 1991 г. Плитвичките езера преживят едно от най-трагичните събития през цялата си история: националният парк се превръща в място на въоръжени сблъсъци по време на Югославската война. Един от тези сблъсъци носи името Кървав Великден и се превръща в трагична страница от новата история на Хърватска. Паркът е разположен на височина 400-1200 метра над морското равнище, така че въздухът тук е чист, свеж, прозрачен и наситен с аромат на девствена гора. В парка ще откриете много различни по дължина маршрути: най-краткият е 2 часа, а най-дългият 7-8. Да се загубиш по маршрута е невъзможно: на всеки завой и на всяка пътеки има табели или навигация. Но, въпреки това, да ходите из гъсталака, не се препоръчва: паркът е обитаван не само от растения, но и от голямо разнообразие животни, а те могат да бъдат настроени не съвсем миролюбиво. Плитвичките езера поразяват на първо място с експлозията от цветове и нюанси. Самите езера, които са разположени стъпаловидно, са нагледна палитра за всички възможни нюанси на синьото (не сивото). Листата на дърветата имат всевъзможни оттенъци на зеления цвят. Попадайки за първи път на площадката над долината на река Корана, нито един човек не успява да сдържи възхищението си от тази цветова гама, създадена от природата. Спускайки се към езерата, можете да видите как се променя оттенъка на водата. Но не по-малко изненадващо е да откриете, че по самия бряг водата има сериозна дълбочина, въпреки че изглежда съвсем плитко, толкова чиста и прозрачна е водата.