/КРОСС/ Представяте ли си света без милиардите разкошни живописни картини, без Давид на Микеланджело, без музика, поезия, танц? Няма как, това е просто абсурдно - художественото изразяване е в душата на човешката цивилизация от самото ѝ зараждане.

Изкуството отразява духовното ни израстване, естетически и етични норми, глобални и вътрешни процеси, отразява и личното ни възприятие за всичко около нас и в нас.

Но до извода, че изкуството може да лекува (популярно днес като арт терапия), изследователите достигат едва през 19 век, използвайки го в работата с хронично болни пациенти в санаториуми и психиатрични клиники.

Когато психоаналитичната мисъл се насочва към изкуството като начин за изследване на личността - в болест и в здраве, започва научното обосноваване и отделянето на арт терапията като самостоятелен метод на работа.

Понятието е въведено от английският терапевт Адриан Хил, като основното допускане в арт терапията е, че чрез езика на изкуството личността може да достигне до осъзнаване и преосмисляне на вътрешни процеси, което да доведе до оздравителен ефект. Днес все по-често специалисти от различни професии се ориентират към изучаване и прилагане на този подход в работата си.

Много зрели хора обаче споделят, че не могат да рисуват, затова и не успяват да се себеизразят чрез скулптура или рисунка. За да се преобърнат нещата при тях важи поговорката „Апетитът идва с яденето." Веднъж отключили способността да общуват със себе си на неконвенционалния език на изкуството, те започват да преоткриват своите ресурси.

Източник: noviteroditeli.bg