/КРОСС/Силен натиск върху производителите идва и от обективните очаквания за изключително ниски добиви при пролетните култури. Притеснително е лошото състояние на площите с неполивна царевица и незадоволителното на слънчогледа, в следствие от трайното засушаване и недостиг на почвена влага през последните два месеца, посочват от НАЗ. Прогнозите за съществено отклонение в добивите има за районите на изток от Централна Северна България и Южна България, където пролетниците са най-засегнати от липсата на дъжд. НАЗ напомня, че тежките условия, в които трябва да устоява родното зърнопроизводство, не се изчерпват с рисковете от пазарите и природата. Призивът на бранша е за балансиране на земеделската политика на държавата в посока повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на българското зърнопроизводство, не само в настоящия програмен период 2014-2020 г., а и занапред.

Ниската цена на житото поставя стопаните в изключително затруднено положение въпреки добрата реколта. В света има свръхпредлагане на пшеница, а голяма част от произведената в България става само за фураж. На повечето места добивите от есенните култури се доближават и надхвърлят миналогодишните, но земеделските стопани от сектора бяха принуди да повишат себестойността на продукцията си чрез извършване на допълнителни разходи за растителна защита, поради влажните условия през пролетта и високия инфекционен фон от гъбни болести (мана, видове ръжди и септории), посочват от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Въпреки множеството агромероприятия, регистрираният резултат при пшеницата показва незадоволително ниво на качеството и значителен превес на пшеница с фуражни показатели, допълват от НАЗ.
Сривът на изкупните цени на международния пазар, както и трудностите пред реализацията на продукцията, също допринесоха за лошия финансов резултат и утежняване на търсената от производителите възвръщаемост като редица стопанства се изправят пред предизвикателството да оцелеят, посочва още от асоциацията. Понижението на изкупните цени, от своя страна, ще рефлектира негативно върху наемната и пазарната цена на земята.

Изкупната цена на пшеницата във Видинско е от 200 лв. до 250 лв. за тон, каза Александър Александров, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите за агенция "Фокус". „За много от производителите тази цена няма да успее да покрие разходите им, това ще се отрази и на рентите на хората, чиято земя са наели", обясни Александров. Според него трябва да се търсят други култури, които да се отглеждат в региона. „За съжаление във Видинска област няма развито поливно земеделие, липсват изградени напоителни системи и това затруднява производителите, които разчитат само на пшеница и ечемик", допълни Александров. Той обясни, че има пренасищане на европейските пазари с хлебно жито. Александров отбеляза, че ситуацията в Близкия Изток е затворила износа на жито за там и е нормално борсовата цена на пшеницата да пада. „В Черноморския район, в който попадаме и ние, пазарът на зърното се определя предимно от големите износители - Русия и Украйна, където също има свръхпроизводство", заяви Александров.