/КРОСС/ Оставката на ген. Румен Радев от ВВС имаше ефекта на противопехотна мина, която взриви театралното спокойствие на Бойко Борисов. Изнервен, стреснат, ядосан, изплашен и бесен, премиерът панически се спусна да си прави кризисен пиар. За целта обаче му беше необходим грандиозен декор, за да може страхът му да бъде гримиран и скрит.
Само за 16 часа спешно бе организирано военно учение, където Борисов да се появи неясно в качеството си на какъв (той не е върховен главнокомандващ и импровизациите му в отбраната са опасно близо до крупен политически гаф) и да обругае Радев. При това с думи, които сами по себе си са като червена аларма, че паниката му наближава до критични стойности. "Аз, като гледам Попов (началника на отбраната Константин Попов), кво му е на Попов. Да вземем по един генерал оттук, и да го направим кандидат-президент и да разцепим армията".
Това не е политически анализ. Пред нас имаме самопризнание на човек, който смята, че само неговата воля и мнение са важни. Това е отзвук на древното му откровение от 2011 година, че и магаре да бе вързал, е щяло да стане президент. След такава изцепка единствената смислена постъпка на ген. Попов трябваше да е хвърлянето на оставка. Премиерът на една държава не е пъдар, който сочи пътя на заблудените овци, не може да се изживява като политически нарцис, играещ си със съдбите на другите.
Сега се намираме в 2016 година и ситуацията е съвсем друга. Борисов сам се натика в лабиринт без изход, защото медийните му изхвърляния за лидерска битка започват да играят срещу него. Той отчаяно се опитва да се откачи от въдичката, която сам хвърли в езерото, но досега това не му се удава. Именно Борисов грандомански обяви, че искал на изборите да се яви в истинско политическо състезание и тогава той щял да участва в тях. След като получи пряко предизвикателство от Корнелия Нинова и го нямаше никакъв в течение на 16 часа, в крайна сметка премиерът отхвърли ултиматума. Но остана усещането за страх, за паническо нежелание за участие в пряка битка, защото президентският пост може и да е престижен, но нашият пожарникар държи да е там, където се разпределят парите, където е възелът на истинската власт. Топлото кресло на "Дондуков" 2 не го блазни особено много, но именно Борисов беше човекът, който докара дебата за президентските избори до тази улица без изход за самия себе си.
Имайте предвид, че БСП все още не е избрала кой да е нейният кандидат, още е в процес на обсъждане, а министър-председателят вече се чувства заплашен, защото неговото картонено "генералство" за първи може да рухне в пепел и пламъци. В своята паника Борисов е на път да обърне и цялата армия срещу себе си. Тези дни бригадният генерал от резерва Стефан Стефанов даде убийствена оценка на политическата паника на Борисов. Според Стефанов Борисов се бои от армията и приема всеки инакомислещ от офицерския състав като непосредствена заплаха. Нима това не си пролича едно към едно в отношението му към Радев? Дребнаво, злобно и страхливо. Няма как да е по друг начин. Монополът на генерала върху политическите процеси бе разбит. А тепърва ще му става и по-зле...

Александър Симов, в. "Дума"