/КРОСС/ Следващата седмица в Санкт Петербург може би ще се състои среща между президента на Русия Владимир Путин и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Срещата на двамата лидери по-рано бе потвърдена в Кремъл. Не е изключено, че една от основните теми на преговорите ще бъде възобновяването на проекта по строителството на газопровода „Турски поток", отложен след влошаването на отношението между двете държави. ЕС засега е скептично настроен към подобни перспективи, предполагайки, че проектът ще засили и без това сериозните позиции на „Газпром" в ЕС. Европейските чиновници се опасяват от „турска зависимост" във връзка с изграждането на проекта. Украйна на свой ред се надява, че ЕС има достатъчно воля да възпрепятства този газов проект, например като въведе нови санкции срещу Русия.
Заявленията на Москва и Анкара за възможното възобновяване на строителството на газопровода „Турски поток" бяха посрещнати с безпокойство в ЕС, защото реализацията му ще увеличи зависимостта на Европа от руски газ. Според дипломатически източник от ЕС след стартирането на „Турски поток" Русия няма да има необходимостта да използва Украйна като транзитна страна, а останалите варианти за доставка на газ от района на Каспийско море могат да бъдат прекратени. „Възобновяването на дружбата между Турция и Русия може да се окаже проблем, в случай, че Русия възнамерява да замени Украйна с Турция", отбеляза европейски чиновник. Той добави, че и Анкара се интересува от евтини доставки руски газ.
Опасенията на европейските чиновници последваха това, че Турция отново потвърди интерес към реализацията на „Турски поток". Министърът на икономиката на Турция Нихат Зайбекчи миналата седмица заяви, че политическите решения по съвместните руско-турски проекти като АЕЦ „Аккъю" и газопровода „Турски поток" вече присъстват, а крайният импулс по строителството на газопровода ще бъде даден по време на срещата между президентите на двете страни на 9 август в Санкт Петербург. Очаква се, че президентите ще обсъдят ситуацията с газопроводите.
Руският министър на енергетиката Александър новак в края на миналата седмица потвърди, че страната ще се върне към обсъждане на строителството на двете разклонения на газопровода „Турски поток". „В рамките на проекта се предвижда едното разклонение за туристе потребители, докато втората трябва да бъде предназначена за европейските потребители. Това разклонение ще бъде положено по дъното на черно море и през територията на Турция", поясни министърът.
Новият газопровод ще превърне Турция в газов хъб на пътя на синьото гориво в Европа. „Като цяло в Турция има голямо количество различни проекти и може да се каже, че Турция ще играе голяма роля като транзитна страна, която да осигурява европейските потребители", отбеляза Новак.
Изглежда, че именно този фактор притеснява на първо място ЕС. Възможно е съюзът да не е чакал подобни действия от страна на Москва и на Анкара или, че не е предполагал, че затоплянето на отношенията помежду им ще настъпи толкова скоро. Международните анализатори не разглеждаха възможността икономическото сътрудничество между двете страни да бъде възобновено. В частност консултантите от ЕС, НАТО, ООН и германското правителство предвиждаха възможните изненади, които Русия може да поднесе на света в близко бъдеще. Имаше най-невероятни сценарии, включително и „въоръжено нахлуване в Казахстан", но не и това. .
Трябва да се напомни, че проектът „Турски поток" трябваше да замени по-рано изоставения „Южен поток", който предполагаше строителството на газопровод от Русия в Турция по дъното на Черно море и по-нататък от турска територия до Гърция. В резултата газта трябваше да се доставя единствено до границите на ЕС, което означава, поне теоретично, че не попада под правилата на ЕС. Въпреки интереса междуправителствено споразумение по газопровода така и не бе подписано, а след инцидента със сваления от Турция руски самолет Су-24 проектът съвсем бе преустановен. При това Турция е вторият по големина пазар на „Газпром" след Германия. През 2014 г. руският газов холдинг изнесе в страната 27,4 милиарда кубически метра газ.
В руското министерство на енергетиката свързват интереса на Турция към строителството на газопровода и с неотдавнашните заявления на Киев за планове за повишаването на цената на транзита на руски газ през Украйна. „Ако цената на транзита бъде повишена, както заявяват нашите украински колеги, това ще окаже внимание на стойността на транспорта и на крайната цена на газта за турските потребители", заяви Новак.
Договорът за транзит на руски газ с „Нафтогаз Украйна" действа до края на 2019 г. при настояща тарифа за транспорта 2,5 долара на хиляди кубически метра на сто километра. При това от „Газпром" неотдавна съобщиха, че тарифата по другия газопровод, заобикалящ Украйна - „Северен поток" е 2,1 долара на 1000 кубически метра на 100 км.
В Украйна, основната транзитна страна за руски газ в ЕС, мисълта за възобновяването на проекта се възприема доволно хладно. В частност председателят на „Нафтотаз Украйна" Андрей Коболев заяви за заплахата от строежа на „Турски поток" за Украйна и ЕС. „Това строителство може да повлияе негативно. За Украйна този проект носи заплахи. Ние веднага ще загубим част от транзита. Тези обеми гази, които преминаваха през територията на Украйна и носеха пари за цялата икономика ще отидат на друго място", поясно Коболев.
Председателят на „Нафтогаз" разчита, че „в този случай позицията на ЕС ще бъде толкова твърда, както и по „Южен поток". Той не изключи, че „ЕС може да замрази този проект или дори напълно да го спре". Според него реалните лостове, които могат да спрат процеса на строителството на „Турски поток" са прости. „Нито Турция, нито Русия не владеят технологията за дълбоководен строеж на газопроводи. Те могат да правят това единствено чрез чуждестранни компании, затова и при голямо желание и ЕС, и западните държави чрез санкции могат да спрат този проект. Въпросът е дали ще има политическа воля за това", подчерта Коболев.
Може да се предположи, че някакви действия от страна на Брюксел относно проекта ще последват скоро след срещата между Путин и турския му колега. „Ние внимателно следим събитията в Турция", заяви заместник-председателят на Европейската комисия Марош Чевчович.
Експертите също се съгласяват, че за ЕС „Турски поток" е опасен проект. „Реализацията на „Турски поток" ще доведе до това, че Анкара ще поеме върху себе си основния обем на доставките на газ в Южна и в Източна Европа. В резултат на това вместо руска или каспийска зависимост ЕС ще получи турска зависимост", заяви представителят на съвета на директорите на инженерната компания „2К"Иван Андриевски. Отчитайки непростите отношения между Европа и Турция засилването на преговорните позиции на Анкара явно не е в интересите на ЕС. „Статутът на голям газов хъб ще позволи на Турция, стремяща се да съсредоточи на своя територия потоците на синьо гориво от Русия, Азербайджан, Иран и Израел, да окаже върху Брюксел натиск в преговорния процес за встъпване в ЕС", на свой ред се съгласява членът на експертния съвет на руския съюз на петроло и газопромишлениците Елдар Касаев.
Според експертите в момента перспективите пред „Турски поток" са много повече отколкото са били преди конфликта между Русия и Турция. „Наистина, по-разумно за Русия би било да не бърза с гръмки заявления, а да почака турските власти да проявят по-голяма инициативност и реален, а не декларативен интерес към съвместния проект", заяви Касаев. „Нужно ни е да се постараем максимално да реализираме интересите на собствената си държава. Грамотно, без щети, да разпределим многочислените рискове при строителството на скъпоструващите магистрали между партньорите, а не да гледаме замечтано на турските брегове", смята той. Експертът напомни, че Русия вече един път „се е пробола" по време на началния стадий на преговорите по „Турски поток". „В бързината, предоставяйки на турците отстъпка в цената на газта, Русия не получи в замяна подписването на международно правно споразумение и пакет от технически документи, необходими за реализирането на проекта. Няма никакви гаранции, че Ердоган няма отново „да стреля в гърба ни", обобщава Касаев.
В резултат на това преговорите по „Турски поток" може да се окажат дълги и непрости. „Позицията на ЕС се заключва в диверсификацията на газовите доставки. Газ от Русия постъпва през Украйна, а също така и чрез „Северен поток". При това част от страните членки на ЕС смятат, че и вторият „Северен поток" им е много", пояснява анализаторът от компания „Финам" Алексей Калачев. „Разбираемо е, че в тези условия нито „Южен поток", нито „Турски поток" не се вписват в европейската енергийна стратегия", добави той.

Източник: Фокус