/КРОСС/Ако в българската политика има всепризнат майстор в използването на слухове и интриги, това безспорно е Бойко Борисов. Така че на пръв поглед намеците, които започнаха да се разпространяват за неговата евентуална президентска кандидатура, трудно могат да бъдат определени еднозначно - дали наистина премиерът тества почвата за реално явяване, или просто се опитва да манипулира политическите си противници и да уплаши евентуалните си конкуренти, тъй като всички са наясно, че Борисов е единственият политик в страната, който може да спечели изборите още на първи тур.

Два ключови фактора в ГЕРБ и един от висшите етажи на държавното управление обаче потвърдиха пред "Капитал", че президентският ход с Борисов е реално обсъждан в партията и изказванията на Цветан Цветанов, както и намеците на самия премиер не са само импровизация. Не само това, но от ГЕРБ вече започват да тестват идеята за евентуално Велико народно събрание, което да разшири президентските правомощия. Последното говори, че президентските планове за премиера не са само тактическо разиграване, а зад тях започва да се оформя по-сериозен план.

Това, разбира се, все още не означава, че в следващия месец мнението на Борисов няма да се смени поне още няколко пъти. Но самият факт на сериозното обсъждане на кандидатурата на Борисов говори за нова политическа реалност в страната, която може да накара ГЕРБ да предприеме неочакван доскоро ход.

Доскоро премиерът Бойко Борисово и командващият ВВС ген. Румен Радев проявяваха взаимна симпатия. Така че евентуалният им сблъсък на президентските избори може да бъде още по-ожесточен

Фотограф: Надежда Чипева

Ако лидерът на ГЕРБ се реши да смени "Дондуков" 1 с "Дондуков" 2, това ще има много повече последствия от просто смяната на личността в президентството и евентуално промяната на политиката му. У Бойко Борисов сега е фокусирана много власт - държавна и партийна, и вакуумът от евентуалната смяна на държавния му пост ще предизвика сътресения в няколко посоки. Ако сегашният премиер се кандидатира и спечели, но реши да запази позициите си, ще трябва да превърне формалната си власт, която сега има, в изцяло неформална. Това означава нов премиер, нов председател на ГЕРБ, и то такива, които да са му безпрекословно верни. Ако Борисов успее да го направи, начинът, по който се управлява държавата, ще се смени за много кратко време, но с големи последствия. Ако не успее и ГЕРБ, лишен от лидера си, тръгне надолу, това ще сложи началото на процес по сериозна промяна на българската политика. Тук този сценарий се разклонява на добър и лош вариант. В положителния във властта могат да дойдат нови формации с енергия да разбутат блатото на сегашната клептокрация. Отрицателния го видяхме преди около две години - консолидиране на политическата мафия около правителство тип "Орешарски", което беше формирано именно с идеята за неформален контрол и управление отвън.

Доскоро президентската кандидатура на Борисов изглеждаше абсурдна. Защо премиерът, който не само успя да концентрира огромна власт у себе си, но и очевидно обича да се възползва от нея, да се раздели с ключовата позиция и да я замени със символичния президентски пост? На пръв поглед интерес от подобен ход имат само опонентите му, които виждат в това отваряне на нови възможности за разбъркване на политическите карти, от което за тях може да изскочи някой жокер. Самият Борисов доскоро отговаряше на всички намеци, че това би било бягство от отговорност. "Ако президентската власт имаше повече отговорности от премиерската, щях да се кандидатирам", беше категоричен премиерът само преди месец. И беше напълно прав. Отговорността за управлението на страната се носи от министър-председателя, но по-важното е, че повторното му измъкване преди края на мандата би дало значителни аргументи на тези, които твърдят, че Бойко Борисов се катапултира всеки път когато нещата в страната се влошат. Нещо, което със сигурност засяга честолюбието на лидера на ГЕРБ. Да не забравяме за вярата му, че той може да бие не само Сергей Станишев на избори, но и Борис Бекер на тенис.

Новата реалност

Първата причина за този обрат е усещането за тревожност в обществото, което се подклажда от постоянните намеци за възможна бежанска вълна, ескалация на напрежението в Черно море или пък заплахата от тероризъм. "На тези избори ще се търсят две неща, смята изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов - стабилност и национализъм." Според социолога не е изненадващо, че в състояние на международни кризи за държавен глава ще се борят "силни мъже", а дневният ред става все по-консервативен. Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа рисърч", се съгласява с наблюдението, че за разлика от миналите президентски избори, когато проблемите на сигурността на Европа и България са изглеждали сякаш са все още в зародиш, усещането за тяхната непосредственост днес засилва интереса към по-силов кандидат. Тя обаче прави важното уточнение, че не е задължително това да означава, че ще си имаме президент генерал. "По-скоро определени политически играчи се опитват да облекат обществените очаквания в образа на кандидат, който те са си избрали", смята Петрова.

В такава обстановка досега сериозно обсъжданите в ГЕРБ две имена - кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, могат да се възприемат като несериозен избор от страна на най-голямата партия. Преди две седмици пред "Нова телевизия" Борисов заяви, че в "сегашната ситуация коренно преразглеждам фигурата на кандидата за президент - трябва да е обединител. Нацията в следващите години ще има нужда от човек, който да балансира в съвременния свят и да я консолидира". Ако кандидатът на ГЕРБ е слаб, това може да има съществен ефект върху резултата от президентските избори. През 2011 г. настоящият президент Росен Плевнелиев, който в този период беше безспорно популярен, например спечели на втори тур с преднина от само 4 процентни пункта пред двойката, подкрепена от БСП, която все още ближеше раните си от загубата на изборите само две години преди това.

Евентуалната загуба на президентските избори от ГЕРБ не би била драматично събитие, тъй като би отпушила малко от напрежението от доминацията на партията на Бойко Борисов и би стегнала редиците в управляващата формация. Проблемът е у самия Борисов, който никога не е спирал да се хвали, че не е губил избори, и вече обеща да предизвика предсрочен вот, ако не спечели президентските.

Втората основна причина за завоя е осъзнаването, че пред ГЕРБ този път може да се изправи сериозно изборно предизвикателство. Източник от управляващата партия казва, че още преди двадесет дни са знаели за евентуалното издигане на настоящия все още командващ българските ВВС ген. Румен Радев като кандидат на БСП за президент. Това само по себе си не би преобърнало кардинално електоралната картина. От централата на партията на Борисов се позовават на вътрешно проучване от началото на юли, според което за евентуален кандидат на левицата биха гласували 14% от всички избиратели. Пак според допитването на ГЕРБ трети по подкрепа, но с 4.5% се нарежда Патриотичният фронт и след тях са Реформаторите. Това, което може да промени разпределението на силите, е евентуалната официална подкрепа на Слави Трифонов за Радев. Самият Трифонов няма шансове за президентските избори, но може да мобилизира много от протестния вот. Освен това антиинституционалната протестна вълна, която Трифонов и екипът му подхранваха с мачкане на портрети, атаки срещу депутатите и закани срещу Конституционния съд, със сигурност ще направи и без това токсичната предизборна обстановка още по-лоша.

Има и още два фактора, макар и по-маловажни, които също играят в полза на президентската кандидатура на Борисов. Като президент за него би било много по-лесно да играе ролята си на балансьор или обединител, както той предпочита да я нарича. Президентският пост ще му даде възможност за формиране на по-широка коалиция (например с БСП), ако ситуацията в страната наистина се влоши или сегашното мнозинство стане напълно нефункционално. В случая подобен ход ще изглежда като национално отговорна позиция, а не слабост. Засега това е далечна перспектива и много често публично се изтъква от анализатори, които обичат да шаманстват в полза на БСП. Но подобен сценарий със сигурност поне доскоро влизаше в сметките на управляващата партия.

В същото време Бойко Борисов в последните две години доказа, че може да управлява партии, дори без да е техен формален лидер - Реформаторският блок е най-добър пример за това. Лидерът на ДСБ Радан Кънев например каза преди време в интервю за "Капитал", че "фактическото лидерство в блока се упражнява от Цветан Цветанов в парламента и от Бойко Борисов в изпълнителната власт". Така че формалното деполитизиране на Борисов може и да не се окаже толкова драматично за ГЕРБ, колкото очакват повечето анализатори.

Президентският ход на Борисов - земетресение или само лек трус

"Колкото и авторитетен и уважаван да е от партията си, Борисов не би могъл дори задкулисно да изпълнява функциите си на партиен лидер като президент. Той държи на партията си и не би се лишил толкова лесно от това", смята Геновева Петрова. На подобно мнение е и Първан Симеонов: "Борисов кандидат за президент отваря адски много врати и е трудно предвидимо какво ще последва. Това е и основният аргумент защо е малко вероятно той да се кандидатира - това ще означава много хаос."

Евентуалното кандидатиране на Борисов за президент ще постави пред него и още един сложен за решаване въпрос. Като премиер и лидер на ГЕРБ Борисов много умело балансираше между различните интереси на ключовите фигури в партията, като една част от тях влязоха в изпълнителната власт, а влиятелният в партийните структури Цветанов трябваше да се задоволи в председателското място в парламентарната група на ГЕРБ. Ако Борисов седне в президентското кресло, тези баланси със сигурност ще бъдат нарушени, а от кабинета си на "Дондуков" 2 той няма да има кой знае колко възможности да влияе. ГЕРБ до голяма степен се крепи на харизмата на Борисов и отиването му на "Дондуков" 2 може да доведе до отлив на симпатизанти. Досега, независимо дали изборите са президентски, местни или парламентарни, Борисов участваше активно в предизборната кампания и предприемаше обиколки из страната. Като президент той няма да може да прави това. Присъствието на ГЕРБ в местната власт чрез кметове в повечето областни градове и големия брой общински съветници е добър властови ресурс и предпоставка за стабилност на партията, но при друг лидер ситуацията може да се промени.

Ако Борисов иска да запази влиянието си в ГЕРБ, той ще трябва да избере силен и лоялен нему нов председател на партията, както и ефективен, но политически слаб премиер-министър, който да не го засенчи в кабинета. Двете лица, който се обсъждат за тези роли, са кметовете на София и Бургас. Фандъкова е популярно лице в ГЕРБ и може поне формално да застане начело на партията, но ефектът от това ще е само ефимерно председателство, без реална възможност тя да балансира влиянието на Цветан Цветанов. Николов може и да е ефективен като кмет на Бургас, но това не означава, че може да бъде такъв и на национално ниво. Дори и с помощта на вицепремиера Томислав Дончев, който и в момента играя ролята на премиер в сянка, той трудно ще отговори на очакванията, които Борисов създаде към премиерския пост - активен навсякъде, с мнение за всичко и с възможности да сключва задкулисни сделки, за да да удовлетворява разнообразни интереси.

В същото време мнозинството в парламента, което трябва да избере новия премиер, освен че е пъстро, е и много по-фрагментирано от това в началото на мандата на настоящото правителство. Така изборът би станал след сериозни пазарлъци. Сравнени с тях, досегашните опити за извиване на ръце (например от Патриотичния фронт) или опити за печелене на нови позиции от остатъците на Реформаторския блок ще бъдат просто невинни закачки. По-важното обаче е, че при изграждането на такова мнозинство ролята на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов ще нарасне неимоверно. Това ще създаде реална възможност за създаване на втори властови център в ГЕРБ, което е сигурен път към политическия провал.

Докато Борисов е безспорен авторитет сред министрите си и никой не оспорва решенията му, между неговия наследник и министрите от ГЕРБ би могло да се появи напрежение. Такова може да възникне и по линия на парламентарната група. Досега поне на няколко пъти Борисов "коригираше" решенията на своите депутати. Потушаваше и възникнали напрежения между министри от правителството и депутатите, като например при промените в Закона за МВР или при приемането на законопроектите, свързани със здравната реформа. Борисов се явяваше арбитър и при възникнали конфликти в парламента между ГЕРБ и партиите от управляващото мнозинство.

Има и друг сценарий за развитие на ситуацията, ако Борисов реши да се кандидатира за президент и спечели. Предположенията, че това ще разклати ГЕРБ, могат да се окажат пресилени. За разлика от БСП, в която назначеният за председател от Георги Първанов Сергей Станишев постепенно се еманципира от него, особено след като стана министър-председател, в ГЕРБ вероятността от такова развитие е малка. При социалистите винаги е имало много крила и интереси - нещо, което липсва в едноличната партия на Бойко Борисов. За депутатите на ГЕРБ няма никакво политическо бъдеще извън крилото на лидера им. Дори и като деполитизиран президент Борисов несъмнено ще продължи да държи контролния пакет акции в основаната от него партия. Това ще става с много повече търкания, но процесът може да бъде контролиран.
Определени политически играчи се опитват да облекат обществените очаквания в образа на кандидат, който те са си избрали.

Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа рисърч"

Всъщност преминаването на Борисов в президентството дори може да се окаже до известна степен положително за правителството, тъй като ще пренасочи прожекторите. Реториката на премиера вече мина в сферата на националната сигурност, с постоянни подмятания за заплахата от бежанците, напрежението в Черно море и обвиненията, че критиците му искали да воюват с Русия. Това вече започна да изменя дневния ред в държавата. На този фон далеч по-важните съдебни, образователни или здравни реформи отиват на заден план, а правителството би получило извинение за бездействието си в тези области. Ако Борисов стане президент, тази тенденция ще се засили, което поне за известен период ще е от полза за кабинета, но дългосрочният ефект няма да е много положителен за страната.

Много шум за нищо?

В следващите няколко седмици Бойко Борисов и ръководството на ГЕРБ ще трябва доста да почетат социoлогически проучвания, за да преценят реалните ползи и вреди от евентуалната президентска кандидатура на премиера. Засега тактиката на управляващите да забавят кампанията играе в тяхна полза. "Изтеглянето на кампаниите толкова близко до изборите и сравнително непопулярните кандидати не само са в полза на ГЕРБ, а и правят по-малко вероятно участието на Борисов в изборите", смята Геновева Петрова.

По-важното обаче е дали наистина Борисов усеща някаква жега зад гърба си. В момента такава по-скоро няма и както винаги, той успешно балансира въпреки не особено приятната ситуация - в страната няма някакъв съществен напредък, който да се дължи на дейността на правителството, България продължава да изостава в сравнителното съревнование с останалите източноевропейски страни. Алтернативите на ГЕРБ обаче засега не изглеждат много реални. "Борисов досега никога не е правил нещо проактивно и креативно, ако не е бил уплашен. Затова си мисля, че ако нещо външно не го уплаши, ако е сигурен, че може да парира Трифонов като евентуален кандидат, ако е сигурен, че левите няма да издигнат много силен кандидат, Борисов ще кара по пътя на най-малкото съпротивление", смята Първан Симеонов.

При всички положения обаче - кандидатиране на Борисов за президент или не, обсъждането показва нещо много важно - потенциалът на ГЕРБ отново се е свил до лидера му. Това свива политическия хоризонт в България, тъй като най-голямата партия в страната има ограничени политически възможности. Това ще засилва популизма и конформиза в управлението, което безспорно не е добре за никого.

Източник: capital.bg