/КРОСС/ Когато за пръв път стъпих на горещия пясък на български плаж и вперих поглед в Черно море, си казах: Това трябва да е океанът.

Грешах, разбира се, но не можех да се отърся от това колко огромно изглежда, разпростирайки се, привидно безкрайно, към хоризонта.

Това пише журналист от "Ню Йорк таймс", запленен от Бургас и Южното Черноморие.

Черно море, което свързва Югоизточна Европа с Източна Азия, е идеалното място за пътешественика, който търси изгодни предложения. Прекарах няколко дни, обикаляйки с кола брега на Черно море, и се наслаждавах на слънчевото време, пленителните морски гледки и елегантните древни градове, които го красят. Не бих се изненадал, ако скоро това кътче от света се превърне в новата "гореща" дестинация в Източна Европа със своето изобилие от евтини квартири, фантастични морски дарове и разкошни (при това безплатни) плажове, разказва Лукас Петерсън.

Районът е окъпан в история. Влюбих се в силното присъствие на миналото, обхванало Бургас и близките Несебър и Созопол. Към VII век пр. Хр. гръцки колонизатори се преместват в древни тракийски селища на Източното Черноморие. Археологическият музей в Бургас притежава някои впечатляващи артефакти от бронзовата епоха, включително и най- старата мраморна статуя, открита в България, добавя в разказа си той. 

Историята на Бургас, според Лукас Петерсън, е впечатляваща, но не по-малко запленен е бил от качеството и цената на храната и изобщо ниските цени у нас и... добрите пътища. 

Карах половин час до Несебър - град на 3000 години, който някога е бил гръцка колония, а сега - защитен от ЮНЕСКО обект. Старият град е свързан със сушата само с тънък провлак. Лесно е да паркирате колата си и да прекарате няколко часа, наслаждавайки се на руините и десетките църкви, някои от които датират от V или VI век, разказва още той. 

Любимото му място - църквата "Св. Стефан".

Журналистът, посетил и Созопол, разказва: Чарът му също като при Несебър е в малките улички, примамливите ресторанти и спиращите дъха гледки към морето. Настроението обаче е малко по-празнично, може би заради многото магазинчета и улични музиканти.

Плажовете обаче бяха онова, за което бях дошъл.

Един ден се спуснах по малка пътека близо до пристанището на Бургас, между високи треви, и се озовах на красив плаж с бял пясък. Беше много горещо и чадърите и хавлиите на плажуващите изпъстряха брега. Горнища на бански също бяха пръснати навсякъде - плажът позволява печенето на слънце и без тях, затова по-добре да оставите пуританските си разбирания у дома. Съблякох се по бельо и се потопих в морето. Водата беше хладна и освежаваща. Носех се по гръб, слушах отдалеч семействата, плискането на вълните, а също и ритъма на музиката, идваща от плажа, чудейки се как не съм стигнал до тази част на Земята по-рано, описва преживяванията си журналист от "Ню Йорк таймс" Лукас Петерсън.