/КРОСС/ Приказките за прехода са пушилка за наивници, казва в интервю за в. „Сега"  Иво Христов, магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет "Св. Климент Охридски", доцент е в катедра "Приложна и институционална социология" във философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски

- Г-н Христов, можем ли да кажем, че за разлика от Иван Хаджийски вие предлагате една песимистична версия за българския народ?

- Зависи от гледната точка. Изкушавам се да мисля, че това е по-скоро един реалистичен поглед. Както казваше Вера Мутафчиева: "Истината най-често е това, което най не ти се ще". А дали това е оптимистично или песимистично - няма никакво значение. Важното е дали е вярно. И второ, творчеството на Хаджийски е типичен пример за противоречие между предварително заявен идеологически методологически оптимизъм и суров реализъм и адекватност на предмета като научно изпълнение. Да си оптимист в днешно време е другото име на това да си инфантилен наивник... да не кажа нещо по-лошо в психиатрични термини. Освен ако не си професионален манипулатор, имащ за задача да омайва стадото, карано към кланицата.

- Казвате "кланица"... Така ли предвиждате пътя ни? Вие се славите като критик на ЕС. Какво мислите за близкото бъдеще на Съюза? А за по-далечното?

- Човешко е да искаш да узнаеш бъдещето. В миналото са го правили, гадаейки по вътрешностите на жертвено животно. Днес за тази цел използват т.нар. експертна общност. Прочее мисля, че тези с жертвоприношенията са се справяли по-добре. Справка: Касандра и съдбата на Троя, ако, разбира се, може да се вярва на сладката приказка, известна като "Илиада". Не мисля, че гадаенето в бъдещето е работа на социалния анализатор. Поради една много проста причина: под "прогноза" много често се разбира екстраполация напред във времето на настоящи процеси и събития. Т.е. това не е никакво бъдеще, това е "отместено" напред във въображаемата стрела на времето настояще. Следователно нищо не си "прогледнал". Бъдещето винаги е нещо съвършено различно от настоящето.

Тази работа с Евросъюза попада в същата графа. Първо, следва да се анализира дали той въобще има бъдеще. И "бъдеще" за кого? И чак тогава да го делим на близко, средно, далечно или никакво. Едно е ясно - ЕС, такъв, какъвто го познаваме досега, няма бъдеще. Това е глобално обединение на наднационални елити, които под етикета "евроинтеграция" извършват операцията със стадото, както вече казах.

- Значи пътят на стадото ви се вижда без алтернатива. Какво спечели и какво загуби тогава българинът от смяната на системата?

- Ще ви отговоря, перифразирайки нещо казано от мен на друго място по друг повод. Отминалите години ни поднесоха верига от сценки, наречени български "преход": наблюдавахме поредната "революция", наречена борба с олигархията и смяна на "системата", в която една част от господстващата върхушка, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка. За целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, искрено убедени, че действително им е дадена историческата дума и шанс за действие. Изглежда на тях още не им е ясно, че във вече установения обществен модел там е отредено да бъдат единствено декори, а не актьори на собствения им живот . И тъй като пушилката на приказката за наивници, наречена "преход", все пак бавно започва да се сляга, сред отровните й миазми мержелеят видимо сивите очертания на един нов свят, в който мнозина започват инстинктивно да усещат, че са предопределени да бъдат в основата, а не на върха на хранителната верига. Оттам трескавото мятане и безразборното търсене на изход: "искаме нови избори, нов парламент, друго правителство, намаляване на депутатите, увеличаване на "гражданския" контрол; да ги заменим с "народа"; да сменим тази избирателна система с онази, този с онзи, да отменим парламентаризма, да го заменим с пряка демокрация; партиите са негодни, да ги заменим с "личности"; трябва да се смени "системата", не знаем с коя, но трябва; не ви признаваме "прехода", искаме друг "преход". Но вече е късно: шлюзовете на историята се затварят ...

- Откъде черпите аргументи, за да упреквате обществото в инфантилизъм?

- Първа индикация за очевиден социален инфантилизъм на едно общество е яростното усърдие да се опитваш да решаваш сложни проблеми със само привидно изглеждащи ефикасни прости решения. Това е широко разпространено у нас. Съществуват устойчиви представи у мнозина сънародници, че фундаменталната причина за тежкия им хал са или т.нар. политици, или видът избирателна система, или броят на депутатите, или партийните субсидии...Или правомощията на президента, или съдебната система, или най-сетне: целият конституционен дизайн, нищо че не са прочели и ред от Конституцията. Звучи омайно сладко - с един замах сменяш Конституцията и с това отменяш земното притегляне. Това е отчаяната неграмотна безпътица на народ, лишен от елементарно разбиране за базисните условия на собственото си съществуване, нямащи никакво отношение към каквито и да било конституционни регламенти. България се срива обратно в бездните на демодернизацията с всички произтичащи от това глобални социални ефекти, водещи до вторична архаизация на социалните връзки, деинтелектуализация и цялостно разкъсване на социалната тъкан до ниво на примитивно ежедневно оцеляване. Атомизацията на "обществото" го лишава от възможността за каквото и да е било задружно промислено колективно действие, което го прави лесна плячка за различни политически хиени. Затова и т. нар. социални "протести" са реактивни, а не активни. Някой хвърля топката и тя само отскача по предзададена траектория...

- Но могат да нарекат "хвърлена топка" и вас. Смятат ви за русофил, противниците ви определят като "Пета колона" и т.н. Това притеснява ли ви?

- Вероятно съдят по себе си. Екземплярите от тази човешка порода дори за миг не могат да си представят, че може да съществуват и друг вид хора, които имат свободата да заявят собствено критично мнение и да го отстояват, без зад тази работа непременно да има осребрена фактура.

- А какви ползи би имала страната ни от повече политическа обвързаност с Русия?

- В днешната геополитическа конфигурация много малко са сериозните, големи сили, които имат интерес България да я има. Понастоящем ние се сриваме към статут на периферна територия със затихващи функции. Нещо, което е емпирично проверимо, освен ако не сте от плеядата "анализатори" и "експерти", които мотивирано ще ви обяснят, че живеете в най-хубавия от всички възможни светове. Както се казваше: "това, което го чувам, не го виждам, а това, което го виждам, не го чувам". В контекста на глобалното западно противопоставяне срещу Русия, която отказа да бъде жертвеното агне на "глобализацията", сега минава за добра политкоректна мода да си русофоб.... Престижно е някак си - във всички възможни измерения. И удобно, особено за хора, завършили в бившия СССР и с тъмночервено номенклатурно комунистическо минало. Но както се казва, слугинажът не е от вчера.

- Накъде отива тогава светът? Към "война на световете", по Хънтингтън и Фалачи, или към сблъсък на борещи се за планетарна доминация сили, но преди всичко с икономически средства?

- Второто. Т. нар. "война на световете" е удобен информационен вирус за манипулация, дирижиране и подивяване на големи маси от хора, които трябва да играят ролята на масовка, прикриваща хладния цинизъм на господарите на света в битката им за ресурсите на света. Какво по-добро от това тази битка да се прикрие с оперети от рода на "битка за правата вяра" или спасяване на "цивилизацията". Само че във "войната на световете" човешкият живот не струва пет пари.

- А откъде се пръкна радикалният ислямизъм? Пишете, че ще затворят проекта ИДИЛ, както го и отвориха? Кой? Защо?

- Да поправя - няма такова нещо като "радикален ислям". Има просто "ислям". Грамадният проблем на пустинната религия на арабските номади от VII в. е, че тя не може да бъде едновременно същата и да отговаря на съвършено различните социални и политически условия на света в началото на XXI в. Или ще промените религията, или ще промените условията. Няма трето. И тъй като не е възможно нито първото, нито второто, това обяснява непрекъснатите хаотични движения между крайностите на "реформизма" и "фундаментализма" в исляма, които прочее много отдавна са прихванати от когото трябва на Запад. Който се е занимавал например с историята на "Мюсюлмански братя", знае за какво става дума. "Не търсете битки с врага. Молете се на Бог за мир и покой. Но ако все пак се изправите срещу врага, проявете твърдост и помнете, че вратата на рая е в сянката на меча." (Изказване на Мухаммад, предадено в "Достоверният сборник" на Муслим).

- А ИДИЛ?

- ИДИЛ изпълняваше каскада от много важни геополитически задачи: да разруши режима в Дамаск, да стресира проиранските управляващи шиити в Багдад, да блокира трасетата в Леванта и Месопотамия, през които можеха да минат ирански нефтени и газови доставки към Европа, да държи в шах кюрдите и да елиминира руските и ирански съюзници на терена. Бяха на косъм от успеха миналото лято. Първите руски бомбардировачи в Латакия от август 2015 т. сложиха обаче кръст на цялата операция. А в контекста на геополитическото земетресение в Турция, което тътне и понастоящем и чиито разломи тепърва ще се разгръщат, цялата картина се преооформи коренно. По този начин ви отговарям на въпроса: "кой" и "защо".