/КРОСС/ На 24 юли в ефира на телевизия Nova TV българският министър на отбраната Николай Ненчев заяви, че руски военни самолети с изключени транспондери са навлизали в „българската зона на отговорност във въздушното пространство на НАТО“ четири пъти през последния месец, и България е поискала обяснения от Москва.

Ден по-късно руското министерство на отбраната опроверга изказванията на ръководителя на българското военно ведомство. ВКС на Русия изпълняват полети над акваторията на Черно море, но маршрутите им строго съответстват на правилата за използване на международното въздушно пространство.

По-рано в НАТО многократно са заявявали за опасна активност на руските ВКС над Балтийско море. Как се появяват подобни провокативни изказвания, доколко далече от границите на България се простират границите на българската зона на отговорност на НАТО и какви мерки е способна да предприеме София?

Въздушно пространство на Северноатлантическия алианс няма и на практика не може и да има, тъй като НАТО не е държава. „Зона на отговорност на НАТО“ – изглежда креативно, въпреки че е юридически абсурд. Впрочем, с дългогодишните усилия на алианса и самото международно право постепенно се превръща в система от подвижни координати.

Доказателства за нарушаването от руската авиация на въздушното пространство на България също липсват, обаче проявата на европейска враждебност по отношение на Русия е плод  с отвъдокеански корен.

Forbes съобщава: „Русия наруши плановете на НАТО и САЩ в Черно море“. След връщането на Крим в състава на РФ Черно море е блокирано от ешелонирана система за ПРО, свръхзвукови противокорабни ракети с обхват на действие над 600 км, модерни изтребители, кораби и подводници.

Невероятното (поредното) геополитическо унижение за „добродетелния хегемон“. Вероятно, от гледна точка на Запада, сега всички компенсационни средства са добри, включително и плюенето от разстояние и лъжите на българския министър на отбраната.

Общоизвестно е, че в страните от НАТО на ръководни армейски длъжности биват назначавани поставени лица на САЩ. Риториката на Николай Ненчев е напълно очаквана и не е нова. Още през 2014 г. руският посланик Юрий Исаков опровергаваше твърденията на София, че руските самолети провеждат непланирани полети в близост до българското въздушно пространство. Ние летим планово в Европа вече второ столетие.

Между руския Севастопол и българското пристанище в Бургас разстоянието е само 545 км. Тоест, при необходимост, за контрол на въздушното пространство на България за Въздушно-космическите сили на Русия са достатъчни радарите на ЗРК С-400 в Крим. Няма защо да бъдат обезпокоявани съседите с навлизане във въздушното пространство. Още повече, че България като цяло алиансът счита като потребител, а не източник на сигурност. Следователно, и Русия не вижда тук голяма опасност.

Парадоксът на ситуацията е в това, че Русия продължава да осигурява отбранителната способност на България, чиито ВВС са съставени от 12 изтребителя МиГ-29 и два МиГ-29УБ. По-рано същият този Ненчев с тревога отбелязваше 90-процентовата зависимост на българската военна авиация от Русия. Може би, заради това София на практика се отказа от своите ВВС и разположи на своя територия един от шестте координационни щаба на алианса. И редовно осигурява всичко необходимо за бойните кораби на съюзниците на базата в Бургас.

Това са реално малкото „превантивни мерки“, на които е способно българското ръководство. По аналогичен начин в края на Втората световна война българският цар Борис III се присъединява към войските на Хитлеристка Германия.

Алиансът не маскира волята на САЩ

Отделни страни в НАТО упорито и безразсъдно се стремят към война с Русия. В началото на юли алиансът проведе среща на високо равнище в Полша и по молба на „балтийските ястреби“ изпрати четири хиляди военни и бойна техника в близост до границите на Русия.

Във връзка с това френското издание Atlantico пише: „В заключителната декларация на срещата на върха се осъждат (всичко това би било смешно, ако не се отнасяше до толкова сериозни въпроси) „агресивните действия на Русия, в това число и провокативната военна дейност по периферията на територията на НАТО“. Но къде се намира тази периферия на НАТО? На Карибите? Не, „в прибалтийските и черноморските региони“.

По-нататък Atlantico отбелязва, че страните от Източна Европа обективно не са заинтересовани от това да рискуват. Разпалвайки страстите около Русия, те поемат не по-малка отговорност отколкото САЩ с техните илюзорни обещания за защита. Ако избухне войната, която с нетърпение очакват отделни източноевропейски държави, те просто ще прекратят съществуванието си. Впрочем, и по-рано тези държави са били създавани и са съществували по милост на глобалните играчи.

На това враждебно поле Москва прави всичко възможно, за да предотврати избухването на война. Русия обаче, не може да бъде повече или по-малко силна, отколкото е. Дори американското издание The National Interest неохотно признава, че в областта на военната авиация Русия ще запази водещите си позиции за десетилетия. А Newsweek отбелязва нарастващите възможности на руския военноморски флот. „Русия няма да пусне НАТО в Черно море“, пише изданието.

Икономиката на Русия все още не е „разпокъсана на парчета“. С всеки изминал месец на конфронтация международните позиции и Въоръжените сили на Русия укрепват. Какво може да се противопостави на този обективен процес, ако европейските съюзници засега не са готови за война? По волята на Вашингтон продължава информационно-идеологическото пребоядисване на Русия в черен цвят. В съзнанието на западняците се създава устойчивия образ на бандитска държава, по отношение на която не трябва да действат законите или Устава на ООН.

САЩ възприемат света в динамика. Ако това отговаря на интересите на Вашингтон, е приемливо да бъдат разрушавани стари или да се създават нови държави чрез метода на перманентната война или плановата революция. По-рано в процеса на планетарно форматиране СССР се опита да замени народните традиции с комунизъм, а сега САЩ „с огън и меч“ носят на света истинната и всепобеждаваща демокрация. По примера на Украйна, Ирак, Либия и Сирия се вижда до какво води американския модел на „легитимните стремежи“. И можем само да гадаем до какво ще доведе откритият сблъсък с Русия.

Провокативните антируски изказвания на министрите и политиците в България, Полша и Балтика са маскировка, която не крие същността на случващия се в Европа глобален сблъсък на интереси. Маневрирайки в Балтика или Черно море, САЩ и Русия се готвят за междуконтинентална война, в която волно или неволно ще бъдат въвлечени десетки други страни. Смятам, че на американците и европейците, искащи да участват в бойните действия на страната на САЩ, победата не е гарантирана.

НАТО стои пред границите на Русия. Западът вече е поставил Москва в стратегически неудобно положение. Сега всяко невнимателно движение на алианса може да доведе до решителен и твърд отговор от страна на Русия.

Автор: Александър Хроленко, „Россия сегодня“