/КРОСС/Съвсем скоро Организацията на обединените нации ще избере нов генерален секретар, докато медиите изливат непрестанен поток от думи и образи , които разкриват една тъжна действителност: светът се развива по лош начин. Големите машини за всяване на ужас на ХХ век са изчезнали, но Горгоната на историята продължава да се подхранва от отричането и безумията на човешкия род. Масовите кланета, прогонването на невинни хора, често извършвани зад маската на лъжи, не са спирали. Безброй трагични масови изселвания, трагедии в пост-колониалния свят, войни, водени в името на отмъстителен Бог, двулични кралства, в които внезапно вече няма място за Другия. Невъзможен или труден избор, разбити съдби, клетници, които се борят, за да запазят земята на своите деди и много често смъртта или изгнанието са единственият изход.

Знаем, че след опожаряването на Троя, винаги има някъде град, който гори. Ние няма да променим хората, Историята често е нелепа и обикновено извън нашата власт; нека я посрещнем с отворени очи, като не забравяме, че повечето хора отказват да изневерят на сърцето си и да се отрекат от идеалите на разума. Единствено благородството в човека може да му позволи да се изправи срещу престъпленията и варварството.

Всички ние сме повече или по-малко застрашени от заразата, наречена омраза. В отговор на ужаса от атентатите и войната, понякога се изкушаваме да се отречем от най-светите закони на гостоприемството, да затворим вратата пред Чужденеца. Съвременните ни общества фабрикуват хиляди причини за безпокойство и егоизъм. Липсва ни жизненоважният идеал. Всичко това изгражда омразата. Албер Камю казваше, че омразата винаги е лъжа. „Омразата инстинктивно заличава част от човека. Тя отрича това, което при всеки човек, предизвиква състрадание. Човек не може да мрази, без да лъже. И обратно, човек не може да говори истината, без да замести омразата с разбиране.".

Вярвам в силата на образованието, културата и диалога за сближаване на народите. Не по наивен и безплътен начин, чрез събития или недостъпни платформи, които радват единствено правоверните елити, нито по безпаметен начин, забравяйки нашата идентичност и история, а с непрестанна работа на място, при която обменът на идеи, дебатите, приятелският сблъсък на идеи и опит отварят нови хоризонти и учат на толерантност и съвместно съществуване. В ЮНЕСКО или в Малта, заедно със списание CNRS-Mediterranee, много пъти съм събирал заедно учени от средиземноморските държави, включително израелци и палестинци, които демонстрираха воля да работят съвместно, далече от омразата. Днес е изключително важно, въпреки всичко, да продължим този междукултурен диалог, отворен на всички равнища - регионално, национално, европейско, а също световно.

Изборът на нов Генерален секретар на Обединените нации тази година е уникална възможност ООН да си възвърне полагащото й се място в световната дипломация и да играе по-активна и конструктивна роля за насърчаването на толерантността, диалога и мира. Не познавам друг по-добре подготвен от Ирина Бокова, сегашния Генерален директор на ЮНЕСКО, за наследник на Бан Ки Мун и способен да поеме водеща роля в предотвратяването и разрешаването на конфликти. В качеството си на постоянен представител на Франция в ЮНЕСКО, а после и като представител на мозъчен тръст в ООН, съм работил с нея в продължение на пет години, през които я опознах и спечели уважението ми.

Опитен дипломат, водена от силни убеждения, тя остави отпечатък върху дипломацията в системата на ООН със своята увереност, че диалогът, толерантността и междукултурното сътрудничество трябва да победят. Решителна жена, свръх активна (имах възможността лично да се уверя в това, подобно на всички останали, когато през 2010 г. в Санкт Петербург заедно отправихме призив да спасим културното наследство на Тимбукту), тя насочи усилията на ЮНЕСКО към предотвратяването и борбата с екстремизма, тероризма, расизма и антисемитизма. Франкофон и франкофил, вярна на своите приятели и на изградения образ за нашата държава, тя защитава във всички свои изяви способността ни да отстояваме универсалните ценности.

Ирина е смела, в смисъла, използван от Жан Жорес, т.е. „да се търси и да се изрича истината; това означава да търпим преходния закон на триумфиращата лъжа, и да не пригласяме с душата, думите и действията си на малоумните аплодисменти и фанатичните крясъци". Постоянно заявяваните от нея позиции срещу посегателствата върху правата на човека и призивите й срещу проявите на нетолерантност са ярко доказателство за това.

Това е причината, поради която, заедно с много други личности от политиката, икономиката и културата, реших да се присъединя към френския комитет в подкрепа на Ирина Бокова и на кандидатурата й за поста Генерален секретар на ООН.

Световният мир не е утопия - това е изискване към всички нас, на всички равнища, във всеки момент. Той изисква огромни усилия и труд, както и отвореност на духа, толкова добре описана от Нелсън Мандела: „Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш заедно с него. Така ставате партньори.".

Ирина Бокова споделя тази увереност, страст и визия. Привързаност към истината, скромност, трудолюбие, отказ от високомерие и от удобна пасивност. Светът има нужда от Обединените нации, а, според мен, Обединените нации се нуждаят от Ирина Бокова.