/КРОСС/ Не си представям Олимпиада без руско участие, казва първата ни световна рекордьорка в леката атлетика

ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА е олимпийска вицешампионка в скока на височина от Мюнхен 1972 г. и носителка на бронзов медал от Монреал 1976 г. Тя е европейска шампионка в зала от 1972 г. Първата българка, която поставя световен рекорд в родната лека атлетика (194 см). Общо пет пъти в кариерата си е коригирала върховото постижение в сектора за висок скок. В момента е зам.-председател на Българския олимпийски комитет. Член е на Изпълкома на БОК от 1995 г. Родена е на 19 януари 1947 г. в Горно Церовене, Монтана. Има висше образование от Московския държавен университет. Доктор е на педагогическите науки. Владее английски и руски език. Създател е на Българския съюз по аеробика през 1990 г. Година по-късно става главен секретар на съюза, а от 1999 г. е негов председател.

“Дано спортистите ни да се реализират в Рио, ще е радост за целия български народ”

– Дали си представяте Олимпиадата в Рио без Русия?

– Абсолютно не! Все пак Олимпиадата е за всички състезатели. В древността са спирали войните, за да се проведат Олимпийските игри. Уж сме съвременни и разумни хора, а какво се получава не за първи път. Москва 1980 г., Лос Анджелис 1984 г. – десетки спортисти, които са се готвили години наред, не можахме да ги видим на най-престижното състезание. Не мога да си представя, че силните атлети, които правят може би 60% от всички състезания, няма да са в Рио.

– Тогава войните са спирали, а сега се разрастват.

– Точно така.

– Не мислите ли, че става въпрос за политика?

– Питам се дали някой иска да развива олимпийското движение…

– Това е сериозен проблем.

– С такова впечатление оставам, защото е някакво безумно преследване. Габи Петрова, нашата тройна скачачка, за една седмица е дала три допинг проби. За какво става въпрос?

– Имаше и кръвна проба доколкото знам?

– Да, и кръвна проба. Нямам нищо против, ако с всички е така.

– А дали е така? Юсейн Болт казва, че се възстановява с варени картофи…

– О, вярвам, да, много вярвам…

– Има ли такива тестове и в Ямайка, и в САЩ?

– Знаете ли, 57 години съм в спорта. Понякога имам чувството, че съм живяла 200 години. Ще се върна назад. Германката Хайке Хенкел беше състезателка на “Адидас” от ГДР. Световна рекордьорка, шампионка, нямаше проблеми. В момента, в който реши да смени “Адидас” с “Найки”, изгърмя с допинг. На всички беше ясно защо. Като че ли нищо не се е променило оттогава.

– Заради парите.

– Да, за съжаление.

– Да ви върна пак към Русия. Смятате ли, че те имат някаква вина? На всички е ясно, че спорт без допинг няма.

– Ставаме сутрин и пием кафе, защото искаме доза бодрост през деня. Не може при тези натоварвания да няма възстановяване. Говоря за нормално възстановяване. Иван Славков казваше: “Ние се движим с конска, даже с магарешка каручка, докато някои държави летят с ракети.” Т.е. имаше много неща, които дори не сме и сънували, вече и генното инженерство е намесено, и т.н.

Ако ще се лишават състезатели от участие в Олимпийски игри – да, тези, които са виновни, но от цял свят. Едва ли има в момента държава, в която да няма уличени спортисти за вземане на забранени стимуланти. Може и да има някоя от т.нар. девета глуха. Но от големите сили…

Тези, които действително са направили грешки, да бъдат наказани. Но какво значи абсолютно всички? Това ни кара да мислим, че нещата не опират до медикаментите, а до политика.

– А възможно ли е да бъдат наказани спортни ръководители в Русия, а спортистите – пуснати?

– А можете ли да ми посочите държава, в която ръководителите са били наказани, а спортистите – не?

– Всъщност се получава обратното.

– За съжаление. Спортистът тренира и не знам треньори и състезатели без знанието на държавата и лекарите да си позволяват нещо… Но съм казала още по мое време – трябва да има екип, който нонстоп да следи за изследванията и да казва коя билка дава сили. Слушах шефа на МОК Томас Бах, той казва: “Не може всеки ден да се прибавят нови и нови лекарства.” Какво означава да не можеш да си сложиш капки за нос, ако си настинал, защото в тях се съдържа нещо, което се води за допинг?

– Принципно е така. Но например американците забраниха мелдония заради масовата употреба в Русия, за да й пречат.

– И на Европа, нека сме точни. Защото те откриха други неща, нали? Не е тайна. Говоря от позицията на спортист, знам какво е да тренираш години и накрая трудът ти да отиде на вятъра. Какво се случи със съпруга ми Валентин Гетов, който беше висок скачач? Трябваше да пътува за Олимпиадата в Лос Анджелис, но…

Имам световни рекорди, но няма нещо по-ценно от Олимпийските игри и от олимпийския медал. Това е религията на всеки спортист – да отиде на Олимпиада.

– Като зам.-председател на БОК как виждате нашето представяне в Рио?

– Редно е г-жа Стефка Костадинова като председател да дава изявления, но мога да си позволя да кажа моето мнение, защото ми е гласувала доверие да бъда зам.-председател.

За младите хора светът вече не е затворен като преди. Те имат големи възможности. Математика, информатика, олимпиади, могат да отидат навсякъде. Все по-малко хора понасят големите натоварвания в спорта. Но малка България отново има сериозна делегация – над 50 спортисти. Винаги съм вярвала в българския дух. Не само мисля, тайно се надявам, че отново ще има радост за българския народ. Няма да е както едно време… Ще се върна години назад – правителства обещават детско-юношеският спорт, ученическите спортни школи, които цял свят прекопира от нас, да бъдат върнати в училищата, учителите по физкултура да бъдат на почит. Не се направи нищо.

– Те лека-полека се закриват.

– Ами да. Ето, за нашия отбор по аеробика, която не е олимпийски спорт, родителите плащат всичко за участия по състезания. Даже и за световното първенство.

– И то не за първи път, а за пореден.

– А знаете ли, че на ученическите световни игри в Трабзон са участвали 3000 деца? Бразилската делегация е била 200 човека, а нашата – 20. Ако нямаме деца, които да тренират, след години няма да имаме и толкова участници. Идват около 80 русначета за Световната купа в Боровец по спортна аеробика, а аз питам моята колежка: “Къде намери пари толкова деца да доведеш?” “О, Йорданка, това не е работа на Министерството на спорта, Министерството на просветата всичко им плаща.” Опитах на двама наши министри да кажа… Дори не ме попитаха как, какво… С пренебрежение ме поглеждат какво им говоря. Ако тренират 100 деца, две от тях да станат големи спортисти – достатъчно е.

Много ме боли. Аз съм на прага, оттеглям се, през януари правя 70 години. Време е да видя внуци – имам две деца, четири внучета, чакаме пето. Малко и на тях да обърна внимание, но ме боли сърцето. Боли ме, защото само говорим, а нищо не правим за децата.

– За много хора е така, но реално трябва реорганизация, за да се тръгне по нов път.

– Това е така, но кажете ми кога, кога?

– Винаги е късно, но никога не е най-късно, защото колкото повече се отлага, толкова по-напред отиваме във времето.

– Моя колежка ми каза: “Данче, идват родители и казват – не ме интересува каква е таксата, искам моето дете да тренира лека атлетика, ама зимата няма къде.”

– Само в залата в Добрич.

– Това е болезнен въпрос. Не бива да делим масовия от големия спорт, нещата са свързани и би трябвало да го знаят всички. Поне тези, които се опитват да работят в областта на спорта.

– Много хора въобще не искат и да се опитват.

– Не, те нямат представа за какво става въпрос.

– Все пак голяма част от българските треньори и състезатели са аматьори и се състезават и тренират на добра воля.

– Така е, вижте по света нашите какви чудеса правят като треньори, срам ме е да го кажа.

– Болно е, но е факт.

– Нали знаете, спортният министър Красен Кралев каза, че нашите треньори не стават.

– Не стават, да.

– Не стават, защото за кое да мислят по-напред. Толкова ми е обидно за това. Треньорите ги боготворя, като знам при какви условия работят. Все пак трябва да има стимул да учиш, да четеш и да не мислиш за нищо друго.

– Понякога мисля, че Кралев не знае какво говори. Той може би съжалява за тези думи.

– Той не е виновен в смисъл, че след като му се е доверил премиерът, трябва да влезе в нещата. Той трябваше да знае, че Ивет Лалова отива в Италия женена, ама отива с четвърто място на Олимпиада. Тя много по-голям успех е имала, нали? Прекланям се пред тези деца. Мирела Демирева отива в Амстердам, в Холандия, да учи със 195 см на висок скок. Значи нашите треньори са способни, за какво говорим? Демирева е изградена състезателка, Ивет също.

– Да пожелаем успех на българите в Рио – каквото стане, това е.

– Най-вече заради самите тях. Да могат да се реализират, това е важното, освен всичко друго. Ако успеят, ще е радост за целия български народ, не само за любителите на спорта.

Автор: Марин Милашки, в. “Дума”