/КРОСС/ Финансистът Емил Хърсев даде интервю за интервю за Агенция „Фокус" във връзка с публикувания от БНБ доклад с индивидуални банкови данни за резултатите от Прегледа на качеството на активите (ПКА) и Стрес теста (СТ) на българската банкова система.

Г-н Хърсев, вчера БНБ публикува доклада с индивидуални банкови данни за резултатите от Прегледа на качеството на активите (ПКА) и Стрес теста (СТ) на българската банкова система. Какви са изводите, които правите от изнесените резултати? Ще се наложи ли парична намеса от страна на държавата?

- По последния въпрос, разбира се, че не. Най-важният извод беше направен от БНБ преди няколко дни, а той е, че българската банкова система е в състояние на стабилност и ликвидност далеч надвишаващи средното за Европа и еврозоната. С тези по-подробни данни се потвърди изводът. От това следва, че всички български банки до последната имат превишения на регулативния капитал т.е. имат излишък на регулативен капитал. Имат повече капитал, отколкото регулациите и стандартите им налага да имат.
Всички изводи по отношение на всяка една отделна банка показват, че състоянието им е значително по-добро, отколкото се предполагаше на база на всякакви анализи, които преди това се публикуваха и на база, на които Министерството на финансите предвиди специален буфер - заем, ако евентуално се наложи намеса за подкрепа на банковата система. Такава обаче, категорично не се налага, за която и да било банка.
Що се отнася до размишленията за качеството на активите и изводите, че е рисково да се кредитира българският бизнес, аз не поддържам тази методика. Мисля, че тя е внесена изкуствено на българска почва. Няма абсолютно никаква реална база за преценка на рисковите нива по-високо, отколкото налагат нормативните изисквания. Разбира се, винаги, на всяка банка и по всяко време и място на света може да й се каже, че е много добре да си увеличи резервния капитал. Така или иначе обаче, и при най-песимистичните сценарии, при които са правени оценките за качеството на активите на българските банки, според които бизнесът е рискова работа, при преценката за необходимите допълнителни резерви сумата е нищожна в сравнение с потенциала на банковата ни система. Например, банката, за която се показва най-голямо число за евентуално необходими допълнителни резерви, според преценката на одитора, сумата им е по-малка от годишната й печалба. Въпреки че числото изглежда голямо, става въпрос за нещо, което е в рамките на възможностите на оперативната дейност на финансовата институция. Общата сума е 1/10 от онази, която МФ беше предвидило за потенциално необходима подкрепа на банките. Тази огромна разлика между оценките, които се раздават произволно за българската банкова система, показва поначало не особено високата финансова специализация на онези, които правят тези оценки и препоръчваха да се прави 2 млрд. лв. буфер. Също така и на онези, които са преценили, че по-добре базовския комитет, който определя световните стандарти, знаят колко трябва да са резервите на банките.

Каква е капиталовата адекватност на банките?

- Само наредбата на БНБ за капиталовата адекватност се съдържа на 115 страници, а оригиналният базовски стандарт е двойно повече. Не мога да го направя с две думи, но по принцип стандартите за капиталова адекватност показват каква сума на капитала трябва да има финансовата институция, за да може да посрещне разумно очакваните и прогнозирани рискове от възможни загуби. Тази капиталова адекватност на българските банки и ликвидността им средно са над двойно по-високи, отколкото тези за ЕС и еврозоната.

Ще устои ли банковата ни система на потенциални шокове, така че да не се стигне до случая „КТБ"?

- Тя устоя не само на потенциални, но и на реални шокове. Нека да припомня, че през 2014 година в ситуацията на банкова паника и страх от фалит на не една, а значително повече финансови институции, българските банки оцеляха в абсолютно реална криза. При това без намесата на БНБ - нещо, което в еврозоната не би могло да се повтори. Тоест - без намесата на Централната банка, мисля, че и в нормални условия не са много банките, които биха издържали. 

Готова ли е България да влезе в еврозоната?

- Отдавна страната е готова да влезе в еврозоната. Изводите ми се базират на това, което определя стандартът за присъединяване на икономики към еврозоната. Критериите са четири на брой и има точно разписани правила за това на какво трябва да отговаря една икономика. Друг е въпросът до каква степен те са адекватни и смислени, но така или иначе има установен критерий от четири правила. България в момента отговаря на всичките и не от днес, а от поне три години. 

Според Вас има ли бъдеще еврото в Европа?

- Със сигурност да.