/КРОСС/ В пъти намаляват глобите за производство и продажба на храни със или от генномодифицирани организми. Това гласи новият Закон за храните, приет вчера от Министерския съвет, който трябва да влезе в сила от 1 януари догодина, ако парламентът го одобри. Решението на министрите противоречи на поредица изказвания на земеделския министър Десислава Танева, че законът ще завиши санкциите за нарушителите и ще гарантира на потребителите, че това, което купуват, съответства на написаното на етикета на продукта, пише "Сега".

Сега действащият закон за храните гласи, че "който произвежда и продава генетично модифицирана храна, ГМО за използване във или като храна или храна, съдържаща съставки, произведени от ГМО, в нарушение на този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 35 000 лв." За юридически лица имуществената санкция е от 50 000 до 70 000 лв. Според одобрения от кабинета проект санкцията за това нарушение вече е от 2000 до 4000 лв., а за юридически лица - от 4000 до 6000 лв.

Според закона ГМО се пуска на пазара само след разрешение от Министерството на земеделието и трябва да има специално обозначение на етикета. Освен това фирмите трябва да вземат проби от храната, за да доказват, че тя съдържа, или не ГМО. Забранени са генномодифицирани съставки в храни за деца.

Падат глобите и за този, "който пусне на пазара или използва неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции във или върху храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти". Досега те са били от 15 000 до 35 000 лв., а при юридическо лице или едноличен търговец - дори от 35 000 до 70 000 лв. Сега санкцията отново е от 2000 лв. до 4000 лв., а до 6000 лв. - за фирмите.

Въпреки това в официалните мотиви към новия закон продължава да пише, че се повишава размерът на санкциите при нарушения, тъй като досегашните по-ниски глоби не вършат работа. Някои санкции действително се увеличават - за нерегламентирано използване на добавки, ароматизанти и разтворители в производството на храни вече глобата ще е също между 4000 и 6000 лв., при досегашни от 500 лв. до 1000 лв. за юридически лица. Скачат и глобите за производство или търговия в нерегистриран обект. Вчера от земеделското министерство не счетоха за нужно да обяснят противоречието, нито пък са обяснили намалението на глобите за ГМО в официалните си мотиви към законопроекта.

Агенцията по храните прави ежегодно под 100 проби за наличие на необявени ГМО в храните. През 2014 г. от БАБХ например обявиха, че при 8 от направените 79 проби са открити следи от ГМО, но в разрешените граници. По закон при количество на ГМО над 0.9% в храната, то трябва да се обяви на етикета.

Преди няколко години агенцията по храните откри и над 10 тона генномодифицирана соя в преработвателно предприятие в Бургас. На фирмата беше наложен акт по все още действащия закон - между 50 000 и 70 000 лева. ГМО суровината беше от Украйна и беше използвана за производство на пакетирани ядки. Част от тях бяха стигнали до търговската мрежа. Проблемът отново беше, че на етикетите нямаше обозначение, че съдържат ГМО.

Обикновено генетични модификации има в соевия изолат, който се използва за кайма, колбаси и други месни продукти, както и в соевия лецитин, намиращ приложение при сладкарски изделия, като вафли, бисквити и др. ГМО се открива и в тофу, соево мляко, соя на зърна, царевица за пуканки и царевични зърна.

С новия закон и интернет търговците на храни ще трябва да се регистрират в агенцията по храните, а изискванията към продажбата на храни от разстояние ще се определят с наредба на министъра на земеделието. Охладеното месо в магазините ще се поставя на обособени за това места, като на витрините ще има задължително информация за страната или мястото на произход, датата на месодобива и срока на годност. Целта е да не се позволява замразено месо да се предлага като охладено. Тепърва и превозните средства за транспортиране на брашно, хляб и сладкарски изделия за нуждите на големи фирми ще се регистрират в агенцията по храните.

Със закона се създава Национален съвет по храните, който да координира държавната политика в сектора. Предвижда се Националният съвет да е постоянен консултативен орган, в който са включени представители на всички заинтересовани страни.