/КРНОСС/ Наричат го преследвач на вируси, който през целия си живот не спира да търси лек срещу най-страшните болести. Проф. Жан-Клод Шерман е един от тримата откриватели на вируса на СПИН. През 1983 година екипът от учени проф. Люк Монтание, Франсоаз Баре Синуси и Жан-Клод Шерман от Института „Пастьор" изолират от човек смъртоносния вирус.

Въпросът за първооткривателството на вируса е в центъра на два големи скандала. През 80-те години Франция и САЩ водят съдебна война, която приключва със споразумение, в което се признава предимството на Франция. Жан-Клод Шерман обаче напуска института „Пастьор" като протест срещу споразумението и срещу традиционния път на откриване на ваксината срещу СПИН.

През 2008 година Нобеловият комитет връчва наградата за медицина на Синуси и Монтание, но пропуска проф. Шерман. Повече от 40 години ученият изучава ретровирусите. Първата му мечта е да открие лечение на рака. Най-голямата битка в живота му е с вируса на СПИН.

Има ли шанс да намерим лек срещу болестите на века - отговорите даде проф. Шерман в предаването на бТВ „120 минути".

- Вие сте сред първите хора, които се сблъскват с вируса на СПИН. Теориите за неговото възникване са от маймуните през изкуствено създаден вирус в нечия лаборатория и изпуснат по някакъв начин. Къде е истината?

- Истината е, че това не е лабораторен вирус, той не е изкуствено създаден. Подобен е на вируса, който намираме в маймуните, но това е абсолютно човешки вирус.

- Помните ли първия човек, заразен със СПИН, с който вие се срещнахте, който дойде при вас с надеждата да му помогнете? Какво му казахте тогава?

- Първият пациент, беше човек, когото търсихме, за да можем да изолираме вируса, т.е. аз стигнах до хипотезата, че ретровирусът трябва при всички случаи да бъде убиец на клетките и трябваше да намерим човек, който не е болен от СПИН, но който е пациент с риск от разболяване.

През 1982 година един рисков пациент беше хомосексуалист, който пътешестваше между Париж, Ню Йорк и Лос Анджелис и имаше многобройни партньори, т.е. ние търсихме такъв пациент с толкова активен профил. Намерихме един господин, който работеше в областта на модата, и който прие да му направим операция лимфен възел.

През ноември намерихме този пациент, на 4 януари вече имахме лимфния възел и на 20 януари вирусът се появи, но бяхме забравили, че той е убиец на клетките. Ние го бяхме изолирали, но губехме битката, т.е. възелът умираше. Затова взехме кръв от пациента и нахранихме вируса с чисти клетки.

- Какво се случи с този пациент?

- Този пациент разви след десетина години болестта. Не трябваше да чакаме 10 години, за да разберем, че именно вирусът провокира тази болест. Но ние знаем, че всъщност той разви болестта СПИН.

- Вие демонстрирате първи антивирусен препарат като поддържащо лечение, той обаче потъва в забрава и зад гърба си чувате, че цената му е много евтина. Как си го обяснявате?

- Изследвахме едно болно дете, което развиваше мозъчна болест, изолирахме вируса. Лекуващият му лекар ми каза - вие имате вирус, но аз имам едно дете на ръце, което трябва да се спаси. Имате ли нещо, с което да го спасим? И аз рискувах - дадох му лекарство, което беше изпробвано върху мишки с ретровируси. Направихме терапията и то успя да се възстанови и да се върне на училище, но след две години за съжаление почина, тъй като получи отново заразени продукти и разви хепатит.

Разказвам всичко това, за да ви кажа, че когато приложих първото антивирусно лекарство, то беше представено в САЩ и всички казаха: „Това е невъзможно". И от „Ню Йорк Таймс" отбелязаха „Шерман е луд". Защото никога не можем да излекуваме ретровирус с антивирусен препарат. Но вижте, днес правим именно това. Моята грешка е, че винаги съм една стъпка преди другите.

- Защо сте толкова против пътя, по който вървят вашите колеги по отношение на бъдещата ваксина. Според вас те са на грешен път. Вие се скарвате с Люк Монтание, награден с Нобелова награда. Вашето име не се споменава от Нобеловия комитет. Защо смятате, че те грешат в търсенето на лек и защо се стига до този скандал, в който не ви връчват Нобелова награда като част от този екип?

- Той никога не спомена моето име, нито на Баре Синуси. В началото ние тримата бяхме заедно. Аз в Япония, в Азия - тримата, Монтание, Жан Клод Шерман и Баре Синуси, и в крайна сметка тримата работихме, а сега аз се оказвам сам.

- Сам и в убежденията си. Вие смятате, че те вървят в погрешен път в търсенето на лек срещу СПИН. Защо, можете ли да ни го обясните на кратко? Да не би някой да няма интерес от откриването на истинския лек срещу СПИН.

- Разбира се, че има интерес от откриването на ваксината, но тя се търси по класическия метод на г-н Пастьор. Т.е. имаме вирус - взимаме част от вируса и извеждаме ваксината. Този метод няма успех - защо? Защото вирусът на СПИН се променя непрекъснато, той се променя като преминава от един организъм в друг, променя се дори в организма на един и същ човек.

Вирусът на СПИН се изменя в зависимост от времето, от лечението, което се провежда. Ето затова аз напуснах Института „Пастьор", защото не искаха да ме изслушат. Аз казвах, че не бива да се върви по стария път, трябваше да изчакам 20 години, за да видят всички, че всъщност това е погрешният път. Сега, на днешния етап, на един стар човек като мен - не спирам да си задавам въпроса - Какво е общото между всички ХИВ вируси, независимо от тяхната изменчивост.

- И какво е общото?

- Връзката ли - представете си, че всички хора във вашето студио са вируси и, ако искаме да направим ваксина за всички, то ще вземем вируси от всички и ще ги смесим. Това ще отнеме 4-5 години за направата на ваксина, но през това време хората няма да имат право да имат сексуални отношения, да се дрогират. Но така или иначе е невъзможно. Трябва да се намери нещо, което е общо между тях.

Наблюдавах пациенти, заразени с ХИВ. Една част от тях бързо развиха болестта - нарекох ги прогресори. Други пациенти - дори след 10 години, продължават да са в добро здравословно състояние, въпреки че са заразени, и аз си зададох въпроса - Защо?

Отговорът е, че тези хора имат антитела, които блокират вируса. Ще се върна към пример, който ви казах току що - да кажем, че вземе вируси от всички хора, които са тук, и ваксината не действа, но всеки един от тях има бадж, който носи на ревера си, за да може да влезе в студиото. Те имат нужда от този бадж също и за да излязат от телевизията.

Съответно, вирусът от своя страна взима един такъв бадж, когато излиза от клетката. Ако направя една ваксина срещу баджа, никой няма да може нито да излезе, нито да влезе. Ето това е методът, който избрах. Когато говорим за антитела, това означава антигени. Когато говорим за антигени, това означава баджове и съответно стигаме до ваксината.

- Колко време може да живее един човек с вируса на СПИН?

- На днешния етап с терапията, която съществува, пациентите не развиват болестта, но винаги носят вируса в себе си. Хората, които аз нарекох непрогресори, т.е. те имат антитела в организмите си, когато при тях не се прилага лечение, могат да живеят нормално. Те са получили малка доза лечение в началото и могат да продължат да живеят нормално.

- Вашата голяма мечта е да намерите лек срещу рака. Това възможно ли е, защото, ако СПИН-ът убива бавно и с подходящо лечение човек може да живее много дълго, при рака е малко по-различно. Колко сме близо до момента, в който е възможно да намерим универсално лечение против рак?

- Това е сложен въпрос. ХИВ е вирус и можем да намерим средство да го блокираме. Когато говорим за рака - това са много видове рак. Има такива, които не е доказано, че съдържат вируси, като например ракът, който засяга кръвта и тогава можем да говорим за вирус. Но да се намери универсално лекарство срещу рак - не вярвам.

- В последните години вирусните инфекции сякаш стават все по-продължителни, все по-мутиращи, идват все по-тежки грипове. Каква е причината, професоре?

- Това, което виждаме сега, е провокирано то многобройните пътувания на хората по света. Преди години, когато хората не са пътували извън страната, са имали имунитет. Но, ако не съм ваксиниран срещу болестите, които съществуват в България, тогава мога да ги прихвана и пренеса.

Разпространението на болестите става все по-лесно и по-бързо, защото хората пътуват много повече от преди. Това е първата причина. Втората причина е, че в САЩ всичко се стерилизира и пастьоризира. Видях млад американец, който дойде в моята лаборатория и след като се ръкувахме, той си сложи дезинфектант, т.е. има все по-малко имуногенни стимулации. Имунитетът всъщност пада и съответно вирусите ни застрашават все повече.

- Те. колкото по-малко се пазим, толкова по-здрави ще сме? Те. старанието да сме в стерилна среда ни разболява повече?

- Разбира се, че трябва да си мием ръцете, че трябва да спазваме лична хигиена, но между това да имаме нормален живот и това да прекаляваме със стерилизирането на заобикалящата ни среда има огромна разлика.

Всеки един от нас има шанс за успех, в живота да имаш добро образование позволява да избереш своята професия, а не да практикуваш професия, която ти е наложена, каза още професорът.