/КРОСС/ Петър Кънев, председател на икономическата комисия в НС и депутат от ПГ на „БСП - Лява България", в интервю за предаването „Червена линия" на Радио „Фокус"

Водещ: Господин Кънев, БСП проведе срещи с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската стопанска камара. След тях стана ясно, че столетницата подготвя национален план за развитие на България. Какво ви провокира да изготвите плана и кои сектори ще засяга? 
Петър Кънев: Ръководството на БСП си постави задачата за една по-активна работа, по-активен диалог с неправителствени организации и професионални браншови съюзи. Тепърва предстоят срещи, но най-вероятно това ще стане след края на август месец, с Търговско-промишлената палата и с Асоциацията на индустриалния капитал. Този път имаше един много активен диалог. Диалог даже не толкова на политическа основа, колкото на експертно-икономическа. На първо място не стояха нито пенсиите, нито заплатите, стоеше икономиката. Икономиката като работни места, икономиката като бизнес среда, икономиката като национален план за развитие. Вторият приоритет, който беше поставен от БСП беше образование, третият здравеопазване и забележете, все пак на четвърто място екологията - една тема, която вече е изключително важна, модерна, актуална, особено за младите хора. БСП представи един закон, тъй нареченият Закон за публичните предприятия, който вече е внесен от ПГ на БСП в деловодството на Народното събрание. Знаете че това касае предприятия с държавна или общинска собственост, които имат над 50% такава, който касае подобряване на управлението и начините на подбор на кадрите за тези предприятия, начините на функциониране, техният бенчмаркет. Може би е хубаво да се повтори, че над 10% от БВП в България и над 10% от работещите в България се създават в предприятия с над 50% общинска или държавна собственост. Те имат различна степен на ефективност. Някои от тях са много печеливши, други са на загуба, а идеята е този закон тепърва, след като мине на първо четене в зала, да използваме експертизата на работодателските съюзи и да се опитаме да вкараме конкурсното начало в избора на мениджмънт, на ръководства на бордовете на директорите и на надзорните съвети на тези предприятия, защото не е тайна, че там изборът на мениджмънта на всички тези предприятия, държавни или общински, е изключително политизиран и при всяка една смяна на властта, първото нещо което прави новата власт - започва смяна на бордовете. 
Водещ: От БСП изтъкнахте, че усилията трябва да са насочени към българските фабрики, които да произвеждат добавен вътрешен продукт. Какво е състоянието на малките и средните микрофирми? 
Петър Кънев: В много от държавите с изключително силна развита икономика, капиталистическа икономика, каквато е една Австрия, една Франция, Дания, Холандия, Словения, в тези държави държавните предприятия дават между 30 и 50 % от БВП. И затова ние считаме, че трябва да се създаде една добра среда за управление на българските държавни предприятия. Ние имаме определени въпроси, свързани с работата ни с работодателските организации. Те изключително остро поставиха въпроса за няколко лобистки закона, които според тях в момента са на фаза разглеждане вече в комисии на Народното събрание. Единият Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, където доста сериозни пречки, нормативни се създават в работата на работодателите. Особено остро беше поставен въпроса за Закона за адвокатурата, който в този вид, в който беше прокаран на първо четене през правна комисия, абсурд да продължи нататък. Изключително остро и Стопанска камара, и КРИБ коментираха това тресавище от законови и подзаконови актове, където българският бизнес и най-вече малките и средни предприятия са в изключително тежка форма на битка с тях. Аз няколко цифри бих желал да ви споделя. Голяма част от предприятията в България, 94% от всички предприятия в България, са микропредприятия. Това е тъй нареченият семеен бизнес, те са около 350 хиляди вече, в които работят около 650 хиляди човека, т.е. средно в едно такова предприятие работят под 1,7 десети човека, т.е. под двама човека и всички тези фирми в края на краищата създават едно голямо количество работни места, един добър поминък - семейният бизнес, който много трудно се справя с регулациите, които ние законодателите и най-вече подзаконовите актове на министерства и ведомства му вкарват. Бяхме договорили между двете страни, делегацията, групата за контакти на БСП и работодателите, че тепърва ще използваме експертизата и двете организации работодателски имат изключително силни експертни звена и специално по работата за Националния план за развитие на БСП, който би трябвало до края на тази година да е готов, ние ще използваме тяхната експертиза чрез контактни групи. Бяха създадени такива групи, бяха определени отговорници от двете страни. Изключителна тревога беше изказана от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова и на колегите от нашата парламентарна група за 2020 г. Знаете че това е крайният период, в който приключва усвояването на европейски пари, поне в областта, която в момента коментираме - пътища, инфраструктура и конкурентоспособност, че е много важно тези последни 4 години да бъдат използвани в усвояването на средства на ЕС, за създаване на добавена стойност на предприятия, които дават продукт с доста по-висока добавена стойност. Парламентарната група на БСП и цялата партия, категорично настоява за промени в данъчното законодателство в областта на данък „Физически лица", т.е. въвеждане на прогресивната скала и премахване на плоското облагане. Говоря специално за физически лица, а не говоря за корпоративното подоходно, корпоративният данък той си остава 10%. Естествено работодателите не са съгласни, БСП естествено би желало да се въведе, това е един дебат, който го оставихме за по-нататък. 
Водещ: Вие споменахте Законопроекта за управление на държавните и общински предприятия, който внесе БСП преди дни в парламента. Как оценявате състоянието на българската икономика? 
Петър Кънев: Резултатите за миналата година са в рамките на около 3% ръст на икономиката. Това до голяма степен се дължи на няколко позиции. Първата е, че имаме известно оживление и стабилизиране на икономиката в Западна Европа. Знаете че страните на ЕС формират над 70% от експорта на България. Втората причина е, че все пак се успокои политическата обстановка в страната. Това разбира се влияе на бизнес климата. Третата причина е, че до голяма степен българският бизнес успя да се еманципира донякъде от политиката и вече имаме сериозно количество малки и средни фирми, които правят не лош продукт, експортиран продукт в европейските страни, продукт който е с добра добавена стойност. Аз лично съм впечатлен от резултатите на статистиката, националната, че износът ни на продукция за електроника и резервни части за автомобилната индустрия е почти толкова, колкото е износът ни за суровини и материали. Лошото е друго, че имаме огромен проблем на пазара на труда, обезлюдяването на цели региони продължава. И тук ни предстои сериозен дебат на ниво БСП и работодателите, за нивото на доходите. Ние няма да можем дълго време да издържим с едни средни работни заплати в страната от 450 до 500 евро максимум, да задържаме млади хора, независимо каква е нашата раждаемост или какво е нашето обучение. Тук имаме много големи спорове кое е изпреварващо - производителността на труда или ръстът на заплатите, но във всеки дебат се ражда и истината. 
Водещ: На срещата с Българската стопанска камара бе обсъден и въпросът за защита правата на работещите хора. По данни на левицата около 12 хиляди работници в страната не са получили заплатите си. На какво се дължи тази негативна тенденция и по какъв начин трябва да се гарантират правата на работещите? 
Петър Кънев: По данни на синдикатите около 12 хиляди работници в България или не са получили, или са получени със забавяне своите заплати. На пръв поглед това не е много, тъй като все пак почти 3 милиона работещи на трудови и временни договори, това не е много. Но от друга страна за тези 12 хиляди работници това си е 100% глад. Друг е въпросът, че нашият извод и на двете срещи, че едва ли предприятията, които правят тези нарушения са членове на нашите съюзи. Те не са, това е сивият сектор. И второ, знаете че част от забавени заплати имаше в енергетиката, предвид този колапс който се разви покрай разплащанията между мини „Марица Изток", ТЕЦ-овете, американските централи. Като цяло проблемите са основно сивия сектор и там трябва да има по-здрава ръка на държавата и на контролните органи.