/КРОСС/Окончателно - т.нар. съдийско самоуправление, което дава нови и широки правомощия на общите събрания на съдилищата, беше прието от Народното събрание при гласуването на второ четене на промените в Закона за съдебната власт.

Тази част от проекта за съдебна реформа на правосъдната министърка Екатерина Захариева бе сред най-спорните. Срещу нея яростно бяха и ДПС, и БСП, и Патриотичния фронт, и председателят на Върховния административен съд Георги Колев, и представители на Висшия съдебен съвет.

С гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ обаче реформата в съда бе приета.

Най-остри критики получи идеята общите събрания да номинират, да изслушват и да изразяват становища по номинациите за председатели на съответния съд, както и за заместниците. Мотивът на правосъдното министерство и мнозинството е, че това ще е вид гаранция, че предложените за административни ръководители ще бъдат одобрявани от колегите им и ще се ползват с авторитет.

Първи и най-пламенно срещу текстовете, както бе и в правната комисия, въстана Четин Казак от ДПС:

"Това е пробив в организацията на съдебната власт. Залагат се мини, които не е ясно кога и как ще се задействат. Въвежда се един институт, който не е предвиден нито в стратегията, нито в Конституцията. Мини, които може така да разстроят функционирането на съдебната система, бедна ни е фантазията до какво може да се стигне - до пълен хаос. Ще се създаде дуализъм в органите на съдебната власт. До блокиране на важни решения, създаване на предпоставки за вътрешни борби между съдиите, разделянето им на групи, бламиране на председателя и на решенията му, и блокиране дейността на органа. Ще се създадат предпоставки за анархия".

Дискусията бе прекъсната, защото Емил Димитров - Ревизоро, който също бе против текстовете, както и депутатите от БСП, поиска поименна проверка на кворума. Оказа се, че в залата има достатъчно депутати и заседанието продължи. Министър Захариева защити съдийското самоуправление във фейсбук през това време. Тя е в парламента от сутринта за гласуването на закона.

"Убедена съм, че промените в закона са стъпка в правилната посока и силно се надявам прилагането на написаните текстове да бъде също толкова успешно. Убедена съм, че видими резултати за магистратите и гражданите ще има съвсем скоро", написа Захариева.

Последва закономерна 30-минутна почивка за депутатите. След това реформаторът Петър Славов се учуди от активността на депутата от ДПС. След което предложи ремонт и на приетия от правната комисия текст, който превръщаше изслушванията на кандидат-председателите от Общото събрание на съответния съд във възможност, а не в задължение. И това в крайна сметка се прие - тоест окончателният текст е предложеният от правосъдното министерство.

В приемането на съдийското самоуправление Митхат Метин видя "задкулисие" и обяви, че "съчувства" на управляващите от ГЕРБ, че приемат такива текстове.

Оттам нататък останалите правомощия на общите събрания и на председателите на съдилища минаваха безпроблемно.

Първото "препятствие" в приемането на Закона за съдебната власт бе преодоляно от мнозинството в парламента около 12 ч - т.нар. кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Идеята бе на Емил Димитров (ПФ), подкрепена от ДПС и БСП и неподкрепена от правосъдното министерство, ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ.

Целта на предложението бе членовете на ВСС след изтичане на мандата им, да се връщат в съдебната система на по-висока длъжност. "За" гласуваха 30 депутати, 44 бяха против, въздържаха се 52-ма.

Дебатите обаче бяха забележителни, както бе и в правната комисия преди седмица. Ревизоро обясни, че ако не се приеме по-високата длъжност, това може да се смята за санкция за участието във ВСС.

"Наказваме магистратите, ако след 5-годишен мандат те се върнат на същата позиция", заяви още Димитров.

Последва защита на предложението от Четин Казак (ДПС):

"Упорството срещу това предложение е ярко доказателство за дребните душици, обладани от колегиалната завист и ревност. Те прокарват текстове, чрез които се опитват да уязвят и санкционират онези ярки представлите на съдебната власт, които биха били избрани от гилдията".

Мартин Димитров от Реформаторския блок защити обратната теза.

"Това е антиреформа, ако предложението бъде прието. Бих се опитал леко шеговито да коментирам: ако магистрати от ВКС и ВАС отидат във ВСС, как ще ги повишим - ще стават президенти ли?"

Той изрази и притеснение, че депутатите от ГЕРБ не се изказват по същество.

Казак отвърна:

"Посоката, в която се опитвате да тласкате този закон, е посоката на антиреформата. Вие рискувате да хвърлите съдебната система в хаос. Ако така защитавате тези, които не са подчинени на здравия разум, да угодите на малодушието и дребните душици."

По темата се поизнесе и юриста от Гражданския съвет на РБ Петър Славов. По думите му предложението на Ревизоро е опасно. И попита кой всъщност го е писал, защото неговото и това на Чавдар Георгиев от БСП са аналогични.

Разтеглените дебати по темата поизнервиха депутатите от ГЕРБ, начело с председателя им Цветан Цветанов, който бе в ролята на диригент на гласуванията, докато председателят на правната комисия Данаил Кирилов чете доклада. Самият той заяви, че ГЕРБ няма да подкрепят кариерните бонуси, каквато бе позицията им и при гласуването в комисията.

Последва и вотът, а депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров се скара и от трибуната, че "съдебна реформа се прави не само с говорене".

Депутатите отложиха гласуването на текстовете, засягащи стажа и заплащането на членовете на Инспектората към ВСС. Очаква се дебатите по закона да продължат до късно вечерта днес и да продължат и утре. Следващият спорен момент, който предстои, е т.нар. съдебно самоуправление и даването на повече правомощия на общите събрания на съдилищата.

По друг от скандалите, в които правната комисия се вкара - обявяването на членството на магистрати в съсловни организации пък, отворено писмо изпрати международната организация на съдии и прокурори МЕДЕЛ (Европейски магистрати за демокрация и свободи).

Припомняме, че предложението бе вкарано изненадващо, вместо това съдии, прокурори и следователи да обявяват принадлежността си към масонски ложи (което не бе прието). По едно интересно съвпадение вчера - в деня преди гласуването в един вестник излезе "громяща статия" срещу Съюза на съдиите в България.

"Така, както са представени, посочените по-горе предложения биха довели до сериозно нарушение на основното право на съдиите и прокурорите свободно да принадлежат към професионални организации, включено (между другото) в чл. 11 от Европейската Конвенция за правата на човека, която е ратифицирана от България." Това написа президентът на МЕДЕЛ Гуалтиеро Микелини до председателя на парламента Цецка Цачева.

Гласуването на тези текстове в пленарната зала предстои тепърва.