/КРОСС/ Иво Христов в интервю за "24 часа"

- Великобритания излиза, Турция влиза в ЕС - преди дни ваш колега иронично завъртя този вариант в публичното пространство. Възможен ли е след опита за преврат срещу Ердоган?

- Абсурд. За Ердоган преговорите за членство в ЕС бяха елемент от вътрешнополитическата игра, но не и сериозно намерение. Кой мегаломан би приел да стане заложник на лилипути? За ЕС преговорите бяха неохотен реверанс към големия съсед. Идеята най-многолюдната страна в съюза някой ден да бъде ерозираща демокрация с мюсюлманска култура е несъстоятелна. Тя показва в каква степен Брюксел е загърбил здравия разум. С бруталното потушаване на преврата Турция спира да се преструва на демокрация, което освобождава ЕС от необходимостта да се прави, че й вярва. От своя страна, Анкара едва ли е изкушена да влезе в разпадащ се съюз.

- Вярвате ли, че новият британски премиер Тереза Мей, която е противник на Брекзит, но и на мигрантите, ще изведе страната от ЕС?

- В първото си изявление тя бе изрична: Brexit means Brexit. Мнозина в Брюксел, Париж и най-вече в Берлин симулираха разочарование, но въздъхнаха с облекчение при резултата от референдума.

Лондон винаги е

бил неудобен

член на съюза

Затова пък полезен със здравомислието и волята си. ЕС е в процес на разпад. Великобритания първа и отчетливо заяви, че се оттегля. Но Полша, Унгария, Чехия, Австрия също се дистанцират по много въпроси, а обществената подкрепа за съюза навред се топи.

- Днес всички коментират как икономиката на Великобритания ще закъса здраво, според други обаче това ще сполети икономиките на страните от ЕС. Кое е по-достоверно?

- Великобритания има своя сфера, която обхваща Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ. Лондон си остава една от двете световни финансови столици. Оттеглянето на Великобритания бе премислен ход, а не инцидент. Част от британския елит прецени, че ЕС е безперспективен, и инициира референдум. Наивно е да мислим, че Камерън го е насрочил с електорална цел, без консултации с делови и политически кръгове. Референдумът даде лост на Камерън да договори особен статут на Обединеното кралство в ЕС. Британците обаче отидоха отвъд и гласуваха за излизане. Според екзитпола имиграцията е вторият основен мотив, първият е възвръщането на суверенитета на парламента. Островитяните не приемат германският канцлер да отваря на своя глава шлюзовете на имиграцията, а Брюксел да договаря на тъмно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ. Във Великобритания съпротивата срещу договорите за свободна търговия е особено силна. ТПТИ и ВИТС (Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада) предвиждат търговски арбитражи. Един такъв осъди България да плати 600 милиона евро за отказа от АЕЦ "Белене". Дела срещу държавата водят ЕВН и "Енерго-про". А какво би станало, ако арбитражите не се предвиждат изрично в договорите, както е досега, а станат общ режим за уреждане на спорове инвеститор-държава? Безбройните искове ще разорят държавата, а натрупаните съдебни прецеденти ще взривят търговскоправната уредба. Британският политически елит е суверенистки и не би допуснал това, което Брюксел се гласи да ни сервира.

Напоследък често се вайкаме, че нямаме лидери. Факт. Причината обаче не е поколенчески вакуум. Неолиберализмът селектира политически посредственици, защото от държавата се очаква да обслужва корпорациите. Волята е порок, а стратегиите ги чертае бизнесът. Затова имаме набор от политически буфосинхронисти.

- Ще се разпадне ли ЕС?

- Евроклакьорите претендират за монопол върху европейската идея, но Европа датира от хилядолетия и ще надживее ЕС. Критицизмът, а не ураджийството е в основата на нашата цивилизация. Според Кундера дефиницията на Европа е "максимум разнообразие върху минимум пространство". С годините Брюксел взе усърдно да стандартизира и униформизира. Понякога полезно, но често не. Сиреч взе да подкастря разнообразието. Затова уместен въпрос е дали ЕС не е враг на Европа, в смисъла, който Кундера влага в нея. Не харесвам полярните позиции "за" и "против". ЕС е граден с десетилетия и разпадът му би бил пилеене на историческо време, доверие, институции. Мъдро ще е да се съхрани и реформира. Но ЕС в сегашния му вид е труднозащитим. Плашат ни с риск от война при разпад на съюза. Но през 2014 г. той спря да е гарант на мира.

- Защо?

- ЕС катастрофира в Украйна. Съучаства в преврат, оркестриран от САЩ. Вашингтон и Брюксел дружно извиха ръцете на Киев да подпише с ЕС, за да не приеме руската оферта за евразийския съюз.

ЕС поднасяше

моркова.

Украйна до днес

бяга след него,

но вече е разорена и демотивирана. За членство никой не отваря дума. То бе съзнателен блъф на ЕС, който изигра ролята си. Дори падането на визите е проблем. И въпреки одеското клане, обстрелите на Донецк, поголовните арести и произвола на крайнодесните банди Брюксел продължава да чадъросва "украинската демокрация" и да плаща част от сметките на Киев. С това ЕС загърби миротворческото си призвание. Загуби моралния си авторитет. Сам създаде напрежение на източната си граница. Сам обяви санкционна война на Русия, уж в отговор на Крим, но Крим бе отговор на преврата под знамето на Евромайдана.

Остават две други реализации на ЕС: свободното движение на хора, което трябва да бъде съхранено на всяка цена. Но късогледите действия на Меркел ескалираха имиграционната криза и

Шенген може

и да не устои

Третият стълб на ЕС е еврото: общ впряг на коня Германия, понито Италия, козата Гърция и други разнородни икономики. Закономерно впрягът едва крета. Остеритетът е заложен в самата структура на еврото, която фиксира праг на бюджетния дефицит. Това задушава слабите икономики. Еврото е голямо улеснение за нас, потребителите, но е макроикономическа безпътица.

- Ще повлияе ли на целостта на съюза атентатът в Ница?

- С него нарастват тревогата и изкушението да се затворят границите. Въвеждането на антитерористично законодателство пък крие риск от вътрешна ерозия на демокрациите.

 Камионът в Ница и атентаторът с брадвата в баварския влак пренасят в Европа лоу кост тероризма, познат в Израел от години. Без особена подготовка и без оръжие един зомбиран от пропагандата нападател може да нанесе тежък удар.

На този фон НАТО блести с неадекватността си. Пактът би трябвало да гарантира сигурност, а създава напрежение. Оказа се безпомощен да прекъсне връзката между Турция и ИДИЛ. Затова пък трупа войски по границата с Русия. Европейците сме в положението на глупака от класическа комедия, който гледа изцъклен от ужас някакъв трилър по телевизията, докато зад фотьойла му някой минира апартамента и се гласи да го обезглави. Еврозрителят обаче зяпа филма на NATO productions и не поглежда зад гърба си. Чрез пакта САЩ инструментализират Европа за нуждите на антируската си стратегия. Тя пък тласка Путин и Ердоган към сближаване, макар двамата да се ненавиждат и индиректно да воюват в Сирия. У нас прозападните, русофобски политици подкрепят САЩ, чиито разрушителни действия сближават Русия и Турция, а тези две страни също местят свои актьори по българската сцена. При липсата на отговорен, национален елит България може да пострада тежко от тази триъгълна зависимост. НАТО и ЕС са измамни гаранти, трябва ни собствена политическа воля и отстояване на интересите по всички азимути.

- Как ще повлияе Брекзитът на левицата?

- Инструментът на левицата е държавата. Тя е призвана да бъде контрапункт на егоизма. Егоизмът е градивен до някое ниво, след което разрушава всички баланси в своя изгода. Държавата създава правила за неговото обуздаване, бди над прилагането им. Брекзитът е може би начало на отката на глобализацията. Възвръщане на суверенитет.

В този смисъл той може би дава шанс на левицата. Тя има нужда от силни институции. Европейските институции са силни, но бяха приватизирани от лобистите и ЕК се превърна в лост за демонтаж на европейския социален модел.