/КРОСС/"Какво ли е да си там горе и да се рееш сред слънца, усещайки как опашки на комети докосват челото ти! Толкова малка е земята и толкова нищожни са хората. Ето например Норвегия с двата си милиона жители в Сетесдал3 и една ипотечна банка за подпомагане на прехраната им! Струва ли си да бъдеш човек срещу толкова малко! Превиваш гръб, пробиваш си път с лакти и пот на чело в продължение на няколко тежки години, а в края на краищата изчезваш на свой ред от лицето на земята! Нагел притисна главата си с длани. О, всичко ще свърши с това, че той сам ще напусне този живот, сам ще му сложи точка! Дали някога ще бъде в състояние наистина да го направи? Да. И Бог на небето вижда: той няма да се дръпне назад в последния момент. В този миг изпита безгранично щастие, че разполага с такъв прост изход, в очите му бликнаха сълзи на възторг и той задиша шумно, почти на глас. Сякаш го залюля небесният океан, в чиито води той хвърляше сребърна въдица, напявайки си. Лодката му беше от благоуханно дърво, веслата й светлееха като бели криле, а платното от модросиня коприна беше изрязано като полумесец..."

Из "В деня с незалязващо слънце", Кнут Хамсун (1859-1952) - норвежки писател, един от най-ярките представители на скандинавската литература.