/КРОСС/ Омбудсманът Мая Манолова ще подаде сигнал в ДАНС за каналджийство и трафик на деца-бежанци, които са пристигнали в България без придружител. Това обяви самата тя по време на организирана от нея дискусия по темата, с участието на всички държавни институции и неправителствени организации, работещи в областта на защита правата на децата.

„Получихме сигнали за каналджийство и за трафик на непридружени деца- бежанци. Абсурдно е институциите да сме просто наблюдатели, за това как деца влизат нелегално в България и след това потъват в тъмните канали отново през границата в неизвестна посока", каза Манолова.

Тя подчерта, че след сигнал от Сдружение „Съвет на жените бежанки в България" е разпоредила светкавични проверки във всички регистрационно-приемателни центрове за бежанци към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. Проверките са осъществени в периода 3-8 август т.г. и констатират, че общият брой на непридружените деца, регистрирани в центровете на ДАБ е 143, от тях - 49 са настанени в приемателен център в кв. „Военна рампа", 8 в центъра в кв. „Враждебна", 30 в регистрационно-приемателен център /РПЦ/ в кв. „Овча купел", 6 в РПЦ - с. Баня, 46 в РПЦ - Харманли и 4 непридружени деца в транзитен център в с. Пъстрогор.

Според омбудсмана този брой на децата е твърде условен, защото те се задържат едва до три седмици в центровете към ДАБ.
„От началото на 2016 г. през приемателните центрове са преминали 2288 деца, ако тази тенденция се запази това означава, че повече от 4000 непълнолетни и малолетни се очаква да преминат през тях до края на годината. Това е два пъти повече от 2015 г., когато по данни на „Евростат" са регистрирани общо 1880 непридружени деца", допълни Мая Манолова.
Омбудсманът предупреди, че след среща с деца-бежанци в центровете в кв. „Военна рампа" и кв. „Овча купел", които вчера тя посети, е разговаряла с деца, които нямат нито телефон, нито разполагат с пари, но имат "крайно имагинерната цел" да достигнат до определена точка в Европа, при свой близък, което ги прави особено уязвими за трафик и злоупотреба.
„Как ще стигнат до Норвегия, или Австрия, кой ще плати, дали ще плати, дали самите деца няма да платят с извършване на престъпления - проституция, кражби, трафик, дали част от тях няма да станат донори на органи, дали няма да се радикализират, заради тежката ситуация, в която са попаднали, прекосявайки Европа", попита омбудсманът.

Манолова обеща, че със съдействието на неправителствените организации и на всички отговорни институции, докладът, изготвен от проверките, ще бъде допълнен и обобщен и в началото на септември тя ще го внесе в Народното събрание.
„Искам да информирам българското народно представителство за рисковете, пред които са изправени непридружените деца-бежанци в България. Ще подготвя конкретни препоръки към всички отговорни институции да бъдат взети необходимите мерки, описани в доклада. Основно те се свеждат до създаване на защитено пространство за непридружените деца, които търсят закрила. В момента се настаняват в центровете в помещения с възрастни хора, формално се водят придружени от някого, който често е от друга националност, често децата дори изобщо не го познават. Според всички международни актове и според българското законодателство непридружени малолетни и непълнолетни деца трябва да се настаняват в места, в които има специални условия за тях, такива няма в нито един от тези центрове", обобщи омбудсманът.

Общественият защитник заяви още, че по време на проверката се е натъкнала и на най-различни порочни практики. Така например един районен кмет в София е определил куриерът на общината да отговаря за всички непридружени деца, настанени в приемателния център. Куриерът естествено напуснал работа, отказвайки да носи такава отговорност. Конкретният повод за напускането му бил наложила се спешна медицинска интервенция на едно от децата.

Мая Манолова ще настоява да се предприемат спешни действия по приемане на изготвения от работна група Проект на Координационния механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране на правата на непридружен деца-чужденци, пребиваващи у нас.

„Факт е, че 2 години се работи по Координационен механизъм, който да разпредели отговорностите и синхрона между институциите и както се оказа, заради това, че не могат да се разберат кой да плати бензина или кой да работи след 17.30 ч., този механизъм не е приет. Това е абсолютно недопустимо", посочи Манолова.

Тя се закани, че няма са позволи след една година същите представители на институции и неправителствени организации да се съберат и отново да констатират същите проблеми.

„Просто няма да оставя на мира институциите и ще си позволя да ги посъветвам да отидат на терен и да видят за какво става дума. Това са деца, това можеха да бъдат нашите собствени деца, ако имаха малшанса да бъдат родени в някоя от конфликтните точки на света. Като институции, като организации, като граждани и хора нямаме право да наблюдаваме безучастно престъплението, което се извършва по отношение на тези деца", завърши омбудсманът.