/КРОСС/Филм за жертвите на метежа от 15 срещу 16 юли разплака турския президент Реджеп Ердоган. Очите на държавния глава се насълзили по време на интервю за държавната телевизия TRT, докато гледал кадри за историята на загиналите в нощта на пуча.
В интервюто Ердоган заявява, че чистката в държавата няма да спре и това е едва началото й, въпреки критиките на западните държави. "Анкара ще продължи да преследва всеки, свързан с духовника в изгнание Фетуллах Гюлен", зарече се Ердоган.
"Дълго време нямахме възможност да спрем развитието на училищата на Гюлен. Наложи се да направим рокади в образователното министерство и изгубихме много време, от което гюленистите се възползваха. Направиха много, много пари", посочи още турският държавен глава. "Западът не иска Турция да е силна. Това винаги е било така. Чух коментари на европейски политици, че са притеснени за ситуацията тук и за това, че има уволнени хора. Питам, а притеснява ли ви това, че 239 цивилни се превърнаха в жертва на този опит за преврат? Че 2200 души бяха ранени? Мислили ли сте по този въпрос", попита риторично Ердоган.
След като се разплакал, той отказал да прекратят интервюто и продължил с коментари за външната политика на Турция. "Вярвам, че срещата с руския президент Путин ще допринесе за сближаването на нашите две държави", отбелязал той.
Междувременно властите в Турция издадоха официална заповед за арест на Гюлен, който живее в САЩ в изгнание.
Американските власти обаче засега нямат намерение да го екстрадират, твърди в. "Уолстрийт джърнъл" като се позовава на запознати свои източници. Официалните турски и американски лица са обсъдили в частни разговори различни сценарии за екстрадицията на Гюлен, но Анкара все още не е успяла да убеди Вашингтон, съобщава изданието. Изявленията на Анкара предизвикват въпроси и ни карат да се съмняваме в това, че делото му ще бъде гледано честно, отбелязват източниците на вестника. Окончателното решение за предаването на Гюлен не е взето, преговорите могат да се проточат няколко месеца. Някои от събеседниците на изданието директно заявяват, че не могат да си представят вариант, при който проповедникът да бъде предаден на Анкара.