/КРОСС/Съюзът на съдиите в България защити съдия Недялка Николова, която пусна под "домашен арест" турчина Фарук Бекташ, убил семейство мотористи на пътя. Според ССБ отговорността за изчезването на турския гражданин от родното правосъдие е на МВР, а не на магистратите.

"Изразяваме подкрепа към всяка инициатива, която е насочена към повишаване на загрижеността на обществото към „войната на пътя". Неоспоримо е, че една от основните причини за това явление е проявяваната агресия и нетърпимост към останалите. Изразяваме безпокойствието си, че по също такъв агресивен начин се коментира личността и постановен съдебен акт от съдията от Софийския окръжен съд Недялка Николова", пишат от ССБ по повод проведените мото протести пред съдебни сгради в цялата страна.

В текста на ССБ пише:

Причастни сме към болката на близките на жертвите и на пострадалите от пътно-транспортни произшествия. И като граждани, и като съдии, разглеждащи ежедневно дела за такива инциденти, изразяваме и загрижеността си от големия брой произшествия, при които вследствие нарушаването на правилата за движение по пътищата от различни участници в движението се засягат животът и здравето на други водачи, пътници в превозни средства или пешеходци. В този смисъл изразяваме подкрепа към всяка инициатива, която е насочена към повишаване на загрижеността на обществото към „войната на пътя". Неоспоримо е, че една от основните причини за това явление е проявяваната агресия и нетърпимост към останалите. Изразяваме безпокойствието си, че по също такъв агресивен начин се коментира личността и постановен съдебен акт от съдията от Софийския окръжен съд Недялка Николова.

Не можем да коментираме съществото на същия съдебен акт, но намираме за необходимо да разясним, че с него е била взета подлежаща на контрол от органите на МВР мярка за неотклонение. Законът е възложил също на изпълнителната власт и осигуряването на необходимите технически средства за наблюдение на лицата с взета мярка за неотклонение „домашен арест". Не може да бъде вменено на съда и обезпечаването на прилагането на забраната за напускане на границите на страната. Важно е да се отбележи, че мярката за неотклонение не е и не може да играе ролята на предварително наказание.

Не бива да пропускаме и обичайната практика на съда относно мерките за неотклонение на обвиняемите по дела от този вид, включително спрямо управлявали мотоциклети. Обичайно задържането под стража в случаи на причиняване на ПТП по непредпазливост се взема в редки случаи и то, ако от доказателствата по делото е изводим риск с висока степен от укриване или извършване на престъпление от обвиняемия. Ако няма подобна опасност, се взема по-лека мярка за неотклонение, а ако изобщо няма опасност от укриване или от извършване на престъпление, мярка за неотклонение не се определя изобщо. В случая съдът е преценил, че има опасност от укриване и е определил втората по тежест мярка за неотклонение. По правило тя представлява сериозно ограничение, защото обвиняемият не може да напуска дома си без разрешение от съответния орган. Тази мярка е ефективно средство във всички правови държави, защото спазването й неутрализира в достатъчна степен риска от укриване.

Припомняме тези обстоятелства не за да прехвърляме отговорност на други институции, а за да обърнем внимание на неотчитането им в рамките на водения обществен дебат. Опасяваме се, че този дебат се насочва и в погрешна насока. Отмяната на съдебен акт от по-горна инстанция не може да е достатъчно основание за наказване на постановилия го магистрат, нито да предпоставя винаги съмнение за недобросъвестно поведение.

Съзнаваме, че в резултат на провеждана дълго време целенасочена политика е достигнато пределно ниско равнище на общественото доверие към дейността на съдебната власт. Продължаващата обаче липса на респект към съда като институция не може да доведе до продуктивни резултати. В едно демократично общество критиката върху дейността на правосъдните органи и дискусията на съдебни актове не би следвало да се провежда под формата на заклеймяване на отделни съдии и на магистратски съсловия. Особено когато е в резултат на развитие на събитие, изцяло извън контрола на съда, доколкото обезпечаването на изпълнението на неговата решение е възложено на друг.