/КРОСС/От тайното предаване на турския гражданин Абдулах Бююк на турските власти, от обясненията на изпълнителите от МВР и от телевизионното интервю на вземащия решенията премиер изводите са два:

- В България днес закони, Конституция и международни норми не струват пет пари;

- Премиерът е приел рекета на Ердоган, защото българската власт се страхува и същевременно не вярва в ефективността и подкрепата на Европейския съюз.

По първия извод:
Нарушенията - надежда всяка за законност оставете,
няма кой да реагира

Шефът на дирекция "Миграция" каза, без да му мигне окото: "Няма разписано задължение да викаме омбудсмана или НПО при предаване на границата."

Не е вярно, записано е в закона - къде другаде да бъде!

- Член 39а, (2), от Закона за чужденците, въз основа на който била издадена заповедта на директора на "Миграция", гласи: "При изпълнението на принудителните административни мерки /.../ се осъществява наблюдение от омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации."

Не само не е изпълнен законът, не само не му е дадена възможност да обжалва заповедта, което право му дава същият закон, но Бююк е откаран тайно на границата. Телевизионните кадри са от турски медии, заснети след предаването му на турските военни. Полицаите, които го водят, са служители на турските сили за сигурност

- Член 44а (1) (Нов): "Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение."

А сега - внимавайте: ето го по-долу текста,
който отрязва главата до кръста на българското правителство

- Член 44а (2) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2013 г.): "Когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт (решението на съда забраняващо екстрадицията в Турция - бел. авт.), на чужденеца се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран."

- Член 33 от ЗЕЕЗА /Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест/: "Не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция."

Изброените разпоредби са само част от нарушените, но над тях стои най-тежкото нарушение - заобиколено е влязло в сила решение на съда, забраняващо екстрадицията заради политически мотивирано обвинение и заради липса на гаранция за справедлив съдебен процес.

България е държава без гаранции за правата и на всеки друг,
щом прокуратурата не реагира принципно

При толкова нарушения, и преди всичко - при толкова безпощадно ясна разпоредба на закона, забраняваща експулсирането именно в Турция в конкретния случай, как би се осмелила властта да предаде Бююк точно на турските власти, ако нямаше гаранцията, че няма да й се търси отговорност? Нещо повече - смея да направя основателното предположение, че нарушенията са стиковани, консултирани и гарантирани срещу последствия и за извършителите, и за върховните поръчители. Основанията за предположението ми е изявление на самия главен прокурор, направено преди време по друг повод - казуса КТБ /поради "нестандартната ситуация около банката се налагало да бъде надскочен законът", беше казал тогава той, помните ли?/. Щом го казва главният прокурор...

Ако бяхме държава с действаща принципно прокуратура, тя би образувала най-малкото проверка срещу издалия заповедта директор на "Миграция", ако не и досъдебно производство за длъжностно престъпление, поне за да даде кураж на гражданите, че ако ни сполети подобен произвол, има кой да го забележи.

Тук такава реакция от прокуратурата е невъзможна - а телефонът на говорителя на главния прокурор не отговаря, за да попитаме.

По втория извод:
Телевизионното интервю на премиера -
признание за сделка и страх

"Трябва всячески да запазя добрите отношения с турския премиер Йълдъръм и с Ердоган", каза премиерът по Нова тв, запитан за експулсирането на Абдулах Бююк.
И още:
"Ако трябва на всички да им вземат главите, ние не трябва да допуснем мигрантска вълна да влезе в България."

По-ясно премиерът не можеше да го каже: питат го за експулсирането на Бююк, а той говори за междудържавните отношения и на практика потвърждава, че е приел рекета /договорил се е, с други думи/ на Ердоган, защото в противен случай Турция ще ни "залее" с бежанци.

Но защо слабо се чува ЕС?

"Изправени сме пред огромна криза между Турция и Европейския съюз, криза, в която управниците им си отправят най-тежки закани. Какво значи заплахата "Ще залеем Европа с бежанци"? Това означава "Ще залеем България", продължава Борисов, подбирайки по-внимателно думите.

Значи "огромната криза" между Турция и ЕС принуждава България да не спазва законите си - своите и европейските, но "онези държави" в ЕС въпреки кризата, все пак си спазват своите и зачитат своя съд. Но си имат твърде големи проблеми, за да се вторачват в нашето беззаконие. И защо така?

ЕС и НАТО са в безизходица и се лутат в липса на визия, затова
не осъждат ясно и недвусмислено диктатора Ердоган

Това дава кураж на българската власт да спасява бъдещето си с опасни, разрушителни за законността и човешките права политически и икономически маньоври, от които експулсирането на Бююк е драстичен частен случай. В този смисъл - щом откъм цивилизования запад осъждат /или не осъжда/ диктаторите избирателно, защо българският премиер Борисов да осъди Ердоган и да не предаде търсения от него предател? Кой ще му потърси сметка за произвола, за нарушените закони - български и международни? В България - видяхме - няма кой. А отвън - все по-натрапчиво снишават тон. Позор ли е или слава - да хвърлиш човек в ръцете на доказан диктатор чрез тайна сделка с него, за да запазиш "всячески добрите си отношения" със същия, плашейки народа, че в противен случай онзи ще пусне бежанската вълна... Вече няма кой да упрекне българския властник дори в морален упадък.. Освен съвестта, но тя не се родее с политиката.

Нека да е позорът.

Автор: Петя Владимирова ("Дневник")